Самообявилият се в началото на 2019-та за „временен президент” на Венесуела опозиционер Хуан Гуайдо, който след смяната на властта в Белия дом тази година и изчезването оттам на Доналд Тръмп беше изпаднал в дълбоко забвение, отново надигна глас от политическото небитие и се постара да привлече медийното внимание.
Гуайдо обяви, че предлага на правителството на президента Николас Мадуро провеждането на преговори, които да доведат до „пакт за спасението на Венесуела”. При тези преговори трябвало да се изработи „график за свободни и справедливи избори”, а в замяна „международната общност” щяла да вдигне санкциите срещу Каракас.
В апела обаче липсва всякаква обосновка кой и как от тази „международна общност” се е ангажирал с подобно обещание. Осиротелият без Тръмп Гуайдо очевидно изобщо не може да е достоверна гаранция на гръмки приказки.
Другият парадокс е, че до миналата година Гуайдо упорито отхвърляше многобройните отправяни от Мадуро и екипа му покани за включване в политически диалог – покани, които обаче бяха приети от други сектори на опозицията, доста напреднали междувременно в резултатността на този процес. Въпросните опозиционни сектори участваха и в миналогодишните парламентарни избори, постигнаха свое депутатско представителство в новото Национално събрание, а наскоро, при избора на нов Национален изборен съвет (CNE – аналог на нашенската ЦИК – б. а.), вкараха и в неговия 5-членен състав двама свои дейци.
В края на 2021-ва във Венесуела предстоят местни избори, в които кръгът около Гуайдо засега отказва да участва. Освен това групата му не признава и новия състав на CNE. Клейми опозиционните представители в него като „купени” от Мадуро.
Само че Гуайдо и сие вече са останали в пълна изолация сред останалите крила на опозицията. След участващите в диалога с правителството изпъква друг известен в чужбина опозиционер, двукратният кандидат-президент Енрике Каприлес, който открай време не се понася с Гуайдо и който сега активно договаря условията за опозиционното включване в тазгодишните местни избори.
Повечето коментари дори в симпатизирали по-рано на Гуайдо чужди медии относно помпозната му „инициатива” за негови собствени преговори с Мадуро отчитат, че това е само фойерверк за привличане на вниманието, опит да се излезе от забравата и политическото небитие, безнадежден стремеж да се догони изпуснатия влак, с който вече отпътуваха далеч напред другите опозиционни сектори във Венесуела.
Що се отнася до Мадуро, той напълно в свой стил посъветва Гуайдо да се нареди на опашката и да се включи във вече протичащия диалог между правителството и другите опозиционери. „Ако иска да участва в разговорите, които вече се водят, добре, да заповяда, но да не се смята за водещ на тези преговорни маси,” каза Мадуро, отбелязвайки също така, че времето е сложило всичко на мястото му. „В крайна сметка диалогът надделя, а онези, които го отхвърляха, сега сами молят за диалог. Тоест – имахме право,” наблегна венесуелският президент, цитиран от „Ел Периодико”.
Междувременно при посещение на аржентинския президент Алберто Фернандес в Португалия, която в момента председателства Европейския съюз, бе потвърдена и позицията на ЕС, че желае политически изход от кризата във Венесуела – чрез преговори. Вероятно и това е изиграло своята роля, за да стане внезапно и Гуайдо привърженик на преговорите.
Откъм САЩ засега няма никакви сигнали по темата – екипът на новия американски президент Джо Байдън само повтаря, че Венесуела не му е приоритет за момента.
На свой ред на 11 май Каракас предприе привлякъл вниманието ход – венесуелският Върховен съд отправи официално искане към Испания за екстрадиране на ментора на Гуайдо, избягалия от Венесуела и установил се в Мадрид опозиционер Леополдо Лопес. Той бе осъден през септември 2015 г. на 13 г. затвор заради организирането през 2014 г. на безредици, при които загинаха 43-ма души. След като излежа 2 години от присъдата си в затвора, през август 2017 г. Лопес бе прехвърлен под домашен арест. На 30 април 2019 г., по време на оглавен от Гуайдо неуспял опит за преврат, Лопес избяга от домашния арест и се укри първо в посолството на Чили, а после в резиденцията на испанския посланик в Каракас. Там остана до октомври 2020 г., когато тайно успя да напусне венесуелската територия и се появи в Колумбия. А оттам се прехвърли в Испания и се установи в столицата ѝ.
По всички закони Лопес си е беглец от правосъдието. И му виси най-малкото доизлежаването на неговата присъда – тоест, остават му още над 8 години затвор. Това е и правният аргумент, по който Върховният съд на Венесуела поиска сега екстрадирането му от Испания.
Интересен ще е отговорът на Мадрид, като се има предвид силното лоби на античавистката венесуелска емиграция в Испания. А и бащата на Леополдо Лопес – който също се казва Леополдо Лопес и отдавна е испански гражданин – е евродепутат от испанската Народна партия, зад която винаги застава ЕНП в налагането на всички европейски наказателни мерки срещу Венесуела.
