Хомосексуалността е „психично разстройство“, причинено от „хормонален дисбаланс по време на бременност“, „неуспешни връзки с жени“ или живот в „затворена мъжка среда“. За „лечение на хомосексуалността“ могат да се използват електрошок, изрязване на яйчници или клитор и други подобни методи. Това е „знанието“, което свещеник от Лиманова, малък град в Южна Полша, споделя със своите ученици по време на онлайн часове по религия.
В края на април една слабо известна блогърка от Силезия, Клаудия Шуберт, публикува презентацията, която свещеникът е пратил на децата, след което случаят бе широко отразен в полските медии. Журналисти от най-големия опозиционен вестник в страната – „Газета Виборча“ – се свързаха с ръководството на гимназията в Лиманова, където преподава свещеникът. От там са отговорили, че въпросът е бил отнесен до вниманието на училищното настоятелство. Все още то не е реагирало.
Порталът „Виртуална Полска“ пък публикува писмените обяснения, които свещеникът е трябвало да представи пред местното църковното ръководство след разразяването на скандала. „Намерението ми не беше да нараня или обидя никого, а да представя учението на Църквата. Хората, които посещават часовете по религия, го правят доброволно, въз основа на тяхната вяра, вярвания и мироглед, и поради това имат право да знаят учението на Църквата“, заявява свещеникът.
Въпреки общественото негодувание, той намери и защитници на високи позиции, например депутатът от управляващата партия „Право и справедливост“ и зам.-министър в Министерството на климата Едварт Шарка. Той изпрати писмо до портала Limanowa.in, който пръв отрази фундаменталистките ексцесии в местната гимназия, в което обвинява журналистите, че оклеветяват свещеника и представят неточна и необективна информация.
„Атаката срещу свещеник, който преподава в съответствие с учението на Църквата, е неоправдано груба. Това е поредният опит за обида на религиозната чувствителност и посегателство върху християнските ценности. Статията отправя фалшиви обвинения срещу свещеника, а умишлената клевета е престъпление. Като депутат и член на правителството ви умолявам да изчистите името на свещеника. Няма как да има толерантност към клеветите и обидите, насочени към духовенството на католическата църква“, се заявява в писмото. В своя профил в Туитър Шарка също така заяви, че това е „поредната атака на левичарски кръгове срещу пастори, които преподават ученията на Църквата“, и че „защитата на християнските ценности противоречи на джендър идеологията. Църквата не може да се поддаде на антиклерикалното лоби. Тя трябва да се придържа към проповядваното Евангелие.“
В отговор Limanowa.in поиска от Шарка да посочи кои части от публикацията счита за „несправедливи обвинения“. Друг сайт, OKO.press, отправи питане към Министерство на климата дали позицията на зам.-министъра е споделяна от останалото ръководство на институцията. Журналистите отправиха и запитвания към Министерството на образованието и науката дали одобряват преподаването на подобно съдържание в часовете по вероучение.
Световната здравна организация премахна хомосексуалността от списъка си с болести и разстройства през 1990 г., така че няма морални или медицински причини тя да бъде „лекувана“. В повечето страни „лечението“ с методи като електрошок или осакатяване на тялото би се считало за престъпление. Много страни от ЕС също забраниха така наречената конверсионна терапия. Полша не е сред тях, но Полското сексологично общество я определя като „несъвместима със съвременните познания за човешката сексуалност“ и предупреждава, че може да причини „сериозни неблагоприятни психологически ефекти“. ООН препоръча Полша да приложи такава забрана през 2018 г.
Катехитичният отдел на епархийската курия в град Тарнов, към която принадлежи свещеникът, е излязла със становище, че презентацията му пред учениците, посветена на шестата и деветата Божи заповеди, „в по-голямата си част се основава на учението на Католическата църква и Свещеното Писание“, но това не се отнася за „съдържанието на хомосексуалността, която е представена като заболяване, причинено от хормони“. Говорителят на курията е заявил пред Радио Краков, че макар тези теми да се обсъждат в общественото пространство, това не означава, че „те изразяват учението на Католическата църква“.
Официалната позиция на Църквата по отношение на хомосексуалността е донякъде противоречива. „Хомосексуален акт“ (полов акт между хора от същия пол) се счита за сериозно нарушение на шестата заповед „Не прелюбодействай“. Това се отнася и за всякакво сексуално поведение извън брака, както и в брака, когато не служи явно за размножаване. Независимо колко е нелеп този подход, това означава, че хомосексуалните не трябва да бъдат изключвани от общността или дискриминирани. Те, както всеки друг християнин, имат възможността „постепенно и решително“ да се приближат до „християнско съвършенство“.
От друга страна, полската църква изглежда не заема твърда позиция по въпроса за „лекуването“ на хомосексуалността. През 2020 г. полският епископат издаде документ, който може да се тълкува като разрешение, ако не и насърчение, за подобни практики. „В светлината на предизвикателствата, създадени от джендър идеологията и ЛГБТ+ движенията, и по-специално с оглед на трудностите, страданията и духовните разриви, преживяни от тези лица“, се посочва в документа, „е необходимо да се създадат консултативни центрове (с помощта на Църквата или на църковни структури) за подпомагане на лица, които желаят да си възвърнат сексуалното здраве и естествената сексуална ориентация.“
Трябва да се отбележи, че подобни фундаменталистки ексцесии едва ли щяха да се развиват в подобни мащаби и да достигнат до обществените училища, ако първото „демократично“ полско правителство, сформирано след 1989 г., не беше толкова обвързано с църковния клир. След преговорите на националната Кръгла маса, когато министър-председател бе един от „легендарните“ опозиционни лидери Тадеуш Мазовиецки, часовете по религия бяха въведени в държавните училища, макар това да бе в нарушение на конституцията.
Това се случи след като през 89-та епископатът поведе истерична публична кампания за въвеждане на вероучение. Мазовиецки, в опит да закрепи позициите си сред твърдолинейните католици преди президентските избори, побърза да удовлетвори тези искания. Това бе направено със специално постановление на образователното министерство, влязло в сила на 3 август 1990 г., чрез което се заобикаляше цялата законова процедура, предвидена в основния закон.
Три десетилетия по-късно същите „демократични реформатори“, които тогава аплодираха това погазване на образователната система и законовите норми, за да обслужат католическото лоби, се представят като първи защитници на полската конституция от посегателствата на „Право и справедливост“. Сегашната ситуация в страната е наследството, което т.нар „демократичната опозиция“ е оставила след себе си, и това казва много за нейната достоверност.