Апелът към света от разбунена Колумбия, който тези дни раздира социалните мрежи заедно с многобройни кадри от полицейско насилие срещу демонстранти из страната, е кратък: „Тук ни убиват! Помогнете!”.
Красноречиви са и фактите, потвърдени включително от представителството в Богота на комисариата по човешките права към ООН. От началото на започналите с обща стачка на 28 април масови протести срещу лансирана от правителството на президента Иван Дуке данъчна реформа, при полицейски репресии от огнестрелно оръжие са загинали 19 души, предимно младежи. 87 са обявени за безследно изчезнали, над 800 са ранени.
От ООН и ЕС прозвучаха призиви към колумбийските власти да вземат мерки за възпиране на „прекомерната употреба на сила” от полицията и армията и да гарантират правото на колумбийските граждани на мирни протести.
След като дори в традиционно поддържащите властта големи колумбийски медии се промъкна въпросът дали пък не е време за оставка на Дуке, президентът, който вече отмени под натиска на протестите оспорваната данъчна реформа, излезе и с ново обръщение към нацията. В него той обеща да формира „пространство, в което ще се чуе гласът на гражданството и ще се изработват решения”. Дуке обяви, че кани в това „пространство” всички институции, политически партии, бизнеса, губернаторите, кметовете и лидерите на социални движения. Всички щели да дискутират по 5 очертани от държавния глава акценти: отхвърляне на насилието под каквато и да е форма, форсиране на националния план за ваксиниране, осигуряване на ресурси за гарантиране на социалните програми, подпомагане на най-ощетените, реактивиране на националната икономика и създаване на работни места.
Звучи много добре, но Дуке въобще не е лидерът, способен да събуди доверие у колумбийците. Още при избирането си начело на държавата през 2018 г. той бе еднозначно възприет като формална проекция на своя ментор в политиката – ултрадесния бивш президент Алваро Урибе, който наистина стои плътно зад гърба на своето протеже. А „урибизмът” отдавна е станал за колумбийците нарицателно за краен неолиберализъм, милитаризация, безогледно полицейско и военно насилие, срастване на властта с паравоенните ултрадесни групировки и с наркомафиите, физическо избиване на левицата, всяческо саботиране на постигнатото през 2016-та мирно споразумение с партизаните от ФАРК и т.н.
Трябва да се припомни също, че сегашният болезнен вик на колумбийците „Тук ни убиват!” далеч не за първи път звучи от тази измъчена от насилието страна. Само в периода 2017-2019 г. са регистрирани 649 убийства на леви дейци, интегрирали се в политическия живот бивши бойци на ФАРК, активисти на социални движения, антиправителствени демонстранти. Плюс това – над 40 000 случая на физическа агресия и над 240 на сексуално насилие, извършени от официални силови структури.
Полицията и армията, свикнали на безнаказаност при извършваните от тях в продължение на десетилетия убийства на партизани и опозиционери, не се колебаят да действат със същата бруталност и сега, включително срещу мирни демонстранти. И Дуке не пропусна да се изкаже в защита на тези „бранители на реда” в уж „помирителното” си изявление. Даже увери, че те и занапред ще продължават все така…
Нещо повече. Военният министър от правителството на Дуке – Диего Молано, на 4 май обяви, че демонстрантите били „терористи” и че насилието било подклаждано от дисидентстващи дейци на ФАРК и от активисти на другата партизанска групировка, с която още няма мирно споразумение – ЕЛН (Армия за национално освобождение). Именно те стреляли и нарочно убивали младежи сред протестиращите, за да предизвикат обществен бунт, а също се и покушавали срещу живота на полицаи. Та затова полицейският отговор бил напълно легитимен…
Открито насърчи полицейското насилие и Алваро Урибе чрез свой коментар в Туитър, а ръководството на тази социална мрежа отстрани въпросната публикация именно заради подстрекаване към агресия.
Разбира се, това предизвика нов изблик на гняв сред мнозинството колумбийци, които от десетилетия страдат от насилствената вакханалия на полиция и армия и са съвсем наясно с цинизма на подобни твърдения. Може да се припомни още един болезнен лозунг, който бе издигнат при протестите на 9 септември миналата година – на тази дата в Колумбия се отбелязва националния Ден на човешките права в памет на свещеник от 17-ти век, защитавал правата на коренните народи. Уви, по време демонстрациите на въпросния 9 септември 2020 г. колумбийската полиция изби още 17 млади участници в протестните прояви… И тогава репортери заснеха лозунга: „Това не е страна, а масов гроб с национален химн”…
Сега гневът на колумбийците от това продължаващо избиване все на млади хора ескалира все по-неудържимо. Социалните мрежи и доста медии се пълнят с покъртителни истории за невъоръжени тийнейджъри, хладнокръвно застреляни от униформени. Такъв е например случаят с 16-годишния Марсело Агредо, получил куршум в гърдите, след като по време на демонстрация изритал полицай. Баща му – Армандо Агредо, цитиран от много медии, негодува: „Това е недопустимо! Един ритник не заслужава отнемането на човешки живот”. Бащата е категоричен: „Говорим за съзнателно избиване. Това не може да продължава. Трябва да има правосъдие, виновните трябва да отидат в затвора. Ако това не стане, те ще продължат с убийствата”.
Трагичен е и случаят с 19-годишния Сантяго Мурийо, който дори не е участвал в протестите, а просто се връщал от вечерна среща с приятелката си. На две преки от дома му, наблизо спира камионетка на специалните полицейски части, откъдето се изсипват въоръжени униформени и откриват огън по всички младежи наоколо. Сантяго е убит на място. След като майката на момчето – Сандра Милена Менесес Могойон, публично обвинява властите, че носят пряка вина за убийството на сина ѝ, тя получава заплахи, че ще я сполети същото…
Нашумява и случаят с младия Николас Гереро, който е застрелян в главата по време на мирна демонстрация в Кали. Той се оказва син на братовчед на кмета на града Хорхе Иван Оспина, дал одобрение за силова разправа с демонстрантите… След гибелта на Николас, Оспина изразява мъката си в Туитър и подчертава, че момчето било „добро”… Но репресиите в града не спират. Кали държи тъжния рекорд с 11 от общо 19-те жертви при сегашните протести… Останалите 8 са от Богота, Ибагуе, Мадрид (колумбийски град адаш на испанската столица), Меделин, Нейва, Перейра, Соача и Юмбо.
Настоящата ескалация в неспиращата колумбийска трагедия започва на 28 април с обща стачка срещу лансираната от екипа на Дуке данъчна реформа. Въпросната реформа е представяна като насочена към засилване на „социалната солидарност” в преодоляването на щетите, нанесени върху националната икономика от пандемията. Само че де факто стоварва тежестта от това бреме именно върху най-ощетените слоеве. Налага данъци дори върху необлагаемите досега ниски доходи и вдига ДДС за базисни услуги като ток, вода, газ, но не пипа привилегиите на най-заможните. Това естествено доведе до експлозия на недоволството, като се има предвид, че ефектът на пандемията увеличи броя на „официално” бедните колумбийцидо 42,5% от населението. Икономиката е паднала с 6,8%, а безработицата се е вдигнала до 16%.
Гневът срещу реформата изригна по улиците и се разля в несекващи протести от 28 април досега. Особено силни бяха те на 1 май – Международния ден на работническата солидарност. И още на 2 май Дуке се появи по телевизиите, за да обяви, че отменя данъчната реформа, а внеслият я в парламента финансов министър подаде оставка. Президентът обеща, че „чрез консенсус” ще се разработва нов проект за реформа.
Само че успоредно с това Дуке разпореди излизането дори на танкове по улиците, за да се възпрат силово продължаващите демонстрации. И насърчи полицейския отговор с цел „опазване на реда”. С което убийствата и репресиите продължиха.
Но и протестите на свой ред не само не спират, а се и разрастват. За днес, 5 май, синдикатите, студентските и социалните движения са обявили нова обща стачка – този път с искания за спиране на полицейското насилие и за реални социални мерки на правителството в помощ на населението, включително и програми за безплатно образование.
С конспиративните си внушения, че някакви „терористи” стоят зад насилието и убийствата, властите усърдно се опитват да настроят едни колумбийци срещу други – хватка, която успешно са прилагали в течение на десетилетия. Може и този път да им се получи. Но градусът на сегашното масово недоволство е вече толкова висок, че със сигурност силно припарва под краката на Дуке, Урибе и компания…
