В развитите икономики неравенството в доходите се засилва още повече в резултат на намаляващата сила на организирания труд – констатация, която сочи към много ясни политически решения, според авторите на ново изследване, цитирано от Academic Times.
Нарастващото неравенство в доходите не е, както твърдят някои икономисти, неизбежен резултат от технологичния прогрес, a по-скоро резултат от политически решения за отслабване на синдикатите и премахване на мрежите за социална сигурност, показват резултатите на изследването, публикувано на 20 март. Докладът, озаглавен „Намаляването на дела на заплатите: спадаща пазарна сила на труда или технологичен прогрес?” разглежда дела на заплатите като процент от брутния вътрешен продукт в 14 държави от ОИСР, включително Австралия, Франция, Германия, Япония, Великобритания и САЩ.
Огромното мнозинство от хората получават повечето си доходи от труд, така че когато делът на заплатите в БВП намалява, доходите биват преразпределяни в полза на онези, които получават доходите си от капитал – което означава най-богатите 5%, или често дори по-малка част от населението. Така производителността на икономиката се увеличава, но заплатите на хората не се увеличават пропорционално.
Според модела на изследователите, в периода 1997-2007 г. спадащата плътност на синдикализацията сред работниците – което отразява цялостното отслабване на силата на организирания труд – е била отговорна за 23% от спада на дела на заплатите от БВП в разглежданите държави. Други 44% от спада се обясняват с прехвърлянето на производства в страни с ниско заплащане – практика, която подкопава преговорната сила на работниците, като се възползва от евтиния труд в по-малко развити държави.
За разлика от хипотезата за технологичните промени, която постулира, че най-нископлатените работниците винаги ще са най-засегнати от новите технологии, това проучване установява, че всъщност работниците със средни умения и средни заплати са най-засегнати от това. Изследователите също така констатират, че по-високите минимални работни заплати повишават дела на заплата за работниците от всички нива на квалификация, както в производството, така и в сферата на услугите.
“Историята, свеждаща всичко до технологиите, говори за заместването на труда с капитал – работниците биват подменяни да речем с роботи”, казва пред Academic Times водещият автор на изследването, Александър Гушански от университета в Гринуич. Теоретично е най-лесно да бъдат “заменени с капитал” нискоквалифицираните работници, но анализът показва друго, посочва Гушански. Всъщност заплатите на работниците не растат толкова бързо, колкото производителността, защото тяхната сила за договаряне е била подкопана. “Нискоквалифицираните работници са поели най-тежък удар и при тях се вижда най-значителен спад на дела на заплатите от БВП. Този процес е движен основно от западащото покритие на синдикатите”, изтъква той
Гушански и съавторът на изследването, професорът по икономика в университета в Гринуич и директор на Изследователския център за политическа икономия в Гринуич Йозлем Онаран, са открили, че увеличение с един процентен пункт на прехвърлените в държави с по-ниски доходи работни места води до спад на дела от БВП на работните заплати с близо два процентни пункта. Същевременно при увеличаване на плътността на синдикализация сред работниците с 25 процентни пункта, делът на заплатите нараства с два процентни пункта. Анализът е разделен на няколко периода от 1970 до 2014 г., като в последният период, обхващащ 2008-ма до 2014 година, резултатите се различават от общите изводи. Изследователите обясняват това с факта, че тези години са белязани от тежката рецесия, последвала глобалната финансова криза, поради което синдикатите вероятно са били по-склонни да приемат по-ниско заплащане в името на запазването на работни места.
Гушански и Онаран също така прегледали режимите на договаряне в различни страни. В страни, където синдикатите преговарят предимно на ниво фирма или понякога на ниво сектор – САЩ, Обединеното кралство, Франция и Австралия – състоянието на мрежата за социална сигурност изглежда има по-важна роля от плътността на профсъюзите. Според изследователите по-солидните социални системи увеличават тежестта на работниците при договаряне, защото им осигуряват по-сигурен “резервен план”. За разлика от това, плътността на синдикализирането е по-важна в страните с профсъюзи, които се договарят на национално ниво.
Освен това се констатира, че увеличаването на дела на жените в работната сила също води до намаляване на дела на заплатите от БВП, което подчертава необходимостта от по-добри защити за равно заплащане.
Предишни изследвания за спадащия дял на заплатите в БВП не са използвали данните за плътността на синдикализацията на ниво индустрия, на които се основава новия анализ. Предишните изследвания също така не са отчитали разликата между прехвърляне на работни места от една държава с високи доходи към друга, и прехвърлянето от страна с високи доходи към такава с ниски. Според Гушански и Онаран тези различни сценарии имат значително различаващи се последици за засегнатите работници.
Гушански разказва, че когато преди три години е представил част от предварителните резултати от изследването на конференция на икономисти – и по-точно това, че не открива много доказателства, че технологичните промени са отговорни за спадащия дял на заплатите от БВП, но нивата на синдикализация изглежда имат силен ефект – е получил “много негативни реакции”.
“За мен това е много интересно. Както е винаги при изследванията в областта на социалните науки, разбира се има няколко въпросителни относно данните, няколко опасения. Но хората изглежда са по-предпазливи по отношение на този тип опасения, когато става въпрос за данни за плътността на профсъюзите или социалните отношения, отколкото са по отношение на технологичните данни, при които има много други проблеми и съмнения”, казва той.
Гушански обаче отбеляза, че въпреки съмненията, той и колегата му са използвали “същите променливи, същите подходи за измерване на капитала и технологичните промени, които се използват в други студии, публикувани по тази тема”. “Нашият аргумент е, че като отчитаме състоянието на технологиите в производствения процес – като вземаме предвид капиталоемкостта и общия коефициент на производителност – при оценяването на ефекта от офшоринга, това, което получаваме като резултат, не са промени в производствения процес, а ефектът от офшоринга върху пазарната сила на труда“.
Според авторите на изследването е очевидно какъв трябва да бъде политическият отговор на задълбочаващия се проблем с неравенството. За да се справят с неравенството в доходите, политиците и работниците трябва да укрепят синдикатите, да подобрят заплащането и да наложат равно заплащане за еднакъв труд, да увеличат минималните заплати и да изградят по-силни мрежи за социална сигурност и международни трудови стандарти.
Когато все пак се вземат мерки в такава посока обаче, те често срещат значителни пречки. През март долната камара на Конгреса на САЩ прие Закона за защита на правото на организиране, но не е сигурно, че проработническата реформа ще преодолее съпротивата в Сената.
„Технологичните промени винаги са били налице. Те са много важни, защото определят какво можем да произведем с определено количество ресурси на наше разположение. Но как се разпределя произведеното е изначално политически въпрос“, подчертава Гушански.
