Сукету Мехта живее в Манхатън, Ню Йорк. Автор е на нашумели и награждавани романи. Също така е сценарист, есеист и журналист. Роден е през 1963 г. в Колката (Калкута), Индия. Расте в Мумбай, а през 1977 г. заминава с родителите си за САЩ и семейството се установява в Ню Йорк. Дипломирал се е в Нюйоркския университет, където сега работи като доцент по журналистика. Завършил е и писателската работилница на Университета на Айова.
Предлагаме интервюто, което даде наскоро за испанския вестник „Ла Вангуардия” по повод излизането на испански на неговата книга „Тази земя е наша земя: Манифест на имигранта”.
„На 47 години съм. Един от всеки четирима обитатели на планетата днес сме мигранти, потърсили начин да живеем по-добре. И не е хуманно да ни унижавате заради това, което сме. Роден съм В Колката (Калкута). Експлоатирали сте ни като колонии, а днес ни плащате по-лоши заплати – като на имигранти. Но големите градове ни приобщават към своята разноликост – и заедно градим богатство за всички…”
Имигрантите, казва Сукету Мехта, сега връщат на западните общества визитите, които някога са имали от тях. Навремето „гостите” са ги карали да работят като роби, а днес те идват да се трудят у нас срещу ниско заплащане. Колонизаторите са променили 40% от границите по света и така са посели семената на войни, които още продължават. При получаването на независимост ги наследяват подбрани местни елити, които продължават да обират народите си в синхрон с мултинационалните компании, върнали се да репатрират печалбите си в колониалните метрополии. Но има лъчи на надежда: британските средни градски класи гласуваха против Брекзит заради имигрантите – защото вече са смесени с имигрантите и тази смес ги прави по-разнообразни, богати и хуманни. Същото става в цяла Европа, в която малко по малко се изравняваме като граждани.
Щом сте романист, защо написахте есеистична книга за имиграцията?
Веднъж дядо ми бил заедно с баща ми в една банка в Лондон. По едно време към тях се приближил сърдит тип и им изкрещял: „Защо сте дошли тук? Защо не се върнете във вашата страна?”
Баща ви какво си е помислил тогава?
Той е бил дете, оказало се там със семейството си. Не е могъл да разбере защо толкова ги мрази онзи господин. А аз никога не можах да забравя онази омраза, за която толкова ми е разказвал. Така че отговорих с моя книга.
Книга, която, позволете да отбележа, също е сърдита.
Разбира се, че е. И аз бях сърдит през всичките изминали години. Започвам с гняв, но завършвам с надежда.
Питате „Защо дойдохте?” някогашните колониални страни, които днес приемат имигранти…
Това е първият ми въпрос към британците, французите, испанците. Защо дойдохте в нашите страни? Защо испанците отидоха в Америка?
Ако бяхме пътували повече, дали нямаше да сме по-добре?
Онова, което буди гнева ми, е, че дебатът за имиграцията и днес все още продължава да върви през колониална гледна точка. Говори се само дали да се приемат имигранти е добре за Обединеното кралство, Франция, САЩ, Испания…
Защо това толкова ви ядосва?
Защо имигрантите са принудени да идват на Запад? Защо ги мразят за това? Защо вие дойдохте в нашите страни?
Защо?
В търсене на по-добър живот! Това е, което търсим всички човешки същества. Защо сме мразени толкова заради човешката ни същност? Моят дядо е отговорил ясно на въпроса в онази банка.
Какво е отговорил?
Станал и казал: „Ние сме тук, защото вие преди това дойдохте там”. А британците все пак бяха в Индия в продължение на повече 300 години и отмъкваха още от първия ден всичко, което можеха, във Великобритания.
Вие н сте ли вече гражданин на САЩ?
Но искам да припомня историята на моя дядо, преживял британското ограбване в Индия и британското унижение във Великобритания.
Ще продължим ли да пътуваме насам и натам?
Все повече ще пътуваме. Днес един на всеки четирима души живее в страна, която не е неговата.
А може би е негова, макар и да не е роден в нея. Страните имат ли си собственици?
В това искат да повярваме онези, които се смятат за собственици на една или друга страна. Но страните принадлежат само на онези, които с труда си осигуряват напредъка им.
С труда си и с данъците си. Мнозина от онези, които славят страните си, не им плащат данъци.
В същото време страните, които приемат имигранти, дължат на тях 30% от растежа си – според най-прецизни изчисления.
От днешната имиграция не печелим ли по равно и онези, които пристигате, и ние?
Всички печелим от имиграцията, но от антиимигрантската реторика печелят само някои политици расисти. Те биха причинили на страните си обедняване, биха ги свили – само и само да доминират.
Такива политици обикновено желаят страната да отговаря на собствените им дребни мерки.
Днес работим в някогашните метрополии, за да изпращаме пари в нашите страни, които са били техни колонии. Помислете си – преводите на мигрантите към страните им надхвърлят четири пъти международните помощи. Така че изкарваме много повече от онова, което ни дават.
Парите май вече се връщат обратно?
Но те идват от нашия труд – по-рано работехме в колониите, а днес в метрополиите. Европа се е обогатила от колониите в Америка с еквивалента на 165 билиона в съвременни измерения. За да осъществят този грабеж Франция и Англия са преначертали 40% от границите в света.
Бившите колонии за никой от днешните си недостатъци ли не са отговорни?
Въпросните граници са толкова погрешни, че са породили войни като онези между Индия и Пакистан, както и много други – религиозни и племенни. Но да, наистина сме отговорни задето не сме знаели как да съборим онзи подбран местен елит, който ни остави колониализмът и който му е съучастник в продължаващото източване на бившите колонии.
Как става това?
Разговарял съм с различни семейства, прекосили Средиземноморието с малка лодка, за да стигнат до Европа. Бяха нигерийци, преживели ограбването на „Шел”, или гвинейци, избягали от войната за диамантите… Десетки семейства, които рискуват живота си, за да избягат от правителствата, сложени в страните им от мултинационалните компании на колониалните сили.
Повтаря ли се историята?
Повтаря се пак чрез потисничество и грабеж. Сега то се извършва от подбраните местни елити, ползващи собствения ни език. Те са подчинени или директно купени от мултинационалните компании, базирани в колониалните метрополии.
Как ги купуват?
Нашите подбрани елити купуват въоръжение от Запада и печелят цели състояния от комисионните. А 40% от печалбите на мултинационалните компании в Африка отиват в офшорки, за да се върнат после препрани в метрополиите, както е било и в миналото.
