Президентът на САЩ Джо Байдън е обект на остри критики от представители на собствената си партия и правни експерти, след като нареди въздушни удари срещу цели в Източна Сирия, за които се твърди, че са на подкрепяни от Иран милиции. Тези бомбардировки отново поставиха в центъра на вниманието прекомерните правомощия и липсата на отчетност за военни действия, които президентската институция в САЩ получи след атаките на 11 септември 2001 г.
От Пентагона заявиха, че проведените в четвъртък удари са представлявали “пропорционален военен отговор” на атаки от про-ирански милиции през миналия месец. Ударите са били по обекти в близост до границата с Ирак, за които се смята, че са ползвани от Катаиб Хизбула и други шиитски паравоенни групировки, действащи под крилото на Иран. Според съобщенията в медиите има поне един загинал боец в резултат на бомбардировката, но според някои информации броят на жертвите достига 22.
Джо Байдън заяви, че целта на ударите е била да се прати съобщение на Иран, че не може да действа безнаказано. Но членове на Конгреса и Сената, включително Илхан Омар, Ро Кана и Бърни Сандърс възразиха, че ударите са оторизирани без да се спазват законовите процедури и представляват надхвърляне на президентските пълномощия.
“Военните действия – в страна, в която Конгресът не е разрешил да водим война – са противоконституционни при почти всички обстоятелства”, заяви Омар. “Администрацията трябва да представи правна обосновка защо тези удари отговарят на високата летва за военни действия без одобрението на Конгреса. Те също така трябва да осигурят прозрачност за всякакви жертви сред цивилното население в резултат на ударите възможно най-скоро. Това са въпроси, които трябва да повдигаме независимо коя администрация е на власт. Надзорните задължения на Конгреса не се променят в зависимост от това кой е в Белия дом”, добавя Омар.
Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки заяви пред медиите, че президентът Байдън “изпраща недвусмислено съобщение, че ще действа, за да защити американците, и когато се отправят заплахи, той има право да предприеме действия когато и както избере“.
В отговор на това изявление Илхан Омар припомни туит на Псаки от 2017 г., в който тя критикува решението на тогавашния президент Доналд Тръмп да бомбардира Сирия. “Какво е правното основание за ударите?” пита тогава Псаки и отбелязва, че макар Асад да е брутален диктатор, “Сирия е суверенна държава”. В петък Омар сподели този туит с комeнтар “това е чудесен въпрос”.
През 2018 г. сегашният вицепрезидента Камала Харис, по онова време сенатор, също се изказва критично за следващите бомбардировки на Тръмп над Сирия, заявявайки, че е “дълбоко разтревожена за законовите основания” на тези удари.
Сенатор Бърни Сандърс от своя страна заяви, че от твърде дълго време президентите на САЩ надхвърлят военните си правомощия под прикритието на “защита на американската сигурност”. “Президентът има отговорност за безопасността на американците, но от твърде дълго време администрации и от двете партии интерпретират правомощията си по изключително разтеглив начин, за могат да продължават войните. На това трябва да се сложи край”, казва Сандърс.
Ро Кана, един от най-активните противници на войната в Йемен в Конгреса, който прокара специална резолюция, за да блокира заявените от Тръмп амбиции за военни действия срещу Иран, коментира, че “няма абсолютно никакво оправдание” за новите удари в Сирия. “Това направи Байдън седмият пореден президент на САЩ, който нарежда бомбардировки в Близкия Изток. Ние трябва да се измъкнем от Близкия Изток, а не да ескалираме”, изтъква той.
Пренебрегването на Конгреса преди военни действия или влизане в нова война се е превърнало в обичайно за управляващите в САЩ, най-вече след като Джордж Буш-младши подписа Закона за разрешаване използването на военна сила (AUMF) седмица след атаките срещу Световния търговски център и Пентагона през 2001 г. AUMF дава на президента широки правомощия да интерпретира законите в случай на заплаха за националната сигурност.
Мари Елън О’Конъл, професор в университета Нотр Дам и съавтор на книгата Self-Defense Against Non-State Actors, коментира пред Vox, че макар AUMF да се интерпретира много свободно, Байдън би трябвало да се обърне към Конгреса и да поиска разрешение, тъй като атаките, с които бяха оправдани ударите, вече не са представлявали непосредствена и продължаваща заплаха. О’Конъл също така подчертава, че САЩ са имали време и да работят със Съвета за сигурност на ООН, вместо да нареждат атаки.
Надер Хашеми, доцент по Близкия изток и ислямска политика в университета в Денвър, казва пред Middle East Eye, че действията на Байдън повдигат въпроса каква е политиката на САЩ към разкъсаната от войната страна. “Това изобщо не е ясно в момента. Същото се отнася и до въпроса каква е целта на тези удари и част от каква стратегия са те? Официалната позиция е, че имат за цел да възпират Иран да използва своите проксита за поразяване на американски цели в Ирак. Ако това е целта, тогава изглежда, че Байдън определя политиката си за Сирия спрямо поведението на Техеран в Ирак.“, казва той.
Други двама представители на Демократическата партия в Сената – Тим Кейн и Крис Мърфи – също повдигнаха въпроса защо Байдън нарежда военни действия, без да се консултира с тях. “Американският народ заслужава да чуе обосновката на администрацията за тези удари и правните аргументи да се действа без консултации с Конгреса. Офанзивните военни действия без одобрение от Конгреса не са конституционни без извънредни обстоятелства”, заявява Кейн.
