Както се и очакваше, решението кой ще е новият президент на Еквадор ще бъде взето едва на втория тур на изборите, който ще състои на 11 април. Първият, проведен на 7 февруари, излъчи на челна позиция неоспоримия фаворит Андрес Араус, 36-годишния икономист и бивш министър, издигнат от „кореисткия” (от отбора на бившия президент Рафаел Кореа) Съюз за надежда, който взе 32,2% от гласовете.
Голямата интрига се разигра около въпроса кой ще е вторият, който ще се състезава с Араус на балотажа. Сондажите дълго сочеха за такъв 65-годишния неолиберал банкер Гийермо Ласо. Но в страна като Еквадор, смазана тъкмо от убийствените неолиберални реформи под диктовката на МВФ, които прилагаше досегашният държавен глава Ленин Морено и които доведоха до 64% по-малко бюджет за здравни грижи насред убийствената пандемия от Covid-19, възгледите на Ласо очевидно не предразполагат към особена подкрепа. Първите резултати след вота от 7 февруари му дават 19,6% от гласовете.
Вместо него на втори тур има всички изгледи да отиде 51-годишният юрист и еколог-индианист Яку Перес, който по начални данни е получил 19,8%.
Поради минималната разлика между двамата ще трябва да се изчакат окончателните резултати, за да стане ясно кой именно ще е съперникът на Араус на 11 април.
Този обрат, който е твърде вероятно да изтласка напред Яку Перес, очертава фигурата му като удобно мюре, което има повече шансове от еднозначно десния Ласо да спъне завръщането към „социализма на XXI век” (към какъвто се стремеше гуруто на Араус – Рафаел Кореа – заедно с останалите латиноамерикански президенти от „лявата вълна”).
Големите медии услужливо лансират Яку Перес като „ляв еколог” и вече подготвят публиката към „битката между левиците” на 11 април. Всъщност, освен етноекзотиката, чрез която Перес се стреми да се представи като защитник на природата и на традициите на коренното население на Еквадор, у него има твърде малко друго съдържание, което да оправдае квалификациите му като „ляв”.
Може да се припомни и такъв един показателен детайл като подкрепата, декларирана от Перес към десния преврат в съседна Боливия, който през ноември 2019 г. свали там от власт президента Ево Моралес, също изразител на тенденцияка към „социализма на XXI век”, както и представител на коренните народи. Що се отнася до същинските еквадорски работи, в тях Перес е отявлен критик на „кореизма” и на наследството от управлението на Рафаел Кореа, чието възстановяване се очаква при победа на Араус. А пък неолибералът Ласо вече декларира, че ако на балотаж срещу Араус отиде Перес, ще го подкрепи. Перес е добре познат и на едрия бизнес, включително транснационалния – бил е юридически консултант на големи минни компании, сондиращи в земи на индиански общини. Във влиятелната Конфедерация на местните народи на Еквадор (CONAIE) кандидатурата му за президент е предизвикала силни вътрешни възражения и брожения. Той не крие, че е твърд „антикореист“.
Впрочем, самият Рафаел Кореа, който след края на втория си президентски мандат през 2017-та живее в родината на жена си Белгия, няма никакво намерение да се връща в Еквадор и да се захваща отново активно с политика – поне така декларира в свои многобройни интервюта. Обърналият се срещу него бивш негов съратник и досегашен президент Ленин Морено се постара да стартира около 40 различни съдебни производства против Кореа по всевъзможни обвинения в корупция и злоупотреби, за които самият Кореа е категоричен, че са политическа поръчка и скалъпена разправа. Той обаче изразява готовност да бъде съветник на Араус „от дистанция”, за какъвто вече е поканен от протежето си, ако то успее да стане президент.
Въпреки неяснотата относно съперника за балотажа, отборът на Араус се отдаде на щастливо празнуване на неоспоримата победа на младия кандидат в първия тур – още повече, че представителите на „кореизма” взеха мнозинство и в парламента, за чийто нов състав също се гласуваше на 7 февруари. Наблюдателите единодушно оценяват резултатите от вота като категорично отхвърляне на неолиберализма от еквадорските избиратели. Показателни са и 16-те процента, взети от класиралия се четвърти кандидат на Партията на демократичната левица Хавиер Ервас.
About The Author
