Коронакризата е довела до загуба на 255 млн. работни места през 2020-та година. Това показва последният доклад на Международната организация на труда за въздействието на пандемията върху пазара на труда. Според изчисленията, огромните щети са заличили 8,8 процента от глобалното работно време в сравнение с последното тримесечие на 2019 г. Това е приблизително четири пъти повече по сравнение със загубите по време на световната финансова криза през 2009 г.
71% от загубилите работата си, или 81 милиона души, не са се регистрирали като безработни. Те са отпаднали от пазара на труда, защото не са в състояние да работят – или заради пандемични ограничения, или просто защото престават да търсят работа.
Загубеното работно време е намалило с 8,3% световните доходи от труд (преди да бъдат включени мерки за подкрепа). Процентът е равен на 3,7 трилиона щатски долара или 4,4% от глобалния брутен вътрешен продукт.
Повече жени и млади хора са изгубили работата си, показва още докладът. В световен мащаб загубите на заетост при жените възлизат на 5%, спрямо 3,9 на сто при мъжете. При младежите (15-24 г.) без работа са останали 8,7% спрямо 3,7% от възрастните.
Най-силно засегнатият сектор са услугите за настаняване и хранене, където заетостта намалява средно с над 20%, последвана от търговията на дребно и производството. За разлика от тях заетостта в областта на информацията и комуникациите, както и във финансите и застраховането се е увеличила през второто и третото тримесечие на 2020 г. Незначително увеличение се наблюдава и в добивната промишленост и в комуналните услуги.
Въпреки че все още има висока степен на несигурност, последните прогнози за 2021 г. показват, че в повечето страни се очаква възстановяване през втората половина на годината. То е обвързано със започналата ваксинация.
Докладът се спира на три сценария за възстановяване: базов, песимистичен и оптимистичен. Първият (който се основава на прогнозите на Международния валутен фонд от октомври 2020 г.), предвижда 3% загуба на работно време в световен мащаб през 2021 г. (в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г.) или 90 милиона работни места на пълен работен ден. Песимистичният сценарий предполага бавни темпове на ваксинация и прогнозира, че спадът на глобалното работно време ще е с 4,6%, докато според оптимистичния сценарий намалението ще е с 1,3%.
Докладът включва редица препоръки за възстановяване:
– Фискални стимули, когато е възможно, мерки за подкрепа на доходите и насърчаване на инвестициите.
– Целеви мерки, насочени към жени, млади хора, нискоквалифицирани и ниско платени работници и други силно засегнати групи.
– Международна подкрепа за страни с ниски и средни доходи – които имат по-малко финансови ресурси за въвеждане на ваксини, и насърчаване на икономическото възстановяване и на възстановяването на заетостта.
– Фокусиране на подкрепата върху най-силно засегнатите сектори, като същевременно се създават работни места в бързо растящите.
– Социален диалог за прилагане на стратегиите за възстановяване, необходими за създаване на по-приобщаващи, справедливи, устойчиви икономики.
„Това е най-тежката криза за света на труда от Великата депресия през 30-те години на миналия век“, коментира директорът на МОТ Гай Райдър. Признаците за възстановяване, които виждаме, са обнадеждаващи, но те са крехки и силно несигурни и трябва да помним, че никоя държава или група не могат да се възстановят сами, подчерта още той.
От своя страна Международната конфедерация на профсъюзите извежда пет ключови искания на работещите хора за възстановяване и устойчивост, които да поставят хората и околната среда в центъра на новия социален договор. Синдикатите също така смятат, че изгубените работни места всъщност са почти два пъти повече от тези, за които МОТ твърди в своя доклад.
„Наред с трагичната загуба на толкова много човешки животи вследствие на пандемията, почти 500 милиона работни места са загубени, а два милиарда души се мъчат в сферата на неформалния труд, включително в нови бизнес дейности чрез интернет. Хората се нуждаят от нов социален договор, който да осигурява възстановяване и устойчивост въз основа на сигурността, която тези пет критични изисквания гарантират“, казва генерален секретар на МКП Шарън Бъроу.
По време на Световния икономически форум в края на януари Бъроу заяви, че световните лидери и бизнесът през 2021 г. имат две опции: или да се вслушат в призива на работниците и гражданското общество за реформиране на икономическия модел с цел създаването на справедливо и устойчиво бъдеще, или да продължат да поддържат статуквото, което води до „корпоративна алчност, задълбочава неравенството, изключването и отчаянието, и причинява постоянна нестабилност на нашите общности и нашата планета“.
Петте искания са:
- Създаване на благоприятни за климата работни места чрез Справедлив преход (Just Transition). Създаване на работни места в промишлеността за постигане на нулеви въглеродни емисии, както и работни места в областта на здравеопазването, образованието и други качествени обществени услуги.
- Права за всички работници, независимо от условията на тяхната заетост, в изпълнение на обещанието в Декларацията по случай стогодишнината на МОТ за минимално равнище на защита на труда и трудовите права, максимална продължителност на работното време, достойна минимална работна заплата и здравословни и безопасни условия на труд.
- Универсална социална защита, със създаването на Фонд за социална защита за най-бедните страни.
- Равенство. Прекратяване на всякаква дискриминация, като например основана на раса или пол, за да се гарантира, че всички хора могат да споделят просперитета и ужасяващата концентрация на богатство в ръцете на малцина за сметка на мнозина ще бъде прекратена.
- Включване. Борба с нарастващата мощ на монополите и олигарсите, за да се гарантира, че развиващите се страни действително могат да развият своите икономики и да гарантират данъчни системи осигуряващи доход, който е от жизнено важно значение за правителствата, за да отговорят на нуждите на хората и на планетата. Приобщаващият подход за справяне с пандемията от COVID-19 е от първостепенно значение както по отношение на икономическата подкрепа, така и по отношение на универсалния достъп до тестове, лечение и ваксини.
