Ние сме жените, чийто труд и грижи са жизненоважни в изцеряването на целия свят от пандемията и нейните икономически и социални последствия. Ние извършваме жизненоважен труд в ключови сектори и въпреки това се намираме в мизерни условия: работата ни е зле платена и недооценена; работим прекалено много или сме безработни; принудени сме да живеем в пренаселени жилища. Ние сме изправени пред ежедневна борба срещу насилието, упражнявано от мъжете в дома и на работа.
Стига толкова насилие и експлоатация! Отказваме повече да мълчим! Заедно започнахме да се организираме в мрежа, която свързва борещи се жени, мигранти и работници в Централна, Източна и Западна Европа: това е EAST: Essential Autonomous Struggles Transnational (Транснационални автономни борби на жизненоважните работници ). Призоваваме всички, които се борят срещу капиталистическото, патриархалното и расисткото насилие, да се присъединят към нашата стачка на 8 март!
На 8 март ще стачкуваме срещу експлоатацията на нашия производителен и възпроизводителен труд. Това, което поддържа обществото, е нашият труд на медицински сестри, чистачки, учителки, продавачки, работнички в логистичния сектор, сезонни работнички, платени и неплатени домашни работнички и грижещи се за децата, възрастните и болните. Бремето на домашния труд и грижата за децата лежи на нашите рамене, особено сега, когато училищата и детските градини са затворени. По време на пандемията много от нас загубиха работата си, защото вкъщи имахме домашна работа и деца, за които да се грижим. Вкъщи и на работните ни места, нашият труд е жизненоважен, но вместо да бъде почитан и възнаграден, той бива принизен и потъпкван.
На 8 март стачкуваме срещу затягането на оковите на патриархалното насилие! Националните правителства използват пандемията като възможност за затягане на хватката на патриархата: в Полша – с опита за допълнителното ограничаване на свободата на аборт; в Турция – с предложението за оттегляне от Истанбулската конвенция; в Унгария – с ограничаването на правата на трансджендър хората и политика, насочена срещу ЛГБТИ хората. Казва ни се да „стоим на сигурно у дома“ – но много от нас нямат домове. За мнозина домовете са всичко друго, но не и безопасно място, защото трябва да живеят с партньори насилници и да се борят срещу нарасналото домашно насилие по време на мерките по затваряне. Обект сме на открита атака, която цели да ни принуди да останем в ролята на слугини на цялото общество, подчинени вкъщи и експлоатирани извън дома.
На 8 март стачкуваме срещу расистките и експлоатиращи режими на мобилност! Като грижовни и сезонни работнички мигранти от Източна Европа, на нас ни беше „позволено“ да пътуваме до Западните държави, за да извършваме жизненоважен труд там, но на наш риск, без защита или социална сигурност. Нашият труд крепи здравеопазването и грижовния сектор на Запада, докато семействата ни разчитат на рухващите системи на здравеопазване, паднали на плещите на преуморени и недостатъчно добре екипирани или платени работници. Мигранти и бежанци от и извън ЕС са оставени да живеят в пренаселени общежития и лагери и да работят в опасни условия, но без да могат да се ползват със същата парична помощ, която се полага на националните мнозинства в приемащите страни. В днешната Европа, раздирана от неравенства, мигрантите плащат най-високата цена за пандемията, тъй както обикновено те са най-лесната жертва на експлоатацията.
Отказваме да бъдем считани за „ключови“ единствено за да бъдем експлоатирани и потискани! Вдъхновени от предишни и продължаващи борби, ние се опираме на опита на международната женска стачка, на стачката на полските жени и на феминистките борби в Аржентина за правото на аборт. Вдъхновяваме се от протестите и стачките на медицински сестри, лекари, лични асистенти и детегледачи, логистични и сезонни работници в България, Грузия, Австрия, Румъния, Великобритания, Испания, Италия, Германия и Франция. Учим се от борбата срещу румънския закон, забраняващ използването на думата „джендър“ в образованието и от международните мобилизации на мигрантите и демонстрациите за живота на чернокожите в редица страни. Надграждайки тези колективни преживявания на борба и тяхната сила да разклатят основите на статуквото, ние призоваваме жените, работниците, мигрантите и ЛГБТИК+ хората да се присъединят към нас за жизнена стачка на 8 март. Нашата стачка се стреми да разруши устоите на потисничеството, на което сме подложени, и да ни извоюва глас, когато се договарят условията на обществена промяна след пандемията. Със стачката, ние се борим за следните искания:
Свобода от патриархално насилие във всичките му форми! Виждаме насилието над жени не като изолиран случай, а като част от цялостната патриархална система, която цели да ни принуди да останем в ролите на грижовни работнички. Отказваме да понасяме тежестта на жизнената работа, наложена ни с насилие и тормоз. Противопоставяме се на атаките на ултраконсервативните правителства и настояваме за безопасни, законни и безплатни аборти и противозачатъчни средства във всяка страна. Настояваме за незабавен край на политическите и законодателните атаки над ЛГБТИК+ общностите.
По-високи заплати за всички! Феминистката ни борба за заплащане не е просто срещу разликата във възнаграждението по полов признак, но и срещу капиталистическите условия, които произвеждат и възпроизвеждат много други йерархии в заплащането между полове и етноси, националности и между цели региони. Докато богатите видяха в пандемията възможност да натрупат повече състояние, ние сме оставени да изнесем тежестта на мерките за строги икономии. Достатъчно! Настояваме не само за равенство между половете в заплащането , но и за по-високи заплати за всички работници! Настояваме за трансграничното преразпределение на богатството! Нека си върнем това, което ни принадлежи!
Добре финансирани и повсеместно достъпни социална сигурност без граници! Отхвърляме планове за възстановяване, които продължават да прехвърлят разходите по продължаващото с десетилетия орязване на социалната система върху жени и мигранти. Искаме да свържем на международно ниво националните и местни борби за социална сигурност. Въпреки че социалните системи в различните държави се различават, те са основани на сексистки и расистки деления на труда и разлики в заплащането, които създават йерархии между жени от различни националности. Искаме да преобърнем тези фалшиви йерархии и да положим основите на обща международна борба срещу патриархалните социални грижи!
Безусловно европейско разрешително за пребиваване за всички мигранти, бежанци и лица, търсещи закрила! Отхвърляме начина, по който правителствата и шефовете изнудват мигрантите, като им налагат невъзможни икономически и институционални изисквания, необходими за получаването и подновяването на разрешителните за пребиваване. Това принуждава мигрантите, особено идващите извън ЕС, да работят в неприемливи условия на труд.
Безопасни и по-добри жилища за всички! Още преди началото на пандемията държавите в цяла Европа бяха раздрани от дълбока жилищна криза. По време на пандемията нашите домове станаха още по-политизирани без нашето участие и съгласие! Настояваме за адекватни и финансово достъпни жилища за всички! Искаме жилища, които не са пренаселени и несигурни! Настояваме за незабавното осигуряване на жилища на хора, които са преживели домашно насилие!
С нашата жизнена стачка желаем да покажем, че животите и борбите ни са жизнено значими! От жизнена значимост е и да обединим усилията си за борба, която преодолява националните граници. На 8 март призоваваме всеки да направи видима силата на жизненоважния труд и да я използва като оръжие за налагане на нашите условия за справедливо възстановяване след пандемията!
Призоваваме всички да организират стачки на работните си места и отвъд тях, демонстрации, шествия, асамблеи, флашмобове, символични действия, да развеем знамената или закичим кърпи с цвета на нашата борба, да устройваме протести в кварталите си с тенджери и тигани! Нека настояваме синдикатите да подкрепят женската стачка! Нека заедно си представим начините, по които можем да направим нашите борби видими, и да ги свържем през границите.
Призоваваме всички жени, мигранти и работници, които споделят нашата визия и искания, да се присъединят към публична асамблея на 21 февруари, където ще обсъждаме хоризонтите на нашата стачка!
Каним всеки, който се припознава в този манифест, да го подпише, споделя или превежда на своя език, така че да достигне повече жени, мигранти и работници.
Нашият труд е ключов, нашите животи са ключови, нашата стачка е ключова и жизненоважна!
Може да се свържете с нас:
Facebook: EAST – Essential Autonomous Struggles Transnational
Email: essentialstruggles@gmail.com
