Дойде време за разплата за събитията в Капитолия. Президентът на САЩ се оказва в позиция на животно, приклещено в ъгъла на клетката. Акаунтите му във всички социални медии, основният му метод за осъществяване на комуникация с привържениците му, са затворени безсрочно. Алтернативните платформи, популярни сред феновете му, също попаднаха на мушката на големите технологични компании. Междувременно говорителят на Камарата на представителите Нанси Пелоси дори поиска от военните да отнемат контрола на президента над кодовете за ядрените оръжия на страната.
Като че ли либерално-демократичната общност на Запада посреща ограничаването на медийното и публично присъствие на президента с радост. Тръмп отдавна е по-известен с провокативните си изяви в Туитър, отколкото с истински управленски действия. Особено за европейския наблюдател, отдалечен от материалните последствия на ерата Тръмп, но запознат в детайли с културния цайтгайст около президентството му.
Но ликуването в този случай е късогледа реакция. Първият контрапункт е чисто практичен – да отнемеш на един човек, който очевидно страда от нарцистично разстройство, способността да подхранва тази си черта от характера обикновено води до някакъв вид личностна имплозия. В случая на президент, заобиколен дори в най-тъмния си час от група сервилни служители и радващ се на подкрепата на 74 милиона американски граждани, това може да доведе до изключително сериозно изостряне на обстановката. В момента натискът е огромен – говори се за нов импийчмънт и затвор. Не е ли законът достатъчен, за да бъде наказан Тръмп подобаващо, та трябва мегакорпорации като Туитър и Фейсбук да се месят индиректно в работата на държавата?
И тук стигаме до технологическите гиганти. От известно време те са изправени пред дилема – дали да позволяват на потребителите си да изразяват мнението си свободно, което на свой ред вреди финансово на самите компании, или да поемат в свои ръце следенето и качествения контрол. Нещата и досега клоняха към втората опция, но с банването на Тръмп и негови приближени, с акцията, която Ютуб и други сайтове предприеха против видеа и статии с определен политически заряд, със заглушаването на сайтове като Парлер и заличаването на форуми в Реддит, изглежда Big Tech категорично заявява амбицията си да диктува границите на приемливия политически тон.
Встъпването в длъжност на Байдън ще ускори и узакони този процес. По информация на Wallstreet Journal, администрацията на новоизбрания президент работи съвместно с големите компании за разработването на стратегия за справяне с идеологическия екстремизъм и вътрешния тероризъм. Някои от приближените на Байдън призовават за съставяне на списъци от радикали, на които ще е забранено да пътуват. Подробностите около новата законодателна рамка силно наподобяват друго законодателство, в което Байдън имаше пръст преди почти две десетилетия – Патриотичния акт. И в планираната стратегия присъства широко следене на комуникациите на съмнителни личности, както и обявяването на определени граждански формации и обединения за терористични организации.
Войната срещу терора бе провал, също като войната срещу наркотиците и практически всяка друга кръстоносна война на Америка срещу поредното Голямо Зло. Има ли причина да смятаме, че тази война срещу родния екстремизъм ще бъде различна? Масовото следене, подслушване, ограничаване на фундаментални граждански свободи и права може единствено да доведе до разширяване на популярността на екстремните идеологии. Защо хора с наглед прогресивни възгледи подкрепят това?
Инструментите, с които Тръмп и привържениците му ще бъдат заглушени и цензурирани, нямат идеология. Те ще бъдат обърнати със същите успех и ефикасност срещу леви активисти, анархисти, изявени лидери на движението за правата на чернокожите. Няма давност и ограничения за подобни действия. Държавата няма един изявен враг – всеки, който представлява екзистенциална заплаха за легитимността на федералното правителство като принцип и идея ще бъде преследван със същата амбициозност и острота.
Нима си струва да се разделиш с правото си на свободно изразяване на позиция онлайн, за да видиш как врагът ти се срива? Колко сме готови да жертваме в това дребнаво политическо състезание преди да осъзнаем, че политиката има истински последици, които имат измерим ефект върху физическото и психическото ни здраве? В разразилия се дискурс около банването на Тръмп се чуха мнения, че Туитър е напълно в правото си да премахва някого от сайта си, предвид, че е частна компания. Но Туитър не е сайт, той е платформа. Това е важно законово разграничение. Но да се абстрахираме от това. Тези платформи са жизненото пространство на модерното свободно слово. Там се появява информацията първо, там се обсъжда, там хората споделят идеите си, копнежите и страховете си. Отдавна сме преминали отвъд границата на обикновения продукт. Време е да разпознаем тези пространства като неделима част от съществуването си. И като такава, няма как да се примирим с това някакви мними акционери да определят какво може да се каже и какво – не.
Лявата позиция по отношение на Тръмп е най-ясно и качествено изразена от словенския философ Славой Жижек, който разглежда отиващия си президент като уред за ускоряване на колапса на разнебитената корпоративно-капиталистическа система посредством изострянето на собствените ѝ вътрешни противоречия. Но отвъд това трябва да се замислим и за това какво прави едно общество наистина свободно. Затова завършвам статията с цитат на Волтер, който звучи особено релевантен в момента: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“.
