На 30 декември 2019 г в интернет се разпространява спешен имейл, в който Общинският здравен комитет в Ухан съобщава за пациенти, лекувани от “пневмония с неизвестна причина”. Впоследствие изследователи откриват антитела на SARS-CoV-2, вирусът, причиняващ болестта COVID-19, в кръвни проби и слюнка на пациенти в Съединените щати, Франция и Италия, което подсказва, че заразяването на хора с вируса може да е станало преди засичането му в Китай. На учените ще отнеме много време, за да определят точните условия, при които е възникнал COVID-19, но работата за това вече тече.
Световната здравна организация и специалната комисия Lancet вече работят усилено, за да проследят произхода на COVID-19 и да определят как подобни пандемии могат да бъдат предотвратявани в бъдеще. Междувременно епидемиолозите са съгласни, че вирусът най-вероятно се е прехвърил на хората от прилепи. Подобни “транфери” на патогени са свързани със същите промени в използването на земите, които допринасят и за климатичната криза.
Карлос Самбрана-Торелио е вицепрезидент по опазването на околната среда в EcoHealth Alliance. По време на конференция за загубата на биоразнообразие и COVID-19 през април той отбелязва, че над 400 болести са се прехвърлили от животни към хора през последните 60 години, като около 65% от тези случаи са били свързани с разрушаване на екосистеми чрез обезлесяване и разрастване на земеделието. Сред зоонозните вируси, прехвърлили се върху хората по този начин, са MERS, H1N1 и HIV.
“Вирусите от прилепи се разливат сред хората, а не се прокрадват към нас”, изтъква в своя статия в New York Times Дейвид Куамен, автор на “Преливане: животински зарази и следващата човешка пандемия”. Той пише, че хората не трябва да трупат враждебност към прилепи и други животни заради това, че са станали известни като оригиналните гостоприемници на тези заболявания. Той обяснява, че човешки дейности като лов на прилепи за месо или събиране на екскременти за тор, обикновено дават началото на “разливането” на тези вируси. “Този трансфер на вирус не се е случил, защото някакъв прилеп е долетял в Ухан и е ухапал някой нещастен човечец по палеца”, казва Куамен.
Не е необходимо и вината за промените в екосистемите да бъде хвърляна изцяло върху отделните хора, принудени да се препитават с подобни дейности. “Заразите се случват, както заради естествения, така и заради изкуствения подбор”, казва професорът по ветеринарна медицина от Университета в Минесота Доминик Травис. Колкото по-близо се намираме до екватора, толкова повече разнообразието от микроорганизми, флора и фауна се увеличава, което означава, че човешкото навлизане в тези екосистеми създава все повече възможности за прехвърляне на вируси. Травис отбелязва, че макар притесненията относно лова и бракониерството да са валидни, фокусирането върху специфични случаи с повишен риск за зараза маскира по-големите движещи сили на тези процеси, които са част от глобалния капитализъм. “Не местно ниво има пазари, основаващи се на достъпа до храна. Но в по-общ план имаме глобалните търговски пътища, чрез които тези продукти се прехвърлят в много по-големи мащаби”, казва той.
Такъв бе например случаят с епидемията от болестта Нипа в Малайзия през 1998 г., която бе частично резултат от увеличеното търсене на свинско месо. Изгарянето и изсичането на дъждовни гори с цел да се освободи повече земя за земеделие принуждава прилепите от тези райони да търсят храна в овощните градини на фермерите. В този процес дивите и домашните животни се оказват в пряка близост и в някакъв момент свине от тези ферми се заразяват с Нипа – вероятно след като са изяли паднали на земята плодове, нахапани от прилепи. След като става известно, че добитъкът се разболява, фермерите започват още по-бързо да продават животни и месо на пазара, за да избегнат потенциалните икономически загуби. От 265-те души, заразени с Нипа по време на епидемията, 105 умират. Оттогава вирусни огнища на Нипа са регистрирани в Сингапур и Филипините, както и многократно в Бангладеш и Индия, където смъртността от болестта достига 75%.
След като започна процесът по ваксинация срещу COVID-19, на преден план излиза въпросът как да предотвратим бъдещи пандемии. Някои изследователи са фокусират върху ползите от международни инициативи от типа на Програмата за опазване на биологичното разнообразие и горско стопанство. “При годишни разходи от 9.6 млрд. долара, програма за директни плащания за опазване на горите би постигнала 40% намаление на зоните с най-висок риск от разпространение на вируси”, заявяват 17 учени от различни държави в писмо, публикувано в списание Science през юни. Те също така призовават за подсилване на програмите за опазване на дивата природа и минимизиране на риска от разпространение на зарази чрез по-често тестване за познати патогени на хора, добитък и диви животни в селските райони.
Други изследователи подчертават, че смекчаването на текущата пандемия и предотвратяването на бъдещи такива ще изисква промяна в господстващата политическа философия. Според тях фокусът трябва да се прехвърли върху неща като свиване на растежа (degrowth), опрощаване на дългове и подобряване на прекариатските условия на труд в селското стопанство. Професорът по екология и еволюционна биология Роб Уолъс изтъква, че инвестирането в здравето на почвите и чистотата на водите може да сведе до минимум разрива между икономиката и екологията, заради който патогените изникват на неочаквани места. “В световен мащаб е нужно да сложим край на неравностойния екологичен обмен между Глобалния Север и Юг”, смята той.
Уолъс пише, че вируси, подобни на SARS-CoV-2, преди са “изгаряли” сравнително бързо в здравите горски екосистеми. Но сега “екосистемите, в които подобни “диви” вируси бяха частично контролирани от сложността на тропическите гори, биват драстично подлагани на обезлесяване с капиталови цели. Към това се добавят проблемите в периферното градско развитие, произтичащи от дефицитите в общественото здравеопазване и екологичните санитарни условия”. “Когато са оставени да се развиват в среда, необезпокоена от човешка дейност, патогените имат по-малко възможности да се сблъскат с идеални за гостоприемници видове, така че често отмират сами”, обяснява професорът.
Към момента на публикуване на тази статия регистрираните случаи на заболели от COVID-19 по света са над 88 милиона, а починалите достигат 1.9 милиона души. Резултатите от редица изследвания показват, че стряскащи статистики – и най-вече броят на починалите – са можели да бъдат предотвратени от политики и регулации, приоритизиращи здравето на човешките екосистеми.
Изготвен в Харвард анализ на данни от 3080 окръга в САЩ показва, че дори малко увеличение на дългосрочното излагане на замърсен въздух води до по-висока смъртност от COVID-19. Изследователите изчисляват, че ако в Манхатън са били взети мерки за намаляване на нивата на прахови частици само с един микрограм на кубичен метър през последните 20 години, починалите от COVID-19 в централния квартал на Ню Йорк щяха да са с 248 души по-малко.
Мащабните горски пожари в западните части на САЩ, които биват свързани с повишаването на средните температури в резултат на климатичните промени, може би също допринасят за увеличаване на риска от болести като COVID-19. Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ заявява, че димът от горските пожари може да причини раздразнение на белите дробове, възпаления, да повлияе на имунната система и “да ви направи по-податливи на белодробни инфекции, включително SARS-CoV-2”.
Същевременно в началото на декември администрацията на Тръмп отхвърли препоръките на Агенцията за защита на околната среда да бъдат понижени допустимите нива на сажди във въздуха. Според учените от агенцията понижаване на допустимите нива до 8-10 микрограма на кубичен метър може да спаси до 34 600 живота в САЩ годишно. Това би се отразило най-вече на по-бедните хора и малцинствата, които представляват непропорционално висок процент от страдащите от замърсяването поради различните концентрации на замърсяване в местата на пребиваване.
Тепърва ще бъдат установявани ефектите от замърсяването и други проблеми с околната среда върху начина, по който протичат случаите на COVID-19. В ново датско изследване се изказва предположение, че излагането на т.нар. “вечни химикали” (PFAS, пер- и полифлуороалкилови вещества) може да повиши двойно вероятността от развиване на тежки симптоми при заразени с COVID-19. Щатският център за контрол и превенция на заболяванията наскоро публикува становище, че високи нива на PFAS вещества в кръвта биха могли да отслабят ефективността на ваксините против COVID-19, като се изтъква, че са необходими повече изследвания по въпроса. Пред изследователите стои и задачата да установят как отмяната на десетки регулации за защита на околната среда по времето на Тръмп – включително разхлабване на ограниченията за транспортиране и изхвърляне на генномодифицирани организми и за изхвърляне на отпадъчни води от въглищни електроцентрали – са се отразили на общественото здраве и риска от усложнения при заболели от коронавирус.
Както е и по отношение на климатичната криза, различните страни не са отговорни в еднаква степен за провала в отговора на кризата с коронавируса – нито пък са равни в достъпа до ваксините. Професор Емили Менденхау от Университета в Джорджтаун отбелязва, че „признаването на провалите на богатите страни е наложително, като се има предвид къде се намират световните центрове на познание и власт, що се отнася до области като глобалното здраве”.
About The Author
