В резултат на пандемията през първите шест месеца на тази година средните заплати падат или растат по-бавно в повечето страни по света, показва нов доклад на Международната организация на труда (МОТ). Тази тенденция се наблюдава в 2/3 от страните, за които организацията има официални данни, а прогнозата е, че кризата ще окаже огромен натиск надолу върху възнагражденията в близко бъдеще.
За тази 1/3 от страните, в които има ръст за полугодието, той всъщност се дължи до голяма степен на изкривяване на стойностите заради големия брой нископлатени работници, които са загубили работата си и по този начин не попадат в данните за наети лица, се посочва още в доклада.
В страните, в които са предприети решителни мерки за запазване на заетостта, последиците от кризата се усещат предимно като спад в заплатите, а не като огромна загуба на работни места, е друг извод в доклада за глобалните заплати за 2020/21. Освен това не всички работници са били еднакво засегнати от кризата. Въздействието върху жените е по-голямо, отколкото върху мъжете. Кризата е засегнала тежко и по-нископлатените работници. Тези в по-нискоквалифицираните професии са с намалено работно време, за разлика от по-високоплатените управленски и квалифицирани работни места. На базата на данни от 28 европейски държави, докладът показва, че без временни субсидии най-ниско платените 50% от работниците биха загубили около 17,3% от доходите си. Без субсидии средният размер на загубените заплати за всички групи би бил 6,5%.
„Нарастването на неравенството, предизвикано от кризата с COVID-19, заплашва да създаде наследство от бедност, социална и икономическа нестабилност, които биха били опустошителни“, коментира генералният директор на МОТ Гай Райдър.
„Нашата стратегия за възстановяване трябва да бъде насочена към човека. Нуждаем се от адекватни политики за заплатите, които отчитат устойчивостта на работните места и предприятията, а също така се справят с неравенствата и необходимостта от поддържане на търсенето. Ако ще изградим по-добро бъдеще, трябва да се справим и с някои неудобни въпроси за това защо работните места с висока социална стойност, като полагащите грижи и учителите, много често са свързани с ниско заплащане“, каза още той.
Докладът включва анализ на системите за минимална работна заплата и прави извода, че те биха могли да изиграят важна роля за устойчиво и справедливо възстановяване.
В момента минимални работни заплати са въведени под някаква форма в 90% от държавите-членки на МОТ. Но дори преди началото на пандемията докладът установява, че в световен мащаб 266 милиона души – 15% от всички трудови възнаграждения в света – са печелили по-малко от почасовата минимална заплата, било поради неспазване на законодателство или поради законно изключване от такива схеми. Групите, които най-често са изключени от законовото покритие на системите за минимална работна заплата, са селскостопанските и домашните работници. Докладът показва, че към 2020 г. приблизително 18 на сто от страните със законоустановена минимална заплата изключват или земеделските работници, домашните работници или и двата сектора от регламентите за минимална заплата.
„Адекватните минимални заплати могат да защитят работниците от ниско заплащане и да намалят неравенството“, каза Розалия Васкес-Алварес, един от авторите на доклада. „Но гарантирането на ефективността на политиките за минимална заплата изисква всеобхватен и приобщаващ пакет от мерки. Това означава по-строго спазване на изискванията, разширяване на обхвата на повече работници и определяне на минимални заплати на адекватно, актуално ниво, което позволява на хората да изградят по-добър живот за себе си и семействата си. В развиващите се и нововъзникващите страни по-стриктното спазване ще изисква хората да преминат към светлия сектор”.
Колективното договаряне, което отчита спецификите на конкретни предприятия или сектори, може да постигне правилния баланс и да преоцени адекватността на заплатите в някои предимно доминирани от жени нископлатени сектори, които се оказаха от съществено значение и от висока социална стойност през настоящата криза, се посочва още в доклада.
Експертите от МОТ посочват, че мерките за подкрепа на доходите, които в много страни изиграха голяма роля за смекчаване на въздействието на кризата чрез защита на предприятия и работници, може да се наложи да бъдат удължени. Планирането на нови и адекватни минимални заплати – задължителни или договорени – биха могли да помогнат за осигуряване на повече социална справедливост и по-малко неравенство. Анализите в доклада показват, че когато минималните заплати са определени на адекватно ниво, законно обхващат тези служители, които най-вероятно са на нископлатени работни места и така допринасят за намаляване на неравенството.
Какво представлява адекватната минимална работна заплата, включително и нейното ниво, следва да се договаря на национално ниво чрез социален диалог и в съответствие с Конвенцията за определяне на минимална заплата, 1970 г. (№ 131). Освен това, за да бъдат най-ефективни, минималните заплати трябва да бъдат придружени и от други политики от мерки, които подпомагат изсветляването на сивата икономика, създаването на платена заетост и растежа на производителността сред устойчивите предприятия, посочват от МОТ. Минималните заплати са само част в комплекта от политики – които включват социална защита и фискални политики – които могат да се използват за насърчаване на икономически растеж със социална справедливост.
Докладът за глобалните заплати за 2020/21 разглежда също тенденциите в заплащането в 136 държави през четирите години, предхождащи пандемията. Той установява, че растежът на заплатите в световен мащаб варира между 1,6 и 2,2%. Те нарастват най-бързо в Азия и Тихия океан и Източна Европа и много по-бавно в Северна Америка и Северна, Южна и Западна Европа.
About The Author
