Политическият лозунг на етиопския премиер Абий Ахмед е „medemer“ – или „обединение“. Но неговите реформи, предназначени да обединят Етиопия, разпалиха тлеещите етнически и политически разделения и поставят под риск съществуването на втората най- населена държава в Африка, заявяват анализатори, цитирани от Reuters. Единството на Етиопия изглежда изправено пред най-голямото си изпитание, след като на 4 ноември започна военен конфликт между правителството и група, която в миналото е доминирала етиопската политика – Народният фронт за освобождение на Тигрей (TPLF).
TPLF представя конфликта като борба за правата на 10-те автономни региона на Етиопия срещу премиера, решен да централизира властта. Те казват, че Абий Ахмед дискриминира жителите на северния регион Тигрей откакто е дошъл на власт, и наричат неговото управление “незаконна, унитаристка, персоналистична диктатура”. Правителството от своя страна отрича, че се опитва да централизира контрола над страната.
Три големи решения предизвикаха гнева на TPLF, които доминираха правителствените коалиции в продължение на почти 30 години преди Абий да дойде на власт през 2018 г.: усилията на Абий за помиряване с Еритрея, замяната на основаващата се на етническо представителство коалиция с нова национална партия, и отлагането на парламентарните избори. Всяко от тези действия предизвика горчиви обвинения от страна на TPLF.
Избухалият в резултат на това конфликт води до сътресения в целия регион. В Етиопия е базиран Африканския съюз, нейни войски участват в мироопазващи мисии в Сомалия и Южен Судан, и работят в сътрудничество със западни държави срещу ислямистки групировки.
Един от лидерите на политическата опозиция, Леноко Лата, казва, че федералната система е подложена на натиск и от двете страни в този конфликт, тъй като дебатът поляризира по-силно както привържениците на централизма, така и на разделянето на страната. Абий заявява, че се е опитал да работи с TPLF, но подадената ръка е била многократно отблъскана.
Според правителството тигрейските сили са започнали конфликта с атаки срещу федерални войски, разположени в северния регион. TPLF от своя страна твърдят, че атаката е представлявала превантивен удар.
В основата на политическата борба стоят дългогодишните съперничества между 80-те етнически групи в Етиопия. Много регионални лидери виждат демократичните реформи на Абий като шанс да заграбят повече власт за собствената си група. Земелак Айеле, професор от университета в Адис Абеба, казва, че макар гражданите да са негодували от репресиите при предишното управление, TPLF може би получава неохотна подкрепя от някои регионални лидери, които виждат групировката като опора срещу по-централизирано държавно управление. “Дори тези, които са пламенни критици на TPLF, не са задължително пламенни поддръжници на войната в Тигрей. Някои хора усещат, че федералната система ще е в опасност, ако TPLF вече не са в играта”, казва той.
Стара вражда и нов мир
На северната граница на Етиопия е разположена затворената и силни милитаризирана Еритрея – често наричана “Африканската Северна Корея”. Еритрея извоюва независимостта си от Етиопия през 1991 г. след три десетилетия война. Граничните спорове доведоха до избухването на нов конфликт през 1998-2000 г., в резултат на което загинаха десетки хиляди. TPLF оглавяваха тази война, и считат Еритрея за свой архивраг.
Няколко месеца след като Абий пое властта през 2018 г., той подписа мирно споразумение с Еритрея, в резултат на което получи Нобеловата награда за мир през 2019 г. Започналите редовни срещи между Абий и еритрейския президент Исаяс Афеверки станаха основа за обвинения от страна на TPLF, че премиерът “служи като инструмент на Исаяс в желанието му да реже живо месо като отплата за предполагаеми неправди”.
Билън Сейум, говорител на Абий, заявява, че TPLF се опитва да „интернационализира конфликта“, и че според разузнавателните доклади TPLF е произвеждала униформи на еритрейската и етиопската армии.
TPLF обстрелваха с ракети еритрейската столица Асмара и твърдят, че еритрейски войски се бият заедно с етиопските части, настъпващи в Тигре. Етиопското правителsтво отрича това. Reuters не са успели да се свържат с властите в Еритрея, за да получат коментар по въпроса.
Партия на просперитета
След подписването на мирния договор с Еритрея, Абий започна да консолидира вътрешнополитическите си позиции. През миналата година той замени отдавна действащата в страната управляваща коалиция, съставена от четири етнически партии, с една общоетиопска партия. От четирите партии единствено TPLF отказа да се присъедини към новия формат.
Според интервюирани от Reuters етиопски анализатори, Абий е подценил гнева на TPLF от загубата на власт. “Това е горчив развод, а Абий нямаше план за мирно излизане на TPLF от властта”, коментира университетски учен, пожелал анонимност, за да избегне гнева на правителството. Според него подстрекателската реторика и на двете страни е накарала хората в Тигрей да се чувства като под обсада, което е засилило подкрепата за TPLF.
Алекс де Ваал, професор в университета Тафтс, каза, че създаването на новата партия толкова бързо може да е било грешка: старата коалиция се бе превърнала в установен форум за преговори в държава, където политическото несъгласие често означаваше хвърляне в затвора.
Но Абий бързаше, тъй като парламентарните избори бяха насрочени за август 2020 г., а новата партия трябваше да се състезава срещу редица етнически формации.
След това обаче дойде пандемията, и правителството отложи изборите. Много опозиционни групи неохотно се съгласиха с това решение, но не и TPLF, които проведоха регионалните си избори през септември. И двете страни се обвиняваха взаимно, че нарушават конституцията.
TPLF спечели категорично изборите в Тигрей. Камарата на федерациите, законодателен орган, който се занимава с конституционни въпроси, гласува за намаляване на бюджета на региона. На 29 октомври тигрейските въоръжени сили отказаха да допуснат етиопски генерал, който трябваше да поеме повереното му командване в регионалната столица Мекеле. На 4 ноември правителството съобщи за атака на тигрейски войски срещу военната база Данша, което се превърна в официално начало на въоръжения конфликт.
Близо месец по-късно боевете са довели до неизвестен брой жертви и нова бежанска криза. Над 40 000 души са избягали в съседен Судан, където местните общности и хуманитарните работници не успяват да им осигурят достатъчно храна, подслон и медицински грижи. Близо половината от бежанците са деца.
Все повече хора продължават да напускат регионалната столица Мекеле заради очакваната скоро офанзива срещу града на федералните войски срещу града. Премиерът Абий Ахмед обяви, че на армията е било наредено да започне “финалната фаза” от операцията срещу TPLF. Половинмилионното население на града бе предупредено от правителството да не очаква милост, ако не се разграничат от лидерите на TPLF навреме.
Достъпът до храна и други основни стоки е затруднен в целия регион Тигрей, където живеят 6 милиона души. ООН продължава да призовава за осигуряване на незабавен достъп на независими хуманитарни работници. Етиопското правителство обещава да отвори “коридор за хуманитарен достъп” под управлението на Министерството на мира, без да дава повече подробности. По информация на BBC етиопски войски, разположени по границата със Судан, се опитват да спрат хората, искащи да напускат страната. Заради прекъснатите комуникации и транспорт е трудно да бъдат потвърдени много от твърденията за случващото се в региона и да се оцени пълния мащаб на кризата.
