Мобилизациите срещу почти тоталната забрана на абортите в Полша продължават повече от три седмици, макар и да не са толкова масови, както на 30 октомври, когато по улиците на Варшава и други големи градове като Вроцлав и Краков излязоха по около 150 хил. души. Оттогава ежедневно се организират протести в различни градове и малки населени места. Вчера фокусът отново бе във Варшава, където организаторките от Общополската Стачка на Жените призоваха към обсада на парламента.
Късно следобед хората започнаха да се събират пред сградата на Сейма и Сената в центъра на полската столица. Парламентът бе обграден с три реда метални бариери, кордони от полицейски коли, въоръжени полицаи и дори военна полиция. Полша не бе виждала подобни фортификации на правителствени сгради в цялата си модерната история, дори по време на военното положение, въведено в края на 1981 г.
В началото на протеста униформените опитаха да блокират демонстриращите и да затворят изходите към всички улици водещи до площада, на който е разположена сградата на парламента. Постоянно увеличаващият се брой хора, прииждащи към площада, обаче доведе до първите леки сблъсъци, но полицаите получиха заповед да се оттеглят.
Манифестацията ставаше все по-масова и в крайна сметка се разля не само по малките улици около парламента, но и към по-големите артерии в центъра на полската столица. Полицията направи още няколко опита да блокира маршовете, но единственото, което постигна, бе разрязването на демонстрацията на няколко големи крила, всяко от които започна да добива собствена динамика. Част от протестиращите, изолирани в южните райони на варшавския център, поеха към централната сграда на държавната телевизия. Медията бе овладяна от Право и Справедливост още през 2016 г., и оттогава излъчва изключително евтина проправителствена пропаганда, в сравнение с която пропагандните напъни от времето на народната република изглеждат като обективна журналистика.
Там полицията посрещна протестиращите с палки сълзотворен газ, макар те да не бяха проявили никаква агресия, дори вербална, срещу униформените. Междувременно сблъсъци избухнаха и в центъра на Варшава, както и в някои от кварталите, докъдето стигнаха демонстрациите. На някои места хората бяха обкръжени от полицията, която до късно през нощта не проверяваше самоличността на всички участници и пускаше хората поединично, само след като данните им са записани – вероятно с цел да бъдат съдени за участие в нелегални публични събирания.
Jak myślicie, ilu policjantów potrzeba w starciu z dziewczyną metr sześćdziesiąt?pic.twitter.com/6OdxFNcMtC
— Łukasz (@PolanskiL_) November 19, 2020
На други места, специално из центъра на града, полицаите нападаха протестиращите с палки и лютив спрей. Сред пострадалите от полицейското физическо насилие се оказа и един от вице-председателите на парламента от левицата – Влоджимиеж Чажасти, както и две депутатки. Полските парламентаристи са защитени от всякакъв тип полицейска интервенция и токова поведение от страна на униформените може да бъде тълкувано само по един начин – живеем в условия на открит авторитаризъм.
Макар този случай да се превърна в централна новина, той съвсем не бе единственото драматично развитие. Право и Справедливост, и по-специално лидерът на тази партия Ярослав Качински, правят всичко възможно да надминат самите себе си. За едно денонощие успяха да натворят зашеметяващо количество безумия, което ясно показва, че са в състояние на тотална паника. Притиснат от обществените мобилизации, Качински започна да дърпа конците прекалено силно и бързо да губи контрол.
Преди да се стигне до грозните сцени по улиците на столицата, председателят Качински успя да подсигури и няколко други скандала. Първо единствената кандидатката за омбудсман, която е подкрепяна от почти цялата опозиция и почти всички важни обществени организации, бе отхвърлена по време на заседание на парламентарната комисия по правосъдието. Информацията за това, че тази кандидатура въобще ще се разглежда, бе поместена в дневния ред само три часа преди заседанието да започне. Управляващата партия не успява да излъчи свой кандидат вече няколко месеца, вероятно защото Качински не намира време да се погрижи за това в тази суматоха. Но кандидат, който не е от управляващия лагер, бива бързо отхвърлен, независимо от високото обществено доверие, на което се радва.
Na nagraniu widać, jak posłanka @MagdaBiejat podchodzi do policjantów z legitymacją poselską, a policjanci atakują ją gazem. pic.twitter.com/sxjSqicGF3
— Patryk Strzałkowski (@PStrzalkowski) November 18, 2020
Малко по-късно чухме тежката дума на полския премиер Матеуш Моравиецки, на когото се наложи да обяснява пред парламента за съвместното с Унгария вето срещу европейския бюджет. Причината за блокирането е обвързването на предоставянето на еврофондове с върховенстово на закона – което се оказва доста проблемно за управляваните от пишман-авторитаристите Качински и Орбан държави. Моравиецки изнесе зашеметяващо антиевропейска реч. Това вече не бил „същият Европейски съюз, към който Полша се присъедини едно време”, ветото не било политическо, а „фундаментално хуманитарно” и избор “дали полският народ сам ще определя своето бъдеще, или то ще бъде определено от брюкселски чиновници”. Върховенството на закона пък е „само пропагандна бухалка, механизъм добре познат от времето на Полската Обединена Работническа Партия”. „Ние отхвърляме тази бухалка, наред с други пропагандни бухалки, стига толкова!”, провикна се от трибуната Моравиецки и заяви, че „върховенството на закона в тълкуванието на ЕС е нещо тотално обратно на истинската дефиниция на този термин”.
Към края парламентарния дебат, който бе изпълнен с критики срещу правителството от всички опозиционни сили, с изключение на фундаменталистко-либератарианаската „Конфедерация“, микро-диктаторът Качински не издържа. Той излезе на парламентарната трибуна и с невротични викове започна да сипе обиди и заплахи срещу всички опозиционни политици. „Вие сте бандити и престъпници! Имате кръв по ръцете си!” провикна се той. Качински определи демонстрантите, събиращи се в този момент около Сейма, като „ръководени от вас, които носите символи на нацисткото Вафен-СС!”. Това е новаторски лайтмотив, изобретен от колективния интелект на пропагандистите на правителството в държавните медии. В началото на протестите те се опитаха да отклоняват вниманието от целите на движението, разсъждавайки как символът на светкавица, използван от протестиращите, „показва неслучайно и опасно сходство” с естетиката на Третия Райх.
Ярослав Качински беше толкова изнервен, че реагираше с викове на всяка една забележка или подигравка, отправена от някой депутат в пленарната зала. Крещеше как опозицията нямала „култура” или дори „цивилизационен капацитет” да дискутира с него, и накрая каза следното: „Аз това го повтарям отдавна. Вашето място е по затворите, а не тук – в парламента. Когато върховенството на закона възтържествува, точно там ще се озовете, в затворите! Пак повтарям, за вас няма място тук, вие сте престъпници!”.
Хубавото е, че Качински все пак признава, че върховенството на закона е нещо, което тепърва трябва да настъпи, и е липсвало в през изминалите шест години на неговото царуване в Полша. За да се постигне върховенство на закона в Полша вероятно ще е нужно първо да бъдат премахнати всички политически назначения на прокурори и съдии, направени от Право и справедливост. Поредното нагледно доказателство за това дойде отново в сряда, след като т.нар. Дисциплинарна Камара на Върховният Съд, чрез която Качински и неговият министър Збигньев Жьобро упражняват директен контрол над тази институция, и която е в основата на европейските критики за липсата на върховенство на закона в Полша, отне имунитета на съдията Игор Тулея – отявлен критик на напъните на управляващите да управляват директно съдебната система.
About The Author
