Полските управляващи окончателно превъртяха

От католически фундаментализъм до милитаристична проституция – самопровъзгасилото се за „добрата промяна“ правителство във Варшава изглежда вече направи пълен кръг

Не за пръв път може да се констатира, че политическата обстановка в Полша е потресаваща за всеки човек с поне грам морал, интелект или дори усещане за естетика. Случващото се от 2015 г. насам е не само токсична смес от десни дистопии, но и изключително грозен пейзаж във всяко едно отношение. Сценарият се пише само от един човек – „председателят на държавата“ Ярослав Качински (Jarosław Kaczyński). Вероятно първият политик след прехода, който успя реално да приватизира политическия процес в страната.

Последните му деяния са още по-ужасяващи от досегашните, но пък са и до такава степен ирационални и очевидно подплатени само от болни емоции, че перспективата микродиктаторчето да се спъне в собствените си крака започва да се явява като съвсем възможна опция.

Последната новина за Полша, която обиколи световните медии, е едно перверзно предложение от страна на правителството във Варшава към Пентагона. Става въпрос за изграждане на постоянна военна база на американската армия там и това да стане изцяло за сметка на Жечпосполитата (полската държава). Едни ще кажат, че това е нов тип колониализъм – плащам си да ме окупират и експлоатират. Но едва ли става въпрос за класическо лакейство и компрадорство. В това има нещо толкова грубо и унизително, че е направо иновативно. Ако Вашингтон даде зелена светлина за сделката, Полша би била втората след Саудитска Арабия държава, която ще поеме разходите по разполагането на американските войски. За разлика от Рияд обаче, който пожела да плати за военни авантюри в чужди държави, полските управляващи искат база в двора си. Което – ако изключим всичките други аспекти – е политически идиотизъм.

Качински очевидно се е вгледал в тъй наречената полска „санация“. Така в историографията се нарича полуфашисткият режим в Полша, изграден от Юзеф Пилсудски (Józef Piłsudski) след кървав преврат през 1926 г. и продължил до началото на Втората световна война. През цялата декада на 30-те години тогавашният елит се обработва от Запада, предимно от Великобритания, да поемe към открита конфронтация с Третия райх. Обещават му експресна и масова военна и всякаква друга помощ в случай на инцидент, застрашаващ „националната сигурност“ на Полша. Дали тогава е било наивност, дали глупост, дали корупция, вероятно никога няма да разберем, но това което знаем, е че Полша реално е била бутната върху релсите и жестоко прегазена от влака.

Качински обаче, бетер Пилсудски, дори не получава никакви официални западни гаранции. За да се чувстват доволни и обезпечени, на него и министрите му им стига потупване по рамото, усмивка и фраза от сорта: „Вие, поляците, сте велика и храбра нация, само така!“. Та ако предлагаш обществото и държавата си на такава цена като начало, вероятно няма как да не стигнеш и до тази патология, че да плащаш за присъствие на чужди войски при толкова обтегнато международно положение. Интересно, колко пари ще им бъдат поискани преди всеки един изстрелян патрон, ако наистина се стигне до въоръжен конфликт с Русия – защото това е мократа мечта на почти всички откачили десничари в източна Европа. Иска им се втори път да съборят призрака на СССР, витаещ в главите им, та и те да могат да се поизживеят като герои на новото време.

Канейки американците срещу луксозен хонорар от два милиарда долара, Качински не допринася по никакъв начин към сигурността нито на Полша, нито в региона. Напротив. Досегашното дрънкане на оръжие срещу Москва си е смехотворно за всеки относително внимателен наблюдател, но присъствие на голяма американска военна база в Полша не може да не означава автоматично включване на тази територия в списъка на цели. Ако някога в Полша има Народен съд, то лидерите на „Право и справедливост“ (PiS) трябва да бъдат обвинени – освен в много други неща – в създаване на пряка заплаха за националната сигурност. Качински реално оферира да плати, за да може да заложи територията, обществото иа държавата, която управлява, в геополитическата руска рулетка, играна от лудия оранжев каубой в Белия дом.

А по телевизията обясняват, че Полша била „станала от колене“. Може би, но май, изправяйки се, в нещо си е джаснала главата, съдейки по случващото се.

Това обаче далеч не е всичко. Цялата сутеньорско-проституто-военна инициатива става още по-противна, ако вземем предвид, че буквално ден преди новината да излезе по медиите, наблюдавахме края на един драматичен протест на хора, грижещи се за свои роднини с такива увреждания, които не позволяват самостоятелно съществуване.

40 дни майки, бащи и други обгрижващи малки и възрастни инвалиди, окупираха един от коридорите на Сейма заедно с подопечните си. Опитваха се да принудят правителството да въведе по 500 злоти (около 250 лв.) надбавка към инвалидните пенсии. След около месец тотално безразличие от страна на политиците, парламентарната полиция – нали се сещате от кого инструктирана – първо ограничи достъпа на протестиращите до тоалетни и бани, после напълно ги заключи за тях. А когато започна срещата на НАТО във Варшава, ги обградиха с висока завеса и забраниха всякакво движение. На същия ден „излезе“ и забрана за отваряне на прозорци. След като една от майките бе пребита при опит да наруши тази забрана, всички се принудиха да преустановят окупацията.

„Всички ни изоставиха“ – оплака се Ивона Хартвиx (Iwona Hartwich), една от лидерките на протеста.

Не е съвсем вярно, понеже никой не ги беше подкрепил съществено. Освен шепа леви активисти от Варшава и малка група инвалиди, които осигуряваха храна, лекарства, дрехи и артикули за хигиена, а също и организираха ежедневни демонстрации на солидарност пред сградата на парламента, никой не свърши никаква работа за тези хора. Двете леви партии – Съюз на демократичната левица и „Заедно“ – не направиха нищо, освен издаване на становища в подкрепа на протеста. Това отношение на официалните политически центрове бе един от факторите, позволили на Качински толкова брутално да се отнесе с протестиращите. А удволетворяването на исканията им би излязло на хазната значително по-евтино от издръжката на американска военна база, нали…

Междувременно се засили и войната на медийния фронт.

За пореден път нивото на безобразието във вече направо куриозната държавна пропаганда се покачи. Щурмът бе мащабен и поразителен. На какво наподобяват днес полските медии, нека всеки сам си направи изводите. Първо, депутатът от управляващата PiS Яцек Жалек (Jacek Żalek) определи в едно интервю протестиращите родители като „зверове“ и „изроди“, използващи децата си като „живи щитове“, а после неговата колежка Бернадета Криницка (Bernadeta Krynicka) обясни във фундаметналистката радиостанция „Мария“, че всички „предатели, изневерили на отечеството“ трябва да „бъдат отведени към бесилката“. Всички! Сещате се, че това не изключва протестиращите тогава в парламента или г-н Доналд Туск примерно. Ден или два по-късно в централната новинарска емисия по полската национална телевизия (TVP) можехме да чуем коментари как хората с увреждания и техните опекуни в парламента „хулиганстват“, какви „садисти“ са или пък са част от „агентура на опозицията“. В началото на протеста включването от парламента бе представено в новите със заглавие „Скандалджии не искат диалог и споразумение“.

Всичко това – на фона на задълбочаващи се сериозни когнитивни отклонения в TVP и другите държавни медии. Ето един кратичък преглед на най-новите заглавия от сайта на телевизията: „Хомосесуализмът. Грях, отвращаващ дори Сатаната“ – анализ, публикуван в рубрика „Цивилизация“. „Антихристът не е подобен на Хитлер или Сталин. По-скоро е някой от типа на Сорос“ – това коментира експертът Филип Мемхес. „Как хулигани, левичарски терористи, наркомани и сексуални фанатици завладяха нашето съзнание“ – исторически разказ на Конрад Коуоджиейски за вълненията през 60-те. „Спортът е мъжка работа“ – социологически разсъждения на Магдалена Кавалец-Сегонд; след експлозия на смях в социалните мрежи заглавието бе сменено така: „Коя от състезаващите се жени ще се окаже мъж? Влизат нови разпоредби за разпознаване на половете в спорта“. Това е само случаен избор от последните дни.

Това, колко много Качински е прекалил и как по малко се превръща в жертва на собствената cи пропаганда, личи и от международната реакция. Не само никой в Америка не тръгна да ръкопляска на милитаристичната му инициатива, а и висшите функционери на НАТО се разграничиха от ексцентричното лакейство на полските управленци. Дали полското общество ще забележи, че чуждите власти са по-загрижени за неговото състояние и здраве и за това, да има продължение на модерната полска държавност, отколкото родните им „патриоти“?

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар