Лех Валенса, Йоан-Павел Втори, братята Качински и „полският феномен” бележат образа на Полша от последните 40 години. На тази страна се гледа като на работлива, католическа, ултраконсервативна и източник на емиграция.
Роденият през 1976 г. Роберт Биедрон, независим кмет на 100-хилядния полски град Слупск, е амбициран да създаде от нищото едно ново политическо движение, което да надвие всички стереотипи и да се превърне във водеща сила в бъдещата Полша – подобно на изстрелването на Еманюел Макрон във Франция. Много уверен в себе си, но без да изпада в арогантност, Биедрон прокламира високо своя европеизъм, атеизъм и хомосексуализъм. Убеден е, че тази иснова ще му помогне да бърне Полша на еропейската пътека, изоставена от сегашното правителство на партията „Ред и справедливост” (PiS) на Ярослав Качински.
По време на посещението си в европейската столица Брюксел за участие в състоялия се там Четвърти конгрес на полските жени Биедрон сподели пред „Ел Паис” ентусиазма си за една прогресивна и напредничава Полша.
Да тръгнеш от едно кметуване и да се прицелиш в изборите за Европейски парламент и в общите избори в страната си без да имаш политическа партия изглежда един прекалено висок скок. Защо се осмелявате да го предприемате?
Защото предлагам доверие, а хората се нуждаят от някого, на когото да вярват. Популистите (PiS) дойдоха на власт с предложения за промени, но напълниха страната с корупция, шантажи и измами. Смятахме, че преминаването към опозицията ще е добър урок за предходните правителства (на Гражданската платформа, принадлежаща към Европейската народна партия), но те не се научиха на нищо. Имат си таван на вота и не успяват да го надхвърлят. Ето затова искаме да участваме в изборите догодина.
Но движението ви дори още няма име…
Няма. Мислим го. Но дори и без име, без програма, без екип, сондажите вече ни дават 8% подкрепа сред гласоподавателите. Постигнахме го с една-единствена пресконференция.
„Полският Макрон” ли сте?
Не съм Макрон, а Биедрон. Макрон беше много вдъхновяващ, много стимулиращ. Спечели битката с популизма и за Европа това беше мощен сигнал. А в страна като моята, в която популизмът е в правителството, това е сигнал на надеждата. Но аз съм много по-прогресивен от Макрон.
В случай, че влезете в Европейския парламент, към кое политическо семейство ще се присъедините?
Към онова, което е проевропейско.
Но има няколко такива – и в десницата, и в левицата.
Добре, за днес имам насрочена среща с лидера на парламентарната група на социалистите Удо Булман. Никога няма да се присъединя към Европейската народна партия. Сърцето ми е отляво. Като на всички хора – даже и на Качински (смее се).
Въпреки своята склонност към тоталитарност, партията PiS на Качински все пак е спечелила изборите и е популярна.
Все по-малко е популярна. Освен това популярността се дължи отчасти на разочарованието, пораждано от останалите партии. И трябва да се признае, че PiS изпълнява онова, което обещае. Реформите, за които известява, се осъществяват. Но в същото време една голяма част от общественото мнение усеща, че се разрушава самата държавна структура и Полша губи своето присъствие и влияние в Европа. И хората не искат да се оставят в такава ситуация.
ЕС посрещна през 2004 г. Полша като една „нова Испания”, една проевропейска страна с голямо икономическо бъдеще. Икономическият скок наистина беше извършен. Но Полша се превърна в първата страна, притисната от Брюксел заради нейния авторитарен уклон. Какво не стана както трябва?
Бяха инвестирани много средства, бяха построени мащабни инфраструктурни обекти, пътища, летища, стадиони… Но само 10% от населението са си позволявали някога да пътуват със самолет. Голяма част не могат да ползват дори градски транспорт. Ако разпределим растежа средностатестически, ще получим зрелищен резултат. Но много хора имат впечатлението, че са изоставени и са изостанали. Нашето движение ще защитава ценностите на прогреса, на европейската интеграция, на правосъдието, на прозрачността и най-вече на едно общество, което няма никого да изхвъврля зад борда.
Ако се наложи, дали бихте влезли в някакъв тип съюз с партията на Качински?
Невъзможно. Майка ми беше член на профсъюза „Солидарност”. Ако се съюзя с Качински, тя ще спре да ме поздравява, дори ръка няма да ми подаде.
Обикновено ви представят като „първия открито хомосексуален политик в Полша”. Дразни ли ви този етикет?
Да, наистина ме дразни. В Полша от години никой не говори така за мен. Но в международните медии това продължава да привлича вниманието, защото е разпространен стереотипният образ на една ултраконсервативна страна, където политик като мен, който е открито атеистичен и хомосексуален, не може да има място. Но изобщо не е така. И моят случай е доказателство. Казваха ми, че никога няма да вляза в парламента, но бях избран за депутат. Казваха ми, че никога няма да стана кмет, но станах. Вярвам, че идната година ще бъдем способни да се възползваме от този импулс и да направим един нов скок.
Европейският съд одобри в петък историческото решение да бъде замразено временно преструктурирането на Върховния съд в Полша, за да се предотврати застрашаването на независимостта на съдиите. Как ви се струва тази намеса на Европейския съд?
Това е много мощен сигнал за Полша, целящ да сложи край на политическата намеса в правосъдието. Европейският съд даде ясно да се разбере, че правото е основополагаща ценност за ЕС. Вярвам, че това може да е позитивен сигнал към полските граждани, че разграждането на правосъдната система трябва да бъде спряно незабавно.
Ще приеме ли правителството решението на европейското правосъдие?
Качински е длъжен да го приеме. И то не заради глобите, които във всички случаи вероятно няма да са прекалено високи, а защото това е въпрос на принцип. Ако Полша не зачете това решение, какво ще стане по-нататък? И то не само с решенията, които засягат Полша, но и с онези, които засягат други страни?
Но може би част от поляците интерпретират това като една неприемлива намеса на Европа?
Ние сме се договорили да сме част от Европейския съюз. Така че Европейският съд е наш съд. И трябва да зачитаме неговите решения по същия начин, както зачитаме решенията на полските съдилища. Наш съд е и единствената разлика е, че не е разположен на полска територия. Не мога да си представя полското правителство да не приеме постановление на Европейския съд.
