„Тренд“: Минимум тройна коалиция ще е необходима за мнозинство

Нито една партия не би могла да разполага с достатъчно народни представители, за да управлява сама след следващите парламентарни избори, ако такива се проведат в момента. Нещо повече – вариант на управление между две партии също е невъзможен, освен ако коалицията не е между ГЕРБ и БСП, което е изключително слабо вероятно. Това означава, че за да се сформира управление след изборите, ще е необходима коалиция между поне три политически субекта.

Това показват данните от национално-представително проучване на агенция „Тренд“, проведено в периода 3-10 октомври по поръчка на вестник „24 часа“ сред 1008 пълнолетни български граждани чрез интервю „лице в лице“.

Към момента ГЕРБ и БСП изглеждат с практически изравнени сили – 24,1% от гласуващите биха избрали ГЕРБ, а 23,6% – БСП. На трето място се нарежда „Има такъв народ“ с 15,9%. Следват ДПС с 10,2% и Демократична България с 8,8%, които според анкетата са другите сигурни участници в следващия парламент. Под въпрос са още две формации – „ИзправиСе.БГ“ с 3,9% и „Обединени патриоти“ с 3,8%.

При вариант с 5 партии в следващия парламент, изчисленията показват, че ГЕРБ биха разполагали със 70 депутати, БСП с 69, „Има такъв народ“ с 46, ДПС с 29 и „Демократична България“ с по 27. Това означава, че само ГЕРБ и БСП заедно биха имали необходимото мнозинство от поне 121 гласа. Ако приемем, че такъв вариант е политически невъзможен, то за да има някакво управление без провеждане на нови избори ще е необходима коалиция от три формации.

Широка „анти-ГЕРБ“ коалиция между БСП, „Има такъв народ“ и Демократична България“ би разполагала със стабилно мнозинство от 142-ма народни представители. Коалиция около ГЕРБ е невъзможна, ако те не се договорят както със Слави Трифонов, така и с „Демократична България“ – такава също наглед слабо възможна по политически причини коалиция би разполагала с 143 гласа в парламента.

По сходен начин стоят нещата и при вариант със седем партии в следващото Народно събрание, ако Мая Манолова и „патриотите“ прескочат бариерата. При такъв сценарий ГЕРБ биха имали 64 депутати, БСП – 62, Слави Трифонов – 42, ДПС – 27, Демократична България – 23, а Манолова и „Обединени патриоти“ – по 11.

Това отново означава, че единствената математически възможна коалиция между само две формации е между големите съперници ГЕРБ и БСП. Всички други варианти включват минимум тройна коалиция, а по-скоро четворна. Вариантът да се сформира правителство от три партии при този сценарий е само при коалиция между ГЕРБ, ДПС и Слави Трифонов – такъв вариант би разполагал с мнозинство от 133-ма депутати.

Политически по-вероятна изглежда голяма коалиция срещу ГЕРБ, но такава е възможна само между четири формации – БСП, „Има такъв народ“, „ИзправиСе.БГ“ и Демократична България. Те биха разполагали със 138 депутати. Същият вариант, но без директното участие на „Демократична България“, би разполагал с 115 депутати – шест по-малко от необходимите 121 за мнозинство.

Към момента обаче почти всички партии отхвърлят напълно разговора за възможните си партньорства след изборите и дори чертаят нови разделителни линии, въпреки че данните са категорични – никой по никакъв начин няма да може да управлява сам или дори само с един партньор. Ситуацията изглежда малко по-тежка за ГЕРБ, които поне според настоящото разпределение изглеждат без опции за някаква коалиция. Малко по-добра е перспективата пред БСП, но управление с тяхно участие пък минава през разговори и компромиси с „Демократична България“.

Рейтингът ми е много по-добър от рейтинга ти

„Тренд“ традиционно измерват и доверието в различни институции. Според техните данни 14% от анкетираните оценяват положително работата на Народното събрание, което е двойно по-високо доверие от последното проучване на други агенции. Въпреки това и според „Тренд“ недоверието е огромно – 75% имат отрицателно мнение за парламента, е 11% не могат да преценят.

Огромно е отрицателното отношение и към правителството – 68%. 21% го оценяват положително, а 11% не могат да преценят. Значително по-високо е доверието към президента – 48% го оценяват положително, 39% – отрицателно, а 13% нямат мнение.

Негативни са оценките за съда и прокуратурата – съответно 62% и 61% негативни оценки и по 21% положителни. Сериозен спад има на доверието в полицията – ако при последното проучване на „Тренд“ през юли положителните оценки са били повече от отрицателните (48% срещу 38%), то през октомври настъпва обрат – 45% вече са негативните оценки, а 43% – положителните. С положителна оценка е армията – 47% срещу 31% негативно отношение. 43% оценяват положително работата на Българската народна банка, а 29% – отрицателно. 35% одобряват работата на омбудсмана, а с високо доверие се ползва църквата – 52% положителна оценка спрямо 25% отрицателна и 23% колебаещи се.

„След смяната на омбудсмана, институцията загуби част от положителната оценка за своята работа, но въпреки това и през октомври декларираните позитивни оценки са повече от отрицателните. След определено повишаване на колебанието в отношението към църквата около Ковид-19 и дебатът около посещенията в храмовете по време на празници, през октомври положителната оценка се възстановява на нива от края на миналата година, което я прави институцията в България, която се ползва с най-висока положителна оценка“, пишат от „Тренд“ в своя анализ.

Всички графики за доверието в отделните институции:

Епидемията е тук, но не искаме мерки

Социолозите от „Тренд“ представят и данните от два въпроса, свързани с пандемията от COVID-19. Данните показват, че според цели 66% от хората, епидемията от коронавирус ще продължи да се развива. Хората на това мнение се увеличават, като през август на така са смятали 48% от хората.

Според 19% епидемията е затихваща, а 15% не могат да преценят. Сериозна е динамиката спрямо юни – тогава 64% са вярвали, че епидемията затихва, вероятно заради ниските стойности на регистрирани нови случаи, а само 13% – че ще продължи да се развива. Днес мнението е практически обърнато.

Обществото обаче изглежда негативно настроено към връщане на някакви ограничителни мерки. На въпрос „Според Вас лично трябва или не трябва да се възстановят част от мерките срещу разпространението на коронавируса?“, 50% отговарят, че не трябва. Само 34% смятат, че това трябва да се случи, а 16% не могат да преценят.