Фаршад Голзари работи като журналист в областта на международната политика и сигурност от 2013 г. Той има бакалавърска степен по криминално право и магистърска степен по криминология. Изследвал е в продължение на години природата и дейността на терористични групи като “Ал-Кайда”, “Ислямска държава” и талибаните. Освен това е автор на множество анализи и новинарски статии. Той е и специалист по военните и невоенните конфликти в света. Писал е за политическите еволюции в Близкия изток, Югоизточна Азия, Персийския залив, както и по въпроси, свързани с американската външна политика.
“Барикада” се свърза с Фаршад Голзари в началото на октомври 2020 г., за да получи ирански поглед към течащия конфликт в Кавказ
Господин Голзари, какви са причините за избухването на военния конфликт в Нагорни Карабах това лято и тази есен? До каква степен те са вътрешни (свързани с двете страни – Република Армения и Република Азербайджан) и до каква степен те са регионални и международни?
Най-напред, нека посоча, че конфликтът в Нагорни Карабах е стар. Той датира от повече от сто години. Не искам да навлизам в историческите дебри. Но нагорникарабахският въпрос се появява откакто руското царство е унищожено през 1917 г. Със създаването на Съветския съюз Армения и Азербайджан влизат в него като съветски републики. В края на 80-те години, когато републиките осъзнават, че Съветския съюз скоро ще се разпадне, кризата се завръща. През 1991 г. Нагорни Карабах проведе референдум, който постанови, че той трябва да стане независим или да се управлява от Армения. През 80-те години сблъсъците там бяха спорадични. След разпада на Съветския съюз през 1991 г. старата рана се възпали и двете републики – Азербайджан и Армения, поведоха битки за Нагорни Карабах. Накрая Армения успя да окупира региона заедно с няколко провинции на Република Азербайджан.
През 1994 г. бе сформирана Минската група. Нейните действия са добре известни. Ако оставим настрана тези исторически въпроси, ще видим, че през 1993 г., когато Гайдар Алиев дойде на власт (бивш президент и баща на сегашният азербайджански държавен глава Илхам Алиев), той създаде министерство на извънредните ситуации. То отговаряше за казуса с Нагорни Карабах. Може да е интересно за Вас и за Вашата публика защо бе създадено това министерство. Отговорът трябва да се търси в посока утвърждаването на властта на семейство Алиеви. Семейство Алиеви използва Нагорни Карабах като средство, за да утвърди властта си в Баку. По време на седемнайсетте години от 2003 г. насам, през които Илхам Алиев е президент на страната, той постоянно е подчертавал заплахата, идваща от този район. Той винаги е държал армията в състояние на тревога. Това означава, че сянката на войната тегне над народа на Азербайджан и над опонентите на Алиев. А опора за неговата власт е азербайджанския национализъм.
Ето защо част от новите сблъсъци е свързана с желанието на Алиев да избегне изплъзването на властта от ръцете му. Има слухове, че Алиев иска да замени жена си и първи вицепрезидент Мехрибан Алиева със своя син, докато последният стане готов да влезе в политиката. Освобождението на Карабах може да се счита за усилие, за да се прикрие това действие. С други думи, в името на освобождаването на региона, те подготвят общественото мнение в своя полза. Азербайджан е инициатор на новия конфликт. Ето защо засега не може да се обвинява Армения. А напрежението между двете страни е резултат от международните конфликти.
Според мене възобновяването на конфликта има двама главни актьори – Русия и САЩ. Турция е второстепенен играч. Израел играе ролята на скрит и допълващ елемент, който все още не е избрал своята страна в сблъсъка между Ереван и Баку.
Спомняте си, че когато Никол Пашинян стана премиер на Армения, той зае антируски позиции или поне се опита да намали руското влияние в своята страна. Няма съмнение, че в Москва помнят добре неговите думи. От друга страна, ако погледнем ситуацията при Алиев – виждаме, че неговото правителство бе под натиска на народа и на бежанците, както и на политическите партии. Например, членовете на партията “Мусават” – най-старото политическо движение, създадено през 1911 г., оказаха натиск над Алиев да освободи Нагорни Карабах, който заема 20% от територията на страната. Различни представители на партията “Нов Азербайджан”, която назначи Илхам Алиев, се опитаха да го защитят, но изглежда, че натискът от САЩ и Израел също беше ефективен. Тел Авив и Вашингтон имат значителни военни и енергийни интереси в Азербайджан и се опитват да привлекат Баку към себе си повече от всякога преди. 20% от нефта на Баку отива за Израел. А САЩ има нужда от Баку, за да развие НАТО в противовес на Москва. Ето защо според мен зелената светлина от САЩ и от Израел доведоха Илхам Алиев до там да даде заповед за атака над арменските позиции и за освобождаване на Карабах.
В Ереван Пашинян се сблъска с мълчанието на руснаците. Мисля, че Кремъл в момента изяснява отношенията си с Пашинян и му е дал да се разбере, че има нужда той да смекчи антируската си позиция. Руснаците ще се възползват от Пашинян, за да подкрепят Армения. На тази база Вашингтон и Тел Авив позволиха на Алиев да утвърди своята легитимност и политическа позиция с тази атака и в замяна накараха Пашинян да потърси закрила в Москва. Разбира се, не трябва да забравяме за корените на арменската православна църква, която има връзки със САЩ и с Русия.
Мисля, че Турция е достигнала временна безизходица в Сирия и Либия. Град Идлиб в Сирия е единственото място, което се счита за бастион на тероризма, а повечето терористи там са обучени от Турция. Реджеп Ердоган и турската разузнавателна служба (MIT) са наясно, че има заплаха за национална сигурност, ако терористите в Идлиб искат да се върнат в Турция. Тези терористични елементи имат различни лица и вярвания. Те обаче са опасни за Турция, САЩ и дори за Европа. Транспортирането на тези елементи от Турция е избягване на заплахата от тяхна страна. Но Анкара рискува да провокира нови конфликти на базата на своята османско-ислямистка политика. Можете да видите доказателства за нея в превръщането на музея “Света София” в джамия! Тези факти показват, че сегашният конфликт е повече международен, отколкото регионален и вътрешен.
Какво е значението на Армения и на Република Азербайджан за Иран и на Иран за тях като икономически и геополитически партньори?
Преподавателите по история и политически науки в Иран смятат, че Азербайджан и Армения са не просто геополитически партньори за Иран, но и деца, отделени от своята майка. Културните, религиозните, историческите и социалните връзки между Техеран, Баку и Ереван съществуват от векове. Въпреки че арменците са християни, иранските арменци имат иранско гражданство и са признати в чл. 13 на иранската конституция. Според чл. 64 на същата конституция арменските християни от юга и от севера имат по един представител в парламента. Азерите също са представени на най-високо ниво в правителството, държавата, религиозните институции. Много от политическите фигури и силовиците в областта на сигурността са азери. Има много азерски бизнесмени в иранската икономическа структура. Тези преплетености са много важни. Но според мене Република Азербайджан вижда Иран като голяма заплаха по три причини:
- Голяма територия;
- По-голяма армия и по-силни военни сили
- Разнообразно население, което е по-голямо от азербайджанското.
Тези три причини са най-важните, които са принудили Баку да залитне към Израел, САЩ, Турция и някои европейски страни. Следващият момент е, че според Азербайджан заплаха идва по-скоро от Иран, отколкото от Русия, защото Иран упражнява религиозна и социална хегемония над народа на Република Азербайджан.
Само че според историческите документи, както и според съвременни данни, Армения не е тема от стратегията по сигурността на Иран и не представлява значима заплаха за Техеран. Армения е свързана с Иран чрез граничния пункт “Нордуз” на реката Арас. Това е гранично пазарно село, което е важно само за една малка част от търговските отношения на двете страни. От друга страна Иран е мост между Азербайджан и Република Нахичеван. Тези детайли демонстрират само отчасти значението на Иран за двете страни и тяхното за него. Техеран спазва резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 822 и 884, както и други документи и резолюции. В международните отношения съседите не се избират. Те са ни наложени!
Турция е важен поддръжник на Република Азербайджан, докато Русия продава оръжия на Баку и на Ереван, и иска да бъде посредник между тях. Иран също предложи да бъде посредник между двете страни, въпреки че преди няколко дни се наложи да отрича обвиненията на Баку, че е доставил оръжия на Армения. Какво променя сегашната ескалация на военния конфликт между Азербайджан и Армения в геополитическото сътрудничество между Русия, Турция и Иран в тристранния формат от Астана относно Сирия?
Този въпрос съдържа няколко елемента. Относно Турция – Анкара играе двойствеена роля по отнощениеАрмения и Република Азербайджан. Ще Ви дам пример. Ако погледнете пазарите в Армения, ще видите, че много от стоките там са внос от Турция. Арменските търговци са в контакт с Турция. Когато видите това и попитате турските власти защо те поддържат Република Азербайджан срещу Армения, те ще Ви отговорят: “Политиката е едно нещо, икономиката е друго!”. Вие сте напълно прав за Русия. Москва се стреми да продаде оръжия на двете страни, но религията на руснаците е същата като тази на арменците. От друга страна, Кремъл не иска да променя регионалния баланс срещу своите интереси. Той така или иначе ще пази гърба на Ереван.
По въпроса за продажбата на оръжия от Техеран за Армения, мисля, че Азербайджан използва психологическа война, за да управлява вътрешните си дела – както е правил и в миналото. Правилото на психологическата война е, че поставяш тема, която може да оправдае твоята слабост. Тук има нещо важно.
Пуска с новина срещу Иран. Медиите в Баку представят Иран като враг номер 1 на азербайджанския народ. Ако САЩ и Израел предприемат опасни действия срещу Техеран в бъдеще, общественото мнение на Азербайджан ще бъде подготвено и няма да се възпротиви. Израелските медии са почти убедени, че ядреният обект в Натанз (Иран) е бил бомбардиран от израелски изтребители от азербайджанска територия. Баку отрича това. Това е едно и също психологическо и политическо планиране!
Междувременно в някои кръгове се твърди, че заместник-министъра на отбраната на Азербайджан е поискал да купи ракети от Техеран по време на свое неотдавнашно посещение в Иран. Но заради близостта на Израел с Република Азербайджан, Иран е отказал да ги продаде. Не мисля, че Иран е готов да развали отношенията си с Армения в името на Азербайджан. Същото важи и за отношенията с Азербайджан. Не мисля, че напрежението в Кавказ ще промени сътрудничеството на Иран с Турция и Русия във формата на Астана. в същото време в сегашната ситуация в Близкия изток и в Северна Африка не е в турски интерес да напусне Астана.
Вие сте изследвали и писали за терористични политически течения като “Ал-Кайда” и “Ислямска държава”. Как прехврърлянето на свързани с Турция фундаменталистки бойци/наемници от Сирия в Нагорни Карабах променя международните отношения и ситуацията по сигурността в региона на Кавказ?
Новините за това все още не са потвърдени официално. Но според достъпните данни, част от ПКК е на арменска територия, за да воюва срещу азербайджанските сили. От друга страна, смята се, че повечето елементи от Сирийската свободна армия, както и “Ал-Кайда” са били транспортирани от Турция в Азербайджан. В началото на октомври 2020 г. Ахмед ал-Месмари – говорител на либийската национална армия, която действа под командването на Халифа Хафтар, обяви, че Турция прехвърля сирийски и либийски терористи от Либия в Азербайджан. Анкара може да каже, че Хафтар разпространява фалшиви новини заради конфликта с Ердоган. Но говорител на иранското външно министерство заяви, че Техеран няма да позволи на терористични групи да действат в зони близки до нашите северни граници, така че да застрашат националната сигурност. Тук отново няма потвърждение от говорителите на иранското министерство на външните работи. Думите им показват, че тези елементи са разположени в района на река Арас.
На базата на наличните данни, мисля, че елементи на бригадата “Султан Мурад”, която е свързана с “Ан-Нусра” (основният клон на “Ал-Кайда” в Сирия) са били прехвърляни в Баку с Turkish AIrlines, и че полетът не е бил директно от Либия или Сирия. Вероятно те са влезли в Азербайджан от Турция. Обърнете внимание, че един от сирийските разклонения на “Ал-Кайда”, който се намира в Идлиб и действа под името “Харас ад-Дин”, е от арабски произход. Неговият централен съвет е от иракски или йордански произход. Той не са пожелали да напуснат Сирия. Но други членове на “Ал-Кайда” от кавказки произход – от Чечения, Ингушетия, Дагестан, Източен Туркестан и дори Узбекистан и Таджикистан, искат да бъдат в Азербайджан и да се бият в Южен Кавказ. Човешкият потенциал на тази част от “Ал-Кайда” е между 3300 и 4700 души. Транспортирането дори половината от този брой хора до Азербайджан ще превърне кавказкия регион около границите на Иран във тиктакаща бомба.
Много страни по целия свят – под формата на коалицията срещу “Ислямска държава” или индивидуално, се борят с терористите в Сирия по въздух и земя. Сега Турция пренася тази заплаха в Южен Кавказ. Не се съмнявам, че въпросната заплаха за сигурността ще струва много не само на Иран, но и на Русия, Грузия, Армения и дори на Азербайджан. В Азербайджан независимо от мерките на правителството с екстремистите и затварянето на джамиите на уахабитите, изградени от саудитците, има още заплахи и ъндърграунд джамии. Има още следи от създадения в Чечня “Ислямски емират на Кавказ” . Екстремистките уахабити са активни и в Грузия. Само че ако Анкара не успее да постигне целите си, може би ще внесе в Азербайджан елементи на “Ислямска държава” от лагера “Орфа” в Югоизточна Турция. Русия и Иран имат опит в справянето с терористи в Сирия. Но не мисля, че другите южнокавказки страни ще могат да се справят с тези елементи. Затова те ще държат Турция отговорна.
Какво е бъдещето на турско-иранските отношения след ескалирането на конфликта в Нагорни Карабах? Двете страни имат добри икономически връзки, но в Табриз се проведоха протести на азери, солидарни с Баку, които искаха затварянето на ирано-арменската граница…
Не мисля, че тези напрежения ще повлияят на отношенията между Анкара и Техеран. Видяхме тези напрежения в Сирия, които се съдържат в различни мнения и различни макрополитики от двете страни. Но това не доведе разваляне на двустранните отношения отношения.
Протестиращите иранските азери са от течението на пантюркистите, които се наричат “сиви вълци”. Тази групи е считана за част от общността, която говори азерски език, но статистиката показва, че техният брой не е висок. Това може да се счита и за ефект от медийната провокация, организирана от азербайджанската разузнавателна служба (MTN).
Наблюдаваме тази тенденция и в по отношение на кюрдите. Когато Турция атакува сирийските кюрди по земя и по въздух, иракските кюрди и иранските кюрди реагираха. Това направиха дори в кюрдските региони на Турция, които се противопоставиха на турските военни действия. От друга страна, мюсюлманите в Баку са повлияни от религиозните и етнически проблеми в иранските провинции Ардабил, Табриз и Урмия. Такива проблеми винаги се срещат в страни с разнообразен етнически характер.
Освен ирански политици, религиозни фигури също са защитавали правото на Азербайджан над Нагорни Карабах – на базата на етническите и лингвистични сходство, както на ислямската идеологическа солидарност.
Разбира се, част от иранската подкрепа е своеобразна защита срещу антииранската пропаганда на азерските медии. Забележете, че населението на Иран е 5-6 пъти по-голямо от това на Република Азербайджан. Демографската структура на тази република също не е хомогенна. От друга страна, жителите на Република Азербайджан могат да влязат в Иран лесно и без виза за лечение, туризъм или търговия. Иранците обаче трябва да получат виза, за да пътуват там. Не може да се твърди, че Азербайджан е дефинирал отношенията си с Иран по категоричен начин
Конфликтът между Армения и Азербайджан създава неочаквани геополитически пренареждания. Турция и Израел, които са в конфликт за Палестина и подкрепят различни съюзници в Близкия Изток, сега подкрепят Баку. Пакистан е друга регионална сила, която е обявила подкрепа за Република Азербайджан, въпреки че не е признала Държавата Израел. В същото време Армения има голяма диаспора в САЩ, Франция и Русия, а и по целия свят. Колко голяма е опасността от по-нататъшна ескалация на конфликта и директна военна намеса на Русия, Турция и други страни по модел, вече видян в Сирия?
Въпреки популярното мнение, сегашният спор между Израел и Турция не е за Палестина. Нека си спомним, че през 2009 г. Ердоган – тогава премиер на Турция, атакува израелския президент Шимон Перес на икономическия форум в Давос и го обвини, че убива палестинци в Ивицата Газа. Малко по-късно израелски командоси овладяха турския кораб “Мави Мармара”, който пренасяше хуманитарна помощ народа на Ивицата Газа и уби 9 пътника. Абдула Гюл беше президент на Турция по същото време. Мисля, че той и Ердоган са знаели каква ще е реакцията на израелската армия, но те са се опитали да я използват в свое предимство пред мюсюлманското обществено мнение. Малко по-късно израело-турските отношения се завърнаха към традиционното си приятелство с извинение и компенсация.
Дори сега мисля, че палестинският въпрос е само средство за Турция, и че несъгласията на Анкара с Тел Авив в Източното Средиземноморие, както и сътрудничеството на Гърция с Израел, са по-важни фактори. Обезценяването на турската лира и инфлацията накараха Турция да потърси енергийни ресурси в Източното Средиземноморие, което създава заплахи за Израел и неговите съюзници.
Икономическите отношения между Турция и Израел също помагат двете страни да не стават прекалено агресивни една към друга. Тел Авив се стреми да осигури нефт и газ отвъд рамката на арабските държави. Ето защо той може да разчита на Азербайджан, ако развали собствените си отношения с арабските държави – случайно или преднамерено. Няма нужда да се коментира, че Израел се опитва да окаже натиск над Иран през Азербайджан, поради което 60% от оръжията, използвани във военната структура на Баку, са осигурени от Израел. Азербайджан дори използва дронове израелско производство в конфликта в Нагорни Карабах. “Израелските инженери трябва да са горди с подобен продукт”, заяви Хекмат Хаджиев – съветникът на Илхам Алиев по международните въпроси, признавайки, че израелската армия е използва дронове-самоубийци “Хароп”.
Подкрепата на Пакистан за Азербайджан, както и тази на Афганистан, се основават на ислямската идеология и солидарност.
Но в случая с Армения трябва да се отбележи, че източната част на страната от времето на Сасанидите (384-591 г.н.е.) бе място, където древните иранска и римска цивилизации са се срещнали. След това там бе пресечна точка на ислямската и християнската цивилизации. Сега това е място на конфликт между Русия, НАТО и САЩ. Мнозинството от населението са православни християни. От друга страна, трябва да отчетем, че арменското лоби в американския Конгрес има специално място след израелското лоби, саудитското лоби и ирландското лоби. Арменското лоби е може би дори по-важно от саудитското!
Във Франция и като цяло в Европа арменците са много по-влиятелни, отколкото азербайджанците. Християнските връзки са само една причина за това. Друга причина е важността на арменското географско положение в енергийния хъб на кавказкия регион. Ереван е много важен за Минската група (съдържаща се от Франция, Русия и САЩ) и дори Германия. Ако войната в Нагорни Карабах ескалира, ще видим френски оръжия в очите на арменците.
Не можем да считаме обаче, че Турция е противник на Русия. Русия не позволява на западните сили да влязат в регион, експортът на чийто енергийни ресурси е неин монопол. Затова мисля, че възелът в тази връзка ще бъде разплетен от Русия и от САЩ, а после и от европейците. Ако премиерът на Армения и президентът на Азербайджан водят разговори пмежду си дори в продължение на в продължение на година, няма да постигнат резултат. Нагорни Карабах е шахматна дъска на великите сили. Баку и Ереван са само фигури в играта.
Какъв е предпочитаният край на този конфликт за Техеран? До каква степен Ислямска република Иран се тревожи от перспективата международни, западни миротворци сили да бъдат поставени в конфликтната зона – в в близкия до Иран Южен Кавказ? Кои са международните сили, на които Иран вярва в контекста на разрешението на този конфликт?
Както вече заявиха Техеран и членовете на ООН, примирието е най-добрата опция. Нашият национален интерес е в мира, а не във войната. Вярно е, че тази война ще създаде голяма оръжейна мафия и ще доведе до милиарди долари продажби на оръжия. Но накрая тя ще струва повече, отколкото облаги ще донесе.
Според мене разполагането на международни мироопазващи сили в нашия регион не е считана за заплаха. Но със сигурност мултинационалната природа на миротворците кара иранските военни и разузнавателни служби да считат това за заплаха за себе си. Иранците познават региона добре, но не мисля, че Русия ще позволи на миротворци да влязат в региона. Ако това се случи, мисля, че Москва ще инициира план за местни гранични патрули с участието на нейната армия и на Иран. Това е същият план, който се прилага в Сирия с участието на турските и руските сили. Те създават военна полиция и патрули, за да гарантират сигурността около Идлиб и по магистрала М4.
Накрая, мисля, че Иран би вярвал на Армения и на Азербайджан за разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах, защото това е регионален въпрос. Ако външните сили публично се въвлекат в конфликта, иранското решение може да се промени.
About The Author
