На 8 октомври с местната общественост в Димировград бяха дискутирани различни работнически проблеми и възможности за тяхното решаване. Участниците в дискусията по повод представянето на „Пътеводител за защита на работното място“ обсъдиха основните механизми за засилване на трудовите права – колективното трудово договаряне и стачките. Първото се постига трудно при бойкот на работодателя, а за второто липсва работещ законов механизъм, съгласиха се присъстващите на шестата среща от турнето, което вече премина през Варна, Велики Преслав, Русе, Търговище и Гоце Делчев.
Дискутирана бе и ролята на синдикатите като инструмент, която позволява на заетите в дадено предприятие или институция колективно и организирано да защитават правата си предвид често пренебрежителното отношение на държавата и откровените атаки от страна на работодатели.
В условията на пандемията много фирми, особено в частния сектор, се опитват да натоварят допълнително служителите си или да прехвърлят нови отговорности върху тях – като по този начин се стремят не само да не назначават нови служители, а дори да съкратят поне част от настоящия личен състав. Поне засега обаче роботите не са заменили изцяло хората, а последните имат съответните ограничения и нужди.
Даден бе пример със зачестили катастрофи в столичния градски транспорт през миналата година, където шофьорите са преуморени поради твърде много положен извънреден труд. В името на “ефективността” и ниските разходи се застрашава животът и здравето не само на самите трудещи се, но и на околните. Въпреки това настоящото правителство се опитва да отслаби още повече правата им – като пример за това са плановете за разширяване на възможността за използване на сумирано работно време до 12 месеца и за полагане на извънреден труд до 300 часа годишно.
Без колективни синдикални действия е много трудно отделният служител да се противопостави на такъв натиск. Синдикатът обаче не може да се разглежда като отделна институция, в която плащаш членски внос и тя трябва да свърши твоята работа, подчерта Ваня Григорова, която е икономически съветник в КТ “Подкрепа” и председател на сдружение “Солидарна България”. Представителите на синдикатите в т.нар. Тристранка например имат много по-малка тежест, ако синдикалните членове не ги подкрепят със собствени действия.
Активното участие на работещите в синдикални действия е важно и по още една причина, обясни Григорова. Често се случва така, че въпреки записаните в закона правила те не се изпълняват нито от работодатели, нито от компетентните държавни органи, натоварени с функцията да контролират трудово-правните отношения в страната.
Има случаи, когато с години работодател отказва да подпише колективния трудов договор; когато въпреки подписан такъв, той се нарушава систематично; когато се упражняват различни, напълно незаконни форми на тормоз срещу служители, които се борят за правата си. И тук отново малкото хора, които работят в централата на един синдикат, не могат да отменят хилядите, които са пряко потърпевши от тези нередности.
Когато в гореспоменатият пример със столичния автотранспорт започва да се говори за стачка, някои синдикални членове са реагирали с думите “не ме занимавайте, нали ви плащам членски внос”. Очакването някой друг да свърши работата вместо теб е именно това, което развързва ръцете на недобросъвестни политици, собственици и мениджъри. Без натиск отдолу хората отгоре често нямат мотив да се държат по друг начин.
Обсъдено бе и положението с предстоящото закриване на мините в Маришкия каменовъглен басейн. Въпреки уверенията на властите и конкретно на министър Теменужка Петкова, този проблем е надвиснал с голяма сила над целия регион. В хода на разговора стана ясно, че Димитровград вече страда от обезлюдяване в сравнение с времето преди промените, а местните хора се притесняват, че след затварянето на мините още много хора ще напуснат града.
Предлаганите от правителството мерки не могат да решат проблемите, тъй като те залагате единствено на курсове за преквалификация. Но каква полза има от преквалификация, ако липсват работни места, където тя да бъде приложена? Соларните паркове не могат да бъдат решение, тъй като те не предлагат устойчива заетост, а освен това заради тях се губи или направо унищожава плодородна земя.
Изразено бе мнение, че за да се избегне западането на региона, трябват значително по-сериозни държавни инвестиции в икономиката и създаването на държавни предприятия, които да не зависят от частния интерес на този или онзи инвеститор, като по този начин се създадат добри и постоянни работни места като противовес на спирането на сегашните основни източници на икономическа активност.
Видеозапис от срещата в Димитровград: