Всички сме чували приказки за кукувицата, която снася яйцата си в чужди гнезда и оставя своите малки за отглеждане у други птици. Нещо подобно се случва на предизборния терен в Хасковска област, и по-точно – в Димитровград.
За да вникнем кои са „кукувици“, „ку-кувци“ и пр. е нужно да се върнем няколко години назад:
Началото на май, 2019 г. Току що е стартирала кампанията за Европейски парламент, но вече е разкрит мащабен „заговор“ срещу правителството на Бойко Борисов, в който едновременно са набъркани „приватизаторите на Костов“ и БСП, произлезли от „стария бекапейски шинел“, а зад тях вероятно наднича сянката и на вездесъщата ДС! Близки до правителство на ГЕРБ сайтове се надпреварват за кликове с гръмки заглавия:
„Горещо в ПИК: Антон Тодоров свали маската на Елена Йончева“, „Антон Тодоров: Йончева за пореден път доказа, че „лявото“ и „дясното“ играят заедно на тези избори“; „Въртят сучат Корнела и Милиончева – все до приватизацията опират“ и още в този дух.
Причината: Прокуристът (вероятно и собственик) на завод „Неохим“ в Димитровград Стефан Димитров е приел в предприятието си водачката на листата на БСП за евроизборите и е разговарял с нея.
Димитров е бивш кмет на Димитровград, избран от дясна коалиция, както и бивш кандидат-депутат за 43-то НС от листата на „Реформаторски блок“. Произхожда от традиционно „синьо“ семейство – фирма на баща му е приватизирала химическия завод в града за 100 000 долара по времето на Иван Костов. Фактът, че човек като него приема Йончева, е достатъчен да бъде съзрян мащабен антиправителствен заговор от подвизаващият се като политолог Антон Тодоров. Който, впрочем, навремето беше активен привърженик на правителството „Костов“, а днес е бивш депутат от ГЕРБ и служител в партийната им централа.
„Съдете сами!“ – пише Тодоров в широко тиражиран негов коментар във фейсбук през 2019 г. – „Днес Йончева се е срещнала с приватизаторите на един от най-големите химически комбинати преди двадесетина години – “Химкомбинат“-Димитровград, днес “Неохим“. Димитър Стефанов Димитров и неговият син Стефан Димитров приватизираха за жълти стотинки цял химически комбинат през 2000 г. Бащата беше скандално близък с Христо Бисеров в силните му години. Синът, Стефан Димитров, е скандално близък с Радан Кънев и т.н. стара десница, групирана около Демократична България… Разгледайте внимателно параметрите на приватизационния договор на Химкомбината в Димитровград, днешният „Неохим“… Аз няма да коментирам повече. Само ще кажа, че на тези пладнешки ….. Милиончева обещава европейска помощ, когато влезе в европарламента.
Това е мерзост!“.
В интерес на истината, макар многократно да е бил представител на десницата, Стефан Димитров е демонстрирал диалогичност и е приемал в предприятието си кандидати с различни от своите убеждения. По-интересното е обаче, че днес самият той е кандидат за депутат на… коалиция „ГЕРБ-СДС“. Поставен е на шесто място в Хасковската листа, а от Антон Тодоров не се дочува ни дума, ни вопъл, ни стон. Вероятно не знае, не е чул, не е видял? Странна неосведоменост за служител в централата ГЕРБ… Цяла кампания чакахме от него фейсбук статус по димитровградския случай, но известният разобличител на „конспирации“ така и не каза „гък“.
Колкото до Стефан Димитров, той формално е представител на СДС в коалицията с ГЕРБ. Как е станало влизането му в хасковската листата – дали по собствено желание или доброзорно на принципа „Няма – не искам, няма – недей“, това ще оставим на конспиратолозите. Но едва ли някой си прави илюзии, че кандидат като Димитров може да попадне в листа без санкция от най-високо ниво.
Управляващият „Неохим“ е доказан изборен фактор от регионален мащаб – побеждавал е ГЕРБ на местни избори, а през 2014 г. има сериозен принос за пробива на т.нар. „градска десница“ в нетрадиционен за нея избирателен район, какъвто е Хасковският. Тогава Димитров игра в тандем в листата на Реформаторския блок със сина на бившия кмет на Хасково Георги Иванов – Станислав. Двамата постигнаха резултат от 13,4% (над 15 хил. гласа), но в парламента влезе само Иванов.
Значителна част от работниците на „Неохим“ традиционно гласуват за собственика на завода, което е сочено като нарицателен пример за т.нар. „корпоративен вот“. Предприятието има персонал от около 900 души, но ако прибавим семействата им и заетите в свързани производства, числото на потенциалните гласоподаватели се увеличава поне два пъти.
Все пак димитровградският случай не е толкова елементарен, колкото изглежда, а водещият мотив на персонала на предприятието едва ли е принудата. „Неохим“ все още е работещо предприятие и е последният голям комбинат, останал в славния някога център на промишлеността. Димитровградчани много искат да им остане поне един голям завод, в който да се трудят спокойно. Нагледали са се как през годините други предприятия са отишли за скрап, боят се за хляба си.
В момента обаче и бъдещето на „Неохим“ е поставено под въпрос, наред с изглеждащият като обречен енергиен комплекс „Марица-изток“, в който също се трудят значителна част от жителите на региона. „Зелената сделка“ на ниво ЕС ще принуди димитровградския торов завод да плаща за непосилни вредни емисии. Затова и прокуристът напоследък трескаво търси подкрепа за т.нар. „водородна икономика“ – предприятието му произвежда амоняк, който е необходим за транспортирането на водорода. Според мениджмънта на завода, това е и единственото му спасение в съвсем недалечно бъдеще. Димитров вероятно се надява, че Бащицата Борисов ще извърши и „водородната революция“ със същия успех, с който хвърля асфалт, лепи стиропор и ремонтира ремонтите си, а работниците в „Неохим“ се хващат за такива обещания като удавници за сламка.
Част от тях вероятно ще гласуват с преференция за Димитров с още един мотив – да натрият носа на ГЕРБ!
Да, точно така, няма грешка в текста: те ще гласуват за ГЕРБ-СДС, за да накажат димитровградския ГЕРБ, който пък, меко казано, недолюбва Стефан Димитров. Партийната номенклатура на ГЕРБ-Димитровград си има друг кандидат в листата – поставената на трето място председателка на Общинския съвет Гергана Кръстева. „Ние всички гледаме в една посока, но всеки тича в свой собствен коридор“, заявява недвусмислено председателят на ГЕРБ и кмет на града Иво Димов, цитиран от местно издание.
И докато ГЕРБ-Димитровград и работещите в „Неохим“ ще се цакат с преференции (макар пренареждането на листите по новите правила да е почти непосилна задача), Борисов ще потрива доволно ръце: докато долу се „избиват“ преференциално, всеки пропорционално на влиянието си ще снася яйца в неговото гнездо.
И така, враждуващи местни кланове привидно са загърбили различията в името на голямата цел – запазване на „стабилността“! Милионери и работници са впрегнати да крачат в „един и същи строй“ (феодално-капиталистически).
И ако цитираме отново Антон Тодоров:
„Не е ли мерзко“?
