Обединена Германия – поглед от Изтока 30 г. по-късно

Мария-Пас Лопес, Потсдам, La Vanguardia

Берлинската стена падна изненадващо на 9 ноември 1989 г., но в разтърсващите месеци, които последваха до обединението на Германия на 3 октомври 1990 г., това обединение не беше разпознато като близка цел за живелите в продължение на четири десетилетия разделени от Студената война две германски общества.

„След падането на Стената никой не можеше да си представи, че в рамките само на броени месеци ще се случат толкова неща. По онова време всички вярвахме, че ГДР ще продължи да съществува, само ще стане по-добра страна, демократична. Идеята за обединението дойде после и се осъществи много бързо.” Това разказва Клаус Д. Фахлбуш, който по онова време е бил 36-годишен и е работил в Потсдам като инженер в метеорологичната служба на комунистическа Германия, а в свободното си време се е отдавал на страстта си по фотографията.

Това хоби тогава му е позволило да „улови“ в изображения изключителните политически, социални и икономически промени, развивали се около него. Черно-бели изображения, които сега са показани в изложба в Културния дом в квартал Бабелсберг в Потсдам. Този град на 30 км югозападно от Берлин, столицата на провинция Бранденбург, на 3 октомври т. г. стана център на честванията на Деня на единството на Германия – това е официалното наименование на националния празник на страната. Всяка година той се отбелязва в различен град. Този път логично се падна това да стане на територия, влизала навремето в Германската демократична република (ГДР).

„Няма съмнение, че процесът на обединението засегна много по-тежко германците от Изток, отколкото германците от Запад. И също така – че перспективата на западногерманците, а не на източногерманците  бе възприета като обща за Германия,” заяви в словото си на церемонията в Потсдам на 3 октомври федералният президент Франк-Малтер Щайнмайер. Отбелязването беше дискретно, както изискват времената на пандемията, неблагосклонни към големи струпвания на хора.

Държавният глава обрисува германското обединение като история на успеха, но призова „да говорим по-открито за грешките и несправедливостите”, допуснати в този процес. Каза още, че е необходимо „едно общо и критично препрочитане” на обединението. Апелът му бе насочен главно към западногерманците.

От годишния доклад, който от 1997 г. насам бива публикуван от правителството, за да обобщава резултатите от германското единство, се вижда, че 30 години по-късно провинциите от бившата ГДР са компенсирали в голяма степен своето икономическо изоставане от Запада. Но гражданите, живеещи тук, продължават да имат по-малко доверие в демократичните институции, отколкото западногерманците.

Сред постиженията фигурира показателят за БВП на глава от населението. Ако през 1990 г. за живеещите в ГДР, включително в Берлин, той е бил 37% от онзи, който са имали обитателите на Западна Германия, то днес вече е 79,1%. Има източни градове, които дават важен принос към националното богатство и талант – като Лайпциг и Дрезден. Безработицата на Изток също е намаляла доста. Набива се на очи обновеният и подобрен облик на градовете в „новите федерални провинции” – Бранденбург,  Мекленбург-Предна Померания, Тюрингия, Саксония, Саксония-Анхалт, както и в самия Берлин.

„И до днес съществуват обезпокояващи разлики, например в пенсиите, ощетяващи гражданите на някогашната ГДР. Но от друга страна, ако погледнем градове като Потсдам, може да се види и с просто око колко са се променили,” коментира семейната двойка Барбара и Карл Ернст. И двамата са пенсионери на по 83 години. Дошли са от Берлин в Потсдам, за да разгледат изложбите, посветени на юбилея от обединението. „Преди 30 години тук имаше много овехтели сгради, без да бъдат ремонтирани, без да бъдат реставрирани. А сега са обновени, красиви. Всички нови постройки също са издигнати сред обединението,” казва семейството.

Изложба на открито представя пътя към обединението – от падането на Берлинската стена в края на 1989-а, през първите свободни избори в ГДР на 18 март 1990 г., през валутния съюз през юни, пред Договора 2+4 (двете германски държави и четирите държави победителки във Втората световна война – САЩ, СССР, Франция и Обединеното кралство), подписан на 12 септември за новата ситуация, през вътрешногерманския договор от 20 септември и накрая до обединението в 00:00 часа на 3 октомври 1990 г. с емоционална церемония в Райхстага в Берлин.

Пак в Потсдам по случай юбилея може да се види и интересна скулптура с „Трабант” – автомобила символ на ГДР. От него излизат четири човешки крака, тръгнали нанякъде. Творбата е дело на нашумелия чешки скулптор Давид Черни (известен у нас с изобразяването на България като турска тоалетна в една артистична карта на Европа преди години – б. пр.) и носи заглавието Quo vadis.

„В месеците преди валутния съюз границата още съществуваше. Можеше да се премине, като покажеш паспорта си. Хората от Потсдам отиваха сутринта до Берлин и се връщаха следобед. Така че на на прочутия мост „Глинике”, „моста на шпионите”, имаше задръствания от „Трабанти”,” спомня си фотографът Фахлбуш, докато показва една от снимките си, направена тъкмо в такъв момент.

Неговата фотоизложба започва със снимки от 4 ноември 1989 г., пет дни преди падането на Берлинската стена. На онзи 4 ноември е имало голяма демонстрация с искания за свобода край местната Бранденбургска врата в Потсдам. „На същия този площад няколко месеца по-късно западноберлинският супермаркет REWE откри свой филал, в който цените бяха в марки на ГДР. И пак се струпаха стотици хора – да се бият за банани. Така капитализмът дойде на същото място, на което преди това се издигаха искания за свобода,” смее се горчиво Фахлбуш, докато показва своя кадър, направен на този площад през март 1990 г. На него се вижда гигантски рекламен банан.

Фотографското хоби на Фахлбуш и историческият обрат в Германия променят живота му. След обединението той започва да продава снимките си на вестниците, зарязва службата си в метеорологията и се посвещава на документалната и арт-фотографията. Разказва, че е представил вече много изложби. „Пътувал съм в над 90 страни, най-вече в Азия. Да пътуваш в чужбина беше нещо, за което в епохата на комунизма можехме само да мечтаем,” въздиша Фахлбуш, днес 67-годишен. Той продължава да живее в Бабелсберг.

За мнозинството от източногерманците обаче обединението се превърна в дълбок личен разлом. Върху обзетата от хаос някогашна ГДР се изсипва дъжд от милиони западногермански марки, но в същото време икономиката ѝ е погълната от Запада. Над 3700 нейни предприятия са закрити, други над 5000 са приватизирани, в резултат на което около три милиона източногерманци загубват работата си. Специално създадената агенция Treuhand е натоварена да преценява кои предприятия могат да се адаптират към новите конкурентни условия и кои не.

В словото си на 3 октомври президентът Щайнмайер обърна внимание именно на „травматичните последствия от ликвидирането на цели предприятия и какво означаваше за източногерманците загубата на всички социални и културни придобивки, свързани с тези предприятия”. Пораженията, нанесени от този социално-икономически процес, още продължават да отекват в недоволството на част от населението в днешните източногермански провинции. Според много анализатори то подхранва и гласовете, давани за крайнодясната „Алтернатива за Германия”.

„За мен лично промените бяха позитивни. Станалото през 1989-та беше революция на свободата, която донесе многобройни добри промени,” казва историкът Илко-Саша Ковалчук, роден и израснал в Източен Берлин, автор на книгата „Вземането на властта. Как Източна Германия се превърна в част от Федералната република”. Обединението го заварва 23-годишен. Когато обаче той започва да анализира възприятието на онези събития от мнозинството днешни граждани на източногерманските провинции, веднага отбелязва „мрачни противоречия”. Като например – „80% от германците от Изтока казват, че на тях лично им е провървяло, но почти същият процент смятат, че Германия върви зле”. В много аспекти впечатлението наистина е, че Западът навремето „превзе” територията на Изтока.

„През тези три десетилетия изучавахме германското обединение преди всичко като социално-икономически процес, разказът беше за пари, икономика, напредък. Но обществата не живеят само от това. Вглеждайки се в обединението, много хора си задават и културни въпроси, дори без да си дават сметка. Питат се: какво стана с моя живот, с биографията ми, с цялото източногерманско общество?”

Илко-Саша Ковалчук съжалява, че в обединена Германия „преживяванията на източногерманците продължават да бъдат разказвани като нещо, свързано с „другите”, като нещо чуждо на западногерманците, което трябва да им бъде обяснявано”. Речта на президента Щайнмайер изглежда беше импулс в същата посока – да се разбуди повече чуваемост и емпатия сред западногерманците.