В категории:Икономика

Капиталовите пазари не са реалния свят

Фондовите борси в САЩ отчетоха най-добрия август от 1984 г. – но това означава много малко за реалната икономика. Финансовите пазари днес представляват казина за богатите, напомпани от политиките на централната банка и корпоративните монополи.

Wikimedia commons

Грейс Баркли, tribunemag.co.uk

Фондовата борса в САЩ отбеляза най-добрият си месец август от 1984 г. насам. Чуват се прогнози, че този бум на капиталовите пазари ще стане “най-големият в историята”. Но колко дълго би могла да просъществува тази зашеметяваща пропаст между пазара на акции и представянето на реалната икономика в САЩ?

Предполага се, че цените на акциите са движени от икономическите фундаменти. Ако икономиката процъфтява, печалбите вероятно ще растат, така че инвеститорите се насочват към големите и стабилни компании като залог за увеличена възвръщаемост. По-внимателните инвеститори ще проучат внимателно корпоративните резултати, счетоводните баланси и отчети, за да придобият представа за кои компании е по-вероятно да се представят по-добре от конкурентите си в такава обстановка. И в двата случая, когато инвеститорите купуват акции, се предполага, че те го правят с очакване за бъдещи печалби.

Днес много наблюдатели на пазара се питат защо инвеститорите залагат на нарастващи печалби, щом преживяваме нещо, което може да се окаже в най-значимата икономическа криза от век насам.

Макар броят на новите случаи на заразени от коронавирус в САЩ да спадат, експертите предупреждават, че – подобно на много други части по света – е възможен нов ръст при облекчаване на мерките. Но дори да не се стигне до значително увеличаване на заразените през идните месеци, пандемията вече постави икономиката на САЩ на колене.

Безработицата в страната изглежда се задържа около 10% с тенденция за спад, но тази статистика е твърде несигурна заради проблеми с категоризацията на незаетите, големите различия между различни измерватели за безработицата и закъснения при отчитане на данните. Някои икономисти изчисляват, че реалната безработица е по-близо до 15% – но истината е, че никой не знае със сигурност колко са зле нещата в момента.

Това, което се знае е, че много хора страдат. Преди Центърът за контрол и превенция на заболяванията да постанови, че е нужно спиране на принудителното изгонване на наематели, за да се избегне задълбочаване на здравната криза, около 40 милиона американци бяха изправени пред риск да изгубят домовете си. Неравенствата в САЩ се разрастваха още преди да удари пандемията, а исторически погледнато пандемиите обикновено само засилват неравенството.

Колебливите признаци на възстановяване, наблюдавани след пика на кризата през март, вероятно се дължат на разходите на по-богатите домакинства, които спокойно могат да харчат държавните финансови стимули и богатството, придобито чрез активи като акции. Но ефектите от раздадените от държавата извънредни помощи скоро ще отшумят, след което домакинствата вероятно ще усетят пълния мащаб на кризата и ще започнат да спестяват, вместо да харчат.

Дори и ако богатите домакинства продължат да харчат като досега, икономиката просто не може да продължи да расте, ако безработицата остане на такова високо ниво. По-бедните семейства консумират значително по-голяма част от доходите си от по-богатите, така че спадащите доходи сред по-бедните могат да имат непропорционално въздействие върху търсенето. А високите нива на безработица имат множество социални и политически последици, които вероятно ще повлияят на бъдещия растеж.

В добавка към това високопоставен представител на Федералния резерв наскоро предупреди, че САЩ съвсем не са преодолели риска от финансова криза, предизвикана от здравната криза. Ако милиони домакинства останат без доходи, мнозина няма да могат да продължават с плащанията за ипотеки, студентски заеми, кредитни карти и прочее. Ако домакинства и бизнеси започнат масово да изпадат в неплатежоспособност, ще е нужна нова мащабна намеса от федералния резерв, за да бъде предотвратена нова финансова криза.

Вярно че е някои щатски фирми правят много пари в чужбина, но глобалната икономика също не е в много по-добро състояние. Това от части се дължи на това, че работещите в САЩ са потребители на световната икономика от последна инстанция.На развиващите се пазари се наблюдава колапс на износа и паричните преводи поради спадащото търсене в останалата част на света – да не говорим за дълговата криза, предизвикана от изтичането на капитали от развиващите се пазари към „безопасни“ доларови активи.

След кризата от 2008-ма Китай тласна света към възстановяване чрез огромни пакети за стимулиране – но днес китайската икономика е изправена пред достатъчно собствени проблеми, от търговските войни до тегнещата над нея дългова криза. Тъй като потреблението в Европа и САЩ вероятно ще остане потиснато, а Китай едва ли може да направи нещо за спасяване на ситуацията, не е ясно откъде би могло да дойде глобалното възстановяване.

Накратко казано, за разумния наблюдател е трудно да проумее защо инвеститорите в САЩ наливат парите си в акции в такъв момент. Печалбите на средностатистическите компании просто няма как да особено добри в контекста на висока безработица, глобално икономическо забавяне и значителните рискове за здравна и финансова криза.

Текущият бум на фондовата борса е движен от два фактора  – Федералния резерв и силата на монополистите. Покупките на активи от страна на Централната банка винаги са тласкали цените на капиталовите пазари нагоре, тъй като това намалява възвръщаемостта от държавните облигации и окуражава инвеститорите да търсят печалба в други активи. С други думи, това, че Фед помпа пари във финансовата система води до оскъпяване на акциите.

В днешно време инвеститорите залагат на това, че Фед цели на първо място да поддържа и увеличава стойността на финансовите активи. Интересите на инвеститорите са защитени от “независимата” централна банка, която на практика е пленник на едрите финанси. Те знаят, че каквото и да се случва с реалната икономика, Фед няма да остави фондовите борси да потънат.

Другият фактор е монополизацията на икономиката в САЩ. Монополистките фирми генерират по-високи печалби заради властта си върху пазара: те могат да притискат заплащането, да изнудват доставчиците, да избягват плащането на данъци, и – в краен случай – да повишават цените. В добавка към това ниските лихвени нива, поддържани от Фед, правят по-лесно за тези фирми да финансират разширяването си със заеми – разширяване, което по-често се свежда до изкупуване на други корпорации, а не инвестиции в собствените дейности.

Тази тенденция към монополизиране е най-очевидна в технологичния сектор. Сегашният ръст на борсите е движен на първо място от акциите на технологичните компании, които вече отговарят за една пета от цялата стойност на индекса S&P500. Много други бизнеси не се справят толкова добре – 62% от акциите в S&P500 все още не са се възстановили до нивата си преди пандемията.

Какво означава всичко това за икономиката като цяло? Процъфтяващият капиталов пазар в контекст на депресия на реалната икономика означава просто увеличено икономическо неравенство, както и увеличена вероятност от бъдещи финансови кризи. Засилването на монополите потиска растежа на заплащането, увеличава неравенствата, свива приходите от корпоративни данъци и ограничава повишаването на производителността.

Дори и ако тези тенденции никога не застигнат фондовите борси (макар че това със сигурност ще се случи), техните политически последствия ще са изключително дълбоки. Растящото неравенство е свързано с по-високи нива на корупция и насилие – а последното, което липсва на САЩ в момента е повече корупция и насилие.

Пропастта между капиталовите пазари и реалната икономика показва, че малобройната завера от централни банкери, политици, богати акционери и изпълнителни директори държат в ръцете си икономиката и използват властта си, за да прокарват своите интереси – в ущърб на работещите хора.

Нуждата да се борим за икономическа, екологична и социална справедливост никога не е била по-належаща. Ако прогресивните сили в САЩ не успеят скоро да прокарат Зелен нов курс, страната ще продължава да се разпада на две отделни части – една за богатите и друга за всички останали.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар