Втората среща от обиколката за представяне на “Пътеводител за защита на работното място” с автор Ваня Григорова се състоя в гр. Велики Преслав. Още в началото на дискусията Григорова подчерта: “Идваме там, където има кой да ни чуе.” На представянето присъстваха работещи от различни сектори, което позволи да бъдат обсъдени множество проблеми с трудовите права и ситуацията в по-малките градове.
Така например стана ясно, че има хора, които са заети в България, но поради ниското заплащане през лятото си вземат отпуска, за да работят в чужбина и така да допълват доходите си. Една от участничките, която работи в държавна институция у нас, сподели личния си опит, който сочи, че за разлика от България, във Франция не те допускат да започнеш работа без договор.
Ваня Григорова подчерта, че практиката да се работи без трудов договор ощетява не само работниците, но и пенсионерите, тъй като пенсиите се изплащат от събраните осигурителни вноски на работещите. Важно е да се осъзнае, че от средствата за пенсии в държавната система не може да се краде, по закон фондовете на НОИ трябва да приключат на нула в края на годината. Именно поради тежкото недофинансиране (укрити осигуровки) пенсионната система не може да съществува без трансфери от държавния бюджет. Т.е. причините за ниските пенсии не са, че се краде от тях, а че масово се крият осигуровки – като в много случаи това става със съгласието на самите работещи. Трябва да осъзнаем, че осигуряването на минимална работна заплата вреди на нашите родители, вреди и на нашата бъдеща пенсия, изтъкна Григорова.
Работник, присъстващ на срещата, отправи критика към синдикатите, които, според него, би трябвало да не допускат той да работи по договор за минимална заплата, а реално да получава 1500 лв., както е сега. “Държавата губи от това, какво правят синдикатите?”, попита той. Тази тема е засегната в Пътеводителя, тъй като е основен проблем в страната. На стр. 36-37 е описано какви са възможните удръжки от заплатата, как прикриването на реалната заплаща е в ущърб на работника и как само той може да се пребори, за да излезе на светло.
Относно нарушенията на трудовото законодателство, които не липсват и в този регион, Ваня Григорова посочи, че се разпространяват митове как държавната администрация се състои от 1 млн. души, докато реалният брой е под 150 хил. общо за централната и териториалната администрация. Така например Главна инспекция по труда, която трябва да следи за изпълнението на законите и да санкционира некоректни работодатели, разполага с 300 инспектори за територията на цялата държава, а в същото време активните фирми в страната са над 400 хил. Как при това положение ГИТ да си свърши работата, попита риторично Григорова. Впрочем, за да има причина Инспекцията по труда да направи проверка, е нужно да бъде сигнализирана от работници, а те се страхуват, защото не са обединени.
Синдикализацията е най-добрият начин да бъдем защитени и да не участваме в сивата икономика, посочи авторът. Именно това е целта на “Пътеводителя” – да даде информация и практически насоки. Но това зависи от самите работници – синдикалната секция се създава от самите тях вътре в предприятието, няма как да дойде някой от София и да създаде синдикат вместо хората, обясни Ваня Григорова. Синдикатите не са работническа полиция, а форма на самоорганизация на трудещите се, която те създават и те управляват. В последвалите разговори стана ясно, че ползите от синдикализацията са видими дори във Велики Преслав, като местен жител сподели, че заради колективния трудов договор получава 4 дни годишен платен отпуск допълнително.
Друг акцент от дискусията беше липсата на големи инвестиции в малки населени места като Велики Преслав. След затварянето на големите държавни предприятия в началото на прехода много хора остават без работа и са принудени да търсят препитание на други места. Велики Преслав все пак има предимството да е близо до по-големи градове като Шумен и Варна и това в известна степен компенсира липсата на работни места в града.
Беше посочен обаче пореден пример как изкуствено се поддържат ниски заплати дори там, където има инвеститори. Конкретният случай беше за завод на голяма турска фирма, която е предлагала стартови заплати от около 1000 лева още преди 13 години, но след натиск от местната власт и бизнес те са значително понижени, а работниците вече се наемат през посреднически фирми, така че трудещите са допълнително ощетени заради условията, които те им предлагат. Докато в завода има синдикат и той договаря нелоши условия на труд за служителите, то за работниците, които се преотдават през други фирми, по-високото заплащане и допълнителни придобивки не важат.
Велики Преслав е положителен пример за местно самоуправление, тъй като гражданите участват активно във вземането на решенията в града си. Местните жители са активни във всякакви доброволчески инициативи и градът изглежда много добре на фона на тежкото икономическо положение. София може само да завижда за състоянието на улиците и парковете, а също и на комуналните услуги. Обмисля се дори създаване на общинско дружество за чистота, в което ще бъдат наети още хора и ще повлияе положително на местната икономика и доходите.
Заедно с хартиено копие на “Пътеводител за защита на работното място” със съвети към трудещите се в България, участниците в дискусията получиха и брошури с разяснения за правата на работниците в Германия. Брошурата е съвместна продукция на български и немски синдикати, издадена преди няколко години, но продължава да е много полезна, тъй като нашите съграждани все още търсят достоен живот и работа извън страната. Пътеводителят дава насоки как да пазим достойнството си тук, в родината си.
Авторът Ваня Григорова и организаторите на обиколката от “Колектив за обществени интервенции” заявиха, че търсят желаещи в различни градове, на които да бъдат предадени основни знания за трудовоправните отношения, така че те да помагат на местните жители с безплатни съвети и насоки. “Ако не ни учат в училище как да пазим интересите си като работници, да се научим и да си помагаме сами”, беше посланието към присъстващите на срещата граждани на Велики Преслав.
Още снимки:
About The Author
