Крайно време е е да има лустрация и управлявалите по време на прехода да си тръгнат, заяви пред телевизионни камери български демонстрант в София в началото на август 2020 г.
Утопия? Наивност? Не, това е ключ към разбирането на несъзнателния импулс зад българските протести. Става въпрос за желание да се навлезе в постпрехода след десетилетия на преход, дехуманизирал както победителите, така и победените.
Преходът бе доминиран от идеологията на антикомунизма. Под знамето на тези възгледи бе създадена система на връзкарски капитализъм, появиха се олигарси, приватизацията и неолибералните реформи разкъсаха социалната тъкан и стотици хиляди емигрираха в търсене на достойна работа и по-добри условия за живот. Сега премиерът Борисов, който се брани от протестите, използва антикомунистическа реторика, за да създаде разделение. Той твърди, че ако падне от власт, т.нар. “комунисти” ще дойдат на негово място. В същото време говорители на протеста твърдят, че той не е нито десен, нито ляв, а принадлежи на честните хора, бунтуващи се срещу мафията, овладяла държавата.
Изглежда, че ГЕРБ е партия на прехода, докато протестите гледат отвъд него. Възможно ли е градската средна класа – главната движеща сила зад протестите, да счита последните 30 години за фалшив преход? Иска ли тя сега истински преход към либерална демокрация – без пленени институции и капитализъм на затворените кръгове?
Различни анализатори припомнят, че ГЕРБ наподобява партията-държава, управлявала до 1989 г. и че ако загуби властта си, има опасност да се разпадне. Страхуват ли се привилегированите елити на тази партия от преследване подобно на това срещу някои комунистически лидери през 90-те години?
Подобни нагласи имаше при румънските протести от 2014 г., предшествали идването на власт на президента Клаус Йоханис. Тогава румънците вееха знамена с изрязана дупка в средата, която символизираше премахнатия герб на комунистическа Румъния. Внушението беше, че именно в онзи момент се случва втората, истинската революция, докато първата – през 1989-1990 г., е била фалшива. Впрочем, и преди 30 години се вееха пак такива знамена с дупки…
А иначе никой не използва понятието “постпреход”. Никой не обяснява какво би значело като идеи, политики, социални конфликти едно оттласкване от логиката на прехода, отвъд осъждането на корумпираните елити през последните 30 години. Идеята да се остави в миналото периодът, нанесъл толкова социални щети, не е ясно изразена. Тя е подсъзнателна. Очевидно има дълъг път до реализирането на тази мечта, която може да остане и просто мечта.
Българите искат промяна, но способни ли са наистина да родят нещо ново? Възможно ли е победителите в прехода – градската средна класа, които сега протестират, да сложат край на прехода? Няма ли да станат консервативна сила, противопоставяща се на социалните политики, веднага щом свалят Борисов? Правителството прие социално-икономически пакет от мерки на стойност 0,6 млрд. евро, като даде допълнителни средства на различни категории работещи и безработни. Дали Борисов не ползва ноу-хауто на румънската Социалдемократическа партия, която управлява между 2012 г. и 2019 г., като раздаваше средства на бедните и маргинализиранин граждани, които традиционно са ненавиждани от румънската градска десница? Дали непривилегированите и социално несигурни граждани няма да застанат зад ГЕРБ, защото тази партия поне им дава нещо? Ако това се случи, жадуваната промяна ще бъде спряна или забавена.
През есента на 2019 г. писах, че постпреходът означава очовечаване на социалните отношения, постепенно изпълване със съдържание на мотото “Хората преди печалбите!”. Дали тези протести, водени от градската средна класа на предприемачи и млади професионалисти, не е исторически шанс слабата нова левица да формулира визия и искания, отговарящи на постпрехода? Промяната означава не само политическа, но и социална трансформация. Сега левите активисти организират граждански асамблеи и дискусии, практикуват пряка демокрация по площадите, докато други протестиращи предизвикват управляващата партия на нейните сбирки или я атакуват от палатковите лагери. Трябва да си спомним, че промяната не се съдържа в акумулирането на власт и в замяната на по-слабата доминация над властта с по-силна. В момент, в който се събере критична маса с визия за постпрехода, тези протести ще дадат начало на нова България.
About The Author
