В категории:Свят

За Ливан трагедията не идва сама

Опустошителният взрив в Бейрут е като смъртоносен удар за страната, която вече се намираше в дълбока икономическа, здравна и политическа криза 

Огромна експлозия разтърси ливанската столица Бейрут във вторник вечерта, оставяйки след себе си огромен брой жертви и разрушения. Правителството на Хасан Диаб посочва като източник на експлозията около 2750 тона амониев нитрат, който е бил складиран на пристанището на града, след като е бил конфискуван преди шест години. Точната причина за инцидента обаче все още не е ясна.

Според последните данни от Ливанския червен кръст, загиналите са поне 100, а ранените – над 4000. Организираха се специални страници в социалните мрежи за издирване на хилядите хора, които все още са в неизвестност. Сниманите от очевидци видеа показват мащаба на взрива и ударната вълна, преминала през голяма част от града. Старият център на града, чието възстановяване бе символ на възраждането на страната след гражданската война, е изпълнен със счупени стъкла и разрушени покриви. Губернаторът на Бейрут заяви в сряда, че между 250 000 и 300 000 души в града са останали бездомни в резултат от взрива, а щетите са на стойност между 3 и 5 милиарда долара.


Болниците на града са препълнени с пострадали, а търсенето на жертви и оцелели сред развалините продължава. Пристанището е на практика унищожено, което е огромен удар за страната, която разчита на вноса на храни, за да изхранва населението си, около една пета от което са бежанци от Сирия, Палестина и Ирак.


Тази трагедия освен това идва насред най-тежката икономическа криза в страната от десетилетия. През март Ливан изпадна в неплатежоспособност по дълга си за пръв път в историята на страната, а през последните месеци цените на много основни продукти са се увеличили двойно и тройно, тъй като националната валута изгуби 80% от стойността си. Официално отчетената безработица е около 30%. Правителството предупреждава, че 60% от населението може да се окаже под линията на бедността преди края на тази година. Премиерът Диаб наскоро изрази опасения, че скоро много хора няма да могат да си позволят дори хляб.

Икономически срив

Както отбелязва дългогодишният британски кореспондент в Бейрут Джим Мюир в статия за New Statesman от миналия месец, пандемията от Covid-19 само влоши негативната икономическа и политическа траектория, по която вече се движеше Ливан. И преди трагедията от тази седмица, улиците на Бейрут бяха изпълнени със затворени магазини, кафенета и бизнеси. Фасадите и прозорците на местните банки са укрепени с железни облицовки, след като през миналата година гневни протестиращи започнаха да ги нападат като възмездие за финансовия крах, поставил страната на колене.

Сградата на държавната електрическа компания Electricité du Liba в Бейрут също е барикадирана, за да бъде опазена от гнева на хората. Спиранията на тока в града стават все по-чести и дълготрайни, което оставя доставките на електричество в ръцете на мафиите, въртящи бизнес с генератори и гориво. Корупционното присвояване на милиарди долари от електрическия сектор е един от най-големите скандали на текущата криза.

Много хора са убедени, че ситуацията ще става още по-лоша. Антоан Кури, бизнесмен, който подкрепя избухналото през миналия октомври протестно движение, заявява пред Мюир, че смята прогнозите за 50% безработица за твърде оптимистични – някои очакват да достигне дори 70% през идните месеци. „Частният сектор е мъртъв. Ако продължава така, как ще се пълни бюджетът? Откъде ще дойдат тези приходи, ако икономиката не работи както трябва? Всичко ще се срине“, казва той.

Увеличават се и страховете, че социалният срив ще доведе до ново избухване на насилие в страната, или най-малкото до драстично увеличение на престъпността. Знае се, че хората в страната държат между 5 и 6 милиарда долара в домовете си заради дълбокото недоверие към банките. През първите четири месеца на 2020 г. вече бе отчетено рязко увеличение на убийствата и кражбите.


Затъналото в огромни задължения ливанско правителство успява да отделя едва по около 100 долара финансова подкрепа за най-бедните членове на обществото. Притеснена от ескалиращото социално напрежение в страната, Световната банка подготвя двугодишна програма за „социална сигурност“ на стойност 500 млн. долара, която да помага на най-бедните 100 000 домакинства в страната. „Ситуацията се влошава всеки ден, а нуждите са много по-големи“, заяви миналия месец Сарой Кумар Джа, регионален директор на банката за Близкия Изток. „Помощта за 100 000 домакинства ще обхване само хората в наистина крайна бедност. Реалният брой на бедните в страната обаче е много по-голям“, добавя той.

Дори тези временни и недостатъчни решения за страната се бавят – първоначално програмата на Световната банка се предвиждаше да започне в началото на август, но бе отложена за септември. Ливанските власти се надяват на по-значителна помощ от Международния валутен фонд, но средствата от там също няма да дойдат бързо или лесно – правителството излезе чак през май с програма за икономически реформи, която да е основа за преговорите с фонда, които се очаква да продължат месеци, и вече няколко пъти бяха прекъсвани.

Преговорните позиции на Бейрут са изключително отслабени, след като през март страната обяви неплатежоспособност по еврооблигации на стойност 1.2 млрд. долара – което съсипа и малкото останало доверие в ливанската банкова система. Предлаганият от правителството план за укрепване на банките за сметка на най-големите депозити също така среща недоволство от почти всички лидери на политически и религиозни фракции в страната.

Не е ясно дали случилото се тази седмица ще помогне за придвижването на преговорите, които са изправени и пред геополитически пречки. САЩ блокират МВФ да отпусне исканият от Иран кредит за справяне с последствията от пандемията, и съществува риск Вашингтон да окаже подобен натиск по отношение на Ливан, тъй като смята сегашното правителство за доминирано от иранските съюзници Хизбула. В интервю за саудитска телевизия през юни, посланикът на САЩ в Ливан Дороти Ший директно обвини Хизбула за икономическите проблеми на страната. Хизблула на свой ред обвинява САЩ, че целенасочено ограничават притока на долари в страната и спомагат за обезценяването на местната валута.

Наследството на войната

Джим Мюир пише, че западането на Ливан, който някога е бил наричан „Швейцария на Близкия Изток“ до сегашното отчайващо положение, може да се обясни с религиозното и фракционерско разделение. След обявяване на независимостта на страната от Франция през 1934 г. това разделение е основно между християни и мюсюлмани, макар в страната да има 18 официално признати религиозни секти. По онова време се казва, че Ливан е като птица, която се нуждае от две крила, за да лети – всички високи позиции са разпределяни между християни и мюсюлмани на религиозен принцип

През 80-те години обаче се очертава трето голямо разделение, между шиити и сунити, което си остава основен проблем и до днес. „Няма такова нещо като птица с три крила. И да има, не би могла да лети. Това е Ливан днес“, пише Мюир.

Гражданската война, продължила от 1975 до 1990 г., укрепи ролята на сектантските военачалници, които оттогава доминират политиката – и парите – в страната. „Този религиозен режим е изключително солиден и окопан“, казва пред New Statesman Уалид Джамблат, един от лидерите на друзката общност. „Политическата класа, включително аз, сме част от тази система. Корупционното съглашателство между лидерите означава, че те никога няма да направят реформи“, смята той.

Който и да стои на основните държавни постове, реалната власт в страната е в ръцете на няколко фракционни лидери. От страна на шиитите, това са лидерът на Хизбула Хасан Насрала и неговият съюзник Набих Бери, председател на парламента и лидер на движението Амал. За сунитите главната фигура е Саад ал-Харири, бивш министър-председател и син на убитият през 2005 г. бивш премиер Рафик ал-Харири. Друзите имат Джамблат, докато маронитските християни са разделени между президента Мишел Аун с неговото Свободно патриотично движение, което е съюзник на Хизбула, и намиращите се в опозиция фалангисти на Сами Джемайел и Ливански сили на Самир Гегеа.


Заедно фракционните религиозни лидери изстискват страната от десетилетия. В годините на възстановяване след войната, към Ливанските банки започват да се стичат пари – от чуждестранни донори, от ливански емигранти, подкрепящи семействата си, както и от регионалните покровители на местните политически барони. Банките заемаха тези пари на Централната банка, която от своя страна ги отпускаше на различните правителства. Управляващите харчеха парите с широка ръка, докато политическите лидери прибираха в джобовете си своя дял от печалбите и пълнеха бюрокрацията с лоялни последователи.

Така възстановяването на страната се превърна в балон, при който никой не произвежда нищо. Управляващите обаче продължаваха да харчат, като към 2019 г. държавният дълг достигна 176% от БВП, без перспектива за подобрение заради огромните дефицити в бюджета и платежния баланс. Същевременно корупцията е повсеместна. В електропреносната инфраструктура са инвестирани поне 47 млрд. долара, но прекъсванията на захранването продължават.

Такава корупция е търпима само когато времената са добри. Когато през октомври миналата година банкрутиралото правителство на Саад Харири се опита да наложи данък върху социалните мрежи, народният гняв избухна. В Бейрут, Триполи и други градове бяха организирани безпрецедентни демонстрации, загърбващи обичайните религиозни, регионални или класови разделения. Хората отхвърлиха политическите лидери и установената в страната система както никога преди. Правителството на Харири подаде оставка и бе заменено от това на Диаб, което представлява предвождана от Хизбула коалиция.

Политическите барони бяха сериозно стреснати от тази спонтанна „революция“, но бяха спасени от пандемията и карантинните мерки. Това им даде възможност да потвърдят ролята си на покровители, осигуряващи помощ и услуги за подопечните им региони. Централното правителство също се възползва от ограничителните мерки и разчисти протестните лагери в центровете на Бейрут и Триполи. Но протестното движение вече бе започнало да отслабва заради липсата на солидна структура и изтъкнати лидери, както и заради насилието от страна на шиитски милиции, хулигани и полиция.

Сега Ливан, вече омаломощен от икономическата и политическа криза, трябва да се изправи пред още една огромна неволя – хилядите пострадали и опустошената столица.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар