Поредица от изтекли документи на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) повдигат въпроса за вероятността администрацията на Тръмп да е бомбардирала Сирия с фалшиви основания и да е притискала длъжностни лица от международната институция да прикриват това.
Двама служители на ОЗХО – високо уважавани учени с общо над 25 години опит в организацията – са се опитали да се противопоставят на това изпиране на истината отвътре. За разлика от много други източници на изобличаваща информация в ерата на Тръмп, те не намират нито защитници, нито дори кой да ги изслуша сред политическия и медиен естаблишмент в Съединените щати.
Наредените от Тръмп бомбардировки на Сирия на 13 април 2018 г. дойдоха няколко дни, след като администрацията му обвини сирийските правителствени сили в убийството на десетки цивилни с химически оръжия в предградието на Дамаск Дума. Разпространявани в медиите и социалните мрежи кадри показваха трупове в жилищна сграда, както и друга група предполагаеми жертви на газова атака в болница. Макар Белият дом да не предостави доказателства за обвиненията си към Сирия, ужасните кадри убедиха Конгреса и медиите да приветстват военните удари (както направиха и година по-рано при подобни обстоятелства).
Още тогава обаче имаше причини за скептицизъм. Сирийското правителство бе на крачка от превземането на последните части от Дума, държани от „Армия на исляма“ – подкрепяна от Саудитска Арабия групировка, която години наред обстрелваше столицата. Внезапната употреба на химически оръжия би означавала, че сирийските сили съзнателно са преминали „червената линия“, която да предизвика военна намеса на САЩ.
Последвали репортажи от британския журналист Робърт Фиск и продуцента от BBC Риам Далати, както и публикувано в The Intercept разследване на Джеймс Харкин, откриха доказателства, че сниманите в болницата цивилни не са били изложени на токсичен газ.
Тезата на властите в САЩ бе подсилена през март 2019 г., когато ОЗХО публикува дългоочаквания окончателен доклад за случая. Според него са налице „разумни основания“ да се вярва, че е имало атака с химически оръжия в Дума, като най-вероятно става въпрос за „молекулен хлор“.
Този доклад обаче не се оказа последната дума на организацията по въпроса. След май 2019 г. редица изтекли вътрешни документи на ОЗХО, включително архив, публикуван от WikiLeaks, разкриха, че първоначалният доклад на разследващите в Дума е включвал различни заключения от официалната версия, публикувана от организацията. Тези първоначални заключения са били отхвърлени от висшестоящи служители на организацията, които са укрили доказателства от широката общественост.
Сред най-важните разкрития на изтеклите документи са:
- Висши служители на ОЗХО са редактирали първоначалния доклад на разследващите на терен в Дума и така са създали негова версия, която рязко се различава от оригинала. Ключови факти са премахнати или изопачени, и заключенията са пренаписани, за да подкрепят обвиненията за извършена газова атака в Дума. Оригиналният първоначален доклад не включва заключение, че е била извършена такава атака и оставя отворена възможността жертвите да са убити при „несвързан с химикали“ инцидент.
- Четирима експерти от ОЗХО и държава, членка на НАТО, са извършили токсикологичен анализ по искане на екипа на ОЗХО. Те са заключили, че симптомите, наблюдавани при цивилните от Дума, особено бързото и прекомерно образуване на пяна от устата, както и концентрацията на жертви, снимани в жилищната сграда съвсем близо до източници на чист въздух, „не са в съответствие с излагане на хлор и не може да се идентифицира друг очевиден кандидат за химикал, който би могъл да предизвика тези симптоми“.
- Химическите проби, събрани в Дума, са показали, че в повечето случаи откритите хлорни съединения са в концентрация в рамките на частици на милиард. Това заключение не е оповестено публучно. В добавка към това по-късно става ясно, че откритите следи от химикали не са се откроявали като уникални. Според автора на първоначалния доклад, водещ експерт по химически оръжия в ОЗХО, те биха могли да са резултат от контакт с домакински продукти като белина или да произхождат от хлорирана вода или консерванти за дърво.
- Авторът на предварителния доклад е протестирал срещу ревизиите с имейл, в който е изразил „силна загриженост“ за промените в текста. Той пише, че променената версия „представя фактите погрешно“, което „подкопава достоверността“ на доклада.
- След изпращането на това протестно писмо ОЗХО публикува разводнена версия на предварителния доклад през юни 2018 г. По същото време ръководните кадри в организацията постановяват, че проверката ще се ръководи от т.нар. основен екип“, който не включва никого от разследващите, действали на терен в Дума, с изключение на един парамедик. Този „основен екип“, а не посетилите Сирия експерти, произвежда окончателния доклад от март 2019 г.
- След изпращането на протестния имейл и публикуването на предварителния доклад, на 6 юли 2018 г. правителствена делегация от САЩ се среща с членове на разследващия екип, за да се опита да ги убеди, че сирийското правителство е извършило химическа атака с хлор. Според журналиста ветеран Джонатан Стийл, който е интервюирал един от източниците на изтекла информация от ОЗХО, екипът от Дума е приел срещата като „неприемлив натиск и нарушение на декларираните принципи на ОЗХО за независимост и безпристрастност“. Намесата от страна на държавни власти в разследванията е изрично забранена от Конвенцията за химическите оръжия.
- Изводът, направен в окончателния доклад на ОЗХО – и широко разпространяван, включително от администрацията на Тръмп – е че газовите бутилки, открити в жилищната сграда в Дума, вероятно са били хвърлени от сирийски военен самолет. Непубликувано инженерно изследване на ОЗХО обаче е достигнало до обратното заключение. Изследването прави оценка на две противоречащи хипотези: че въпросните цилиндри са хвърлени от самолет, или че са били поставени ръчно. Експертите заключават, че „има голяма вероятност двата цилиндъра да са поставени на ръка… вместо да са били хвърлени от самолет“. Относно „Локация 4“, където един от цилиндрите е намерен върху легло, изследването заключава, че цилиндърът е твърде голям, за да е проникнал от съществуващата в покрива дупка. При „Локация 2“ наблюдаваните щети върху цилиндъра и покрива, от където се предполага да е паднал, не са били съвместими с въздушна бомбардировка. Експерти по балистика също заявяват, че е по-вероятно кратерът да е резултат от експлозия на артилерийски снаряд, ракета или миномет, отколкото бомба от самолет. Изследването заключава, че и при двата цилиндъра „алтернативните хипотези“ – че са били поставени на ръка, и че кратерите са резултат от други причини – „дават единственото правдоподобно обяснение за наблюдаваното на мястото“.
Ръководството на ОЗХО все още не е дало обяснение по същество защо тези важни констатации не са били включени и защо заключенията на оригиналния доклад са били така радикално променени. Вместо това организацията се опита да очерни двама членове на мисията за установяване на фактите в Дума, които възроптаха срещу манипулацията на тяхното разследване.
Първият несъгласен с действията на организацията е известен само като „Инспектор Б“ (самоличността му не е публично потвърдена). Той е бил научен координатор на мисията в Дума, основен автор на предварителния доклад, както и автор на протестния имейл за нежеланите редакции.
Вторият дисидент, описван от ОЗХО като „Инспектор А“, е Ян Хендерсон, експерт по химическо инженерство и балистика, който е автор на проучването, заключаващо, че цилиндрите вероятно са поставени ръчно. Хендерсон лично е направил подробни измервания на една от локациите в Дума.
В свои публични изказвания генералният директор на ОЗХО Фернандо Ариас твърди, че двамата експерти са извършили „умишлени нарушения на конфиденциалността“, но не ги обвинява, че са източници на изтеклите материали. Ариас настоява, че притесненията на „инспектор Б“ са били приети сериозно, но без да обяснява смислено защо изводите в първоначалния доклад на експерта са били извадени от окончателната версия. Той също така отхвърля двамата експерти като незначителни играчи, които са отказали да приемат, че техните заключения са „неправилни, неинформирани и грешни“.
Тези двама инспектори обаче съвсем не изглеждат като случайни хора, чийто бунт може да бъде отхвърлен с лека ръка. Хендерсон и „инспектор Б“ са служели в ОЗХО съответно 11 и 16 години. Вътрешните оценки за работата им обикновено са пълни с похвали. През 2005 г. висш представител на ОЗХО пише, че Хендерсон последователно получава „най-високите възможни оценки“ и че го счита „за един ит най-добрите ръководители на инспекционни екипи“. За „инспектор Б“ един от преките му ръководители пише през 2018 г., че той е „допринесъл най-много за разбирането и познанието за химията на химическите оръжия, които се прилагат при инспекции“. В друга вътрешна оценка един ръководител описва „инспектор Б“ като „един от най-ценените“ лидери на екипи, чийто „опит е несъпоставим“.
Вътрешните оценки за двамата инспектори са в остро противоречие с това, което ръководството на ОЗХО казва по техен адрес в момента. Опитите за очернянето им включват и лъжливи заявления. Ариас например заявява, че Хендерсон „не е бил член на мисията за установяване на факти“ в Дума, но част от изтеклите документи показват обратното. Работни документи на ОЗХО описват Хендерсон като член на мисията за установяване на факти, като името му е вписано в „персонал на мисията“, както и в списъка на инспекторите, участващи в мисията в Дума.
Тези двама инспектори също така не са единствените, изразили опасения. По-рано тази година друг служител на ОЗХО, пожелал анонимност, ми сподели, че той и колегите му са „ужасени“ от „отвратителното и нечестно отношение“ към двамата инспектори. „Аз напълно споделям техните усилия… Те всъщност се опитват да защитят интегритета на организацията, която бе овладяна и вкарана в срамно положение“.
Отношението към дисидентите от ОЗХО от страна на западните медии също е срамно. Въпреки сензационността на историята, тя предизвика единствено колективна прозявка. Докато в миналото публикациите на WikiLeaks подхранваха цели новинарски цикли, сега нито една голяма медия в САЩ не съобщи за изтеклия архив документи на ОЗХО за Дума. CNN и MSNBC, които подкрепяха решението на Тръмп да бомбардира Сирия, игнорираха историята за ОЗХО. New York Times спомена скандала само веднъж и между другото. Вестникът омаловажи цялото изтичане на информация, като го сведе само до „писмо от разследващ“. (Изданието също така използва като доказателство за виновността на Сирия уверенията на Bellingcat – платформа за разследвания по свободнодостъпни източници – без да споменава, че тя се финансира от западни правителства, включително от САЩ чрез Националния фонд за демокрация). Дори прогресивни издания, които традиционно са защитавали източниците на информация и са били критични към войните на САЩ, пренебрегнаха историята. Британският вестник Guardian описа твърденията на инспекторите от ОЗХО като „предвождана от Русия кампания„, а не като опит на двама опитни експерти да защитят разследването си.
Какво обяснява преобладаващото мълчание по въпроса? Няма съмнение, че сирийското правителство и руските му съюзници винаги са отричали яростно обвиненията за използване на химическо оръжие, включително в Дума. Но точно както беше в случая с фалшивите обвинения срещу Ирак за притежание на оръжия за масово унищожение, скептицизмът към западните твърдения не трябва да се приравнява с подкрепа за режима, който е тяхна цел. Ако не друго, иракският случай ни напомня, че подобни обвинения не бива да се политизират и трябва да бъдат преценявани внимателно, особено ако биват използвани за военни действия и други агресивни мерки, включително налагане на осакатяващи санкции.
Възможността Съединените щати да са бомбардирали Сирия на основата на фалшификации – и да са оказвали натиск върху международна институция да легитимира действията им постфактум – не би трябвало да попада в медийна блокада. Същото се отнася и за източниците на информация, които са поели личен риск, като са проговорили публично.
Отношенията между властите в САЩ и ОЗХО от миналото осигуряват много ярък пример колко е важно това. През 2002 г. администрацията на Джордж Буш-младши принуди първия генерален директор на организацията Жозе Бустани да се оттегли. Бразилският дипломат от кариерата водеше преговори с Багдад за провеждане на оръжейни инспекции, които можеха да се превърнат в пречка за стремежа на Вашингтон да започне война. По-късно Бустани разкри, че Джон Болтън, тогава служещ като зам.-държавен секретар, лично е заплашвал него и семейството му, за да го принуди да подаде оставка.
Бустани и Болтън отново се оказват на срещуположни страни и по казуса с Дума. В своите наскоро излезли мемоари за мандата му като съветник по националната сигурност на Тръмп, Болтън разказва за ролята си за решението да се атакува Сирия и как съжалява само, че президентът не е разрешил по-мащабен удар. От своя страна през октомври 2019 г. Бустани все участие в конференция, на която бе направено представяне от един от източниците на информация за нередностите в ОЗХО.
„Убедителните доказателства за нередности в разследването на ОЗХО за предполагаемата газова атака в Дума потвърждават съмненията и подозренията, които вече имах. Картината вече е определено по-ясна, макар и много смущаваща“, заявява Бустани. Той изразява надежда, че възмущението от тези разкрития „ще катализира процеси, чрез които ОЗХО може да бъде възродена като независимата и безпристрастна институция, която беше“.
Бустани е една от изявените личности, подписали отворено писмо до ОЗХО с настояване да се позволи на разследвалите инцидента в Дума да го обсъждат свободно. Хендерсон направи изявление пред ООН през януари, но САЩ блокират други опити за публично обсъждане. (Според руския пратеник в ОЗХО, представителят на САЩ е възразил с аргумента, че изслушване за Дума „би окуражило руската страна да възпроизведе сталинските процеси с кръстосани разпити и сплашвания на свидетели“).
Инспекторите от ОЗХО просто искат да бъдат изслушани. В свои изявления до директора Ариас от тази година двамата са поискали възможност да представят доказателствата от Дума по прозрачен и научен начин. „Единственият ни дълг е да сме верни на фактите и на науката, и след като това бъде постигнато, с радост ще приемем доказаните и съгласувани научни резултати“, пише Хендерсон.
„Нещо сериозно се е объркало вътре в ОЗХО, сър“, заявява „инспектор Б“ в писмото си до Ариас. „И ние искаме вие да сте наясно с това. Съвсем просто е“.
About The Author
