Хората вече нямат никакво доверие в дребните си, продажни политически лидери, с техните явни лъжи и досадни туитове: Тръмпо-вете, Мей-овете, а вече и всичките националисти из Европа. Със сигурност не вярват и прекалено на арабските диктатори.
Но когато ООН, въпреки цялата ѝ бюрократщина и корупция, каже на света, че сме изправени пред климатична промяна, ние до голяма степен вярваме каквото ни се казва. Ако Международният червен кръст предупреди за хуманитарна катастрофа в Африка, ние не се съмняваме. А когато Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) – която представлява 193 държави – отчете, че е имало атака с хлор в Сирия, приемаме, че чуваме истината.
Досега. През последните дни се появиха притеснителни доказателства, че в окончателния доклад за предполагаемото използване на химически оръжия от страна на сирийския режим в град Дума през миналата година, OPCW преднамерено е укрила от публиката и пресата съществуването на инженерна оценка, различаваща се от официално обявената. Документът от 15 страници засяга двата цилиндъра, за които се предполага, че са съдържали молекулярен хлор – най-убедителното доказателство срещу режима на Асад в целия доклад.
OPCW официално поддържа тезата, че двата цилиндъра са хвърлени върху Дума от въздуха – най-вероятно от хеликоптер, предполагаемо сирийски – на 7 април 2018 г. Но в различаващата се експертна оценка, която не е спомената в публикувания от OPCW доклад, се заявява, че „има по-голяма вероятност двата цилиндъра да са поставени ръчно на тези места, отколкото да са хвърлени от въздушен апарат“.
Трудно е да се подцени сериозността на това манипулативно действие на OPCW. В отговор на запитване на консервативния автор Питър Хитченс от Mail on Sunday, OPCW призна, че т.нар. технически секретариат на организацията „провежда вътрешно разследване относно неразрешеното публикуване на документа“. От институцията добавят, че „към този момент няма допълнителна публична информация по този въпрос и OPCW не могат да отговорят на искания за интервюта“. Това е тактика, която изглежда работи: нито една от новинарските организации, отразили официалните заключения на OPCW, не е публикувала материал за доклада, укрит от организацията.
Можем да се обзаложим, че и за в бъдеще OPCW няма да приема искания за интервюта. Макар това да е институция, разследваща военни престъпления в конфликт, отнел живота на стотици хиляди хора, единственият ѝ отговор на „тайната“ инженерна оценка е да започне лов на вещици за източника на документа, който не е искала светът да види.
И сякаш това не е достатъчно плачевно, OPCW – чийто окончателен доклад бе над сто страници и дори подготви специално опростено резюме за журналистите – сега затръшва вратите си за пресата с надежда, че така ще предотврати изтичането на още информация.
Още по-опасно е, че тази цензура предостави огромен пропаганден коз в ръцете на опонентите на Запада – сирийският режим и руснаците. Russia Today залива зрителите си с истории за това как натовските сили на практика контролират OPCW. Американски сайтове – анти-военни, но също и, уви, и про-конспиративни такива – се забавляват изключително с противоречащия на официалната теза доклад.
А що се отнася до нас – лековерната, гледаща и четяща публика – тази скандална измама от страна на предполагаемо авторитетна организация на международни учени може да доведе до само едно заключение. Трябва отново да разчитаме на хора като Асанж и Челси Манинг (които в очите на враговете им са „предатели“, накърнили сигурността на Запада) както и на разкрития на групи като Wikileaks, ако искаме да разберем каква е истината за случващото се в нашия свят и каква е реалната история зад официалните заявления.
Институционалната – и журналистическата – памет е толкова къса, че вероятно е добре да си припомним важността на атаката в Дума през 2018 г. Докато войските на сирийското правителство напредваха към контролираната от ислямистите Дума в началото на пролетта – обсаждайки няколко квадратни километра с жилищни блокове, гета и тесни улички на Изток от Дамаск – в интернет се появиха видеа, показващи ужасяващи сцени на цивилни с разпенени усти, които изглежда се задушаваха до смърт заради вдишване на газ.
Правителството отрече обвиненията за използване на химически оръжия. Същото направиха и руснаците. Но приемайки, че има достатъчно доказателства за химическа атака, САЩ, Великобритания и Франция извършиха въздушни и ракетни удари срещу Сирия.
Имаше многобройни съобщения за химически атаки от страна на Дамаск и преди случката в Дума, но световната реакция на видеото от импровизираната болница там превърна събитието в международна криза. Сред целите на американските крилати ракети бе и научен център в Дамаск, за който проверяващите OPCW бяха обявили, че не е свързан с химически оръжия.
Две седмици по-късно – след забавяния, наложени от сирийците поради „съображения за сигурност“ – международният екип на OPCW, който вече бе интервюирал лекарите от болницата в Дума, бе допуснат до мястото на предопагаемата химическа атака. В официалния доклад, публикуван през март тази година, OPCW заявява, че в Дума не са открити „органофосфорни нервни агенти“ (или просто казано зарин), и че обявените като загинали в атаката вече са били погребани. Същевременно се изтъква, че екипът, включващ експерти-инженери, е заключил, че откритите на две конкретни места цилиндри са преминали през покриви и бетонни плочи, преди да паднат на пода на сградите.
Според OPCW е възможно „тези цилиндри да са били източника на субстанциите, съдържащи реактивен хлор“. Свидетелства, проби от околната среда, биомедицински, токсикологични и балистични анализи „предоставят основания да се смята, че е имало използване на токсични газове като оръжие“. С други думи, цилиндрите са паднали от небето.
Изтеклият по-късно „таен“ документ е озаглавен „Некласифицирано – секретно OPCW – не разпространявай – Инженерна оценка на два цилиндъра, наблюдавани при инцидента в Дума – резюме“. Датата му е 27 февруари тази година, а авторът му е инженер, чието име е навсякъде из интернет, но няма да го повтаряме тук. Документът вади драстично противоположни заключения от публикувания доклад, и заявява, че „инженерният под-екип не може да каже със сигурност, че който и да е от цилиндрите е попаднал там в резултат на това, че е бил хвърлен от въздуха“.
Авторите посочват като причина, че „Размерите, характеристиките и външния вид на цилиндрите и заобикалящата ги обстановка на инцидентите не съответстваха на това, което би се очаквало в случай, че всеки от цилиндрите е бил доставен от въздухоплавателно средство… В обобщение, наблюденията на мястото на двете местоположения заедно с последващия анализ показват, че има по-голяма вероятност двата цилиндъра да са били поставени ръчно на тези две места, отколкото да са били доставени с въздухоплавателни средства“.
Казано просто, докладът предполага, че мястото на цилиндрите е постановка, че веднага след бомбардировките на 7 април 2018 г. – (дори сирийците и руснаците не отричат, че е имало конвенционални бомбардировки и обстрел през онази нощ) някой, намиращ се вътре в Дума, е поставил цилиндрите на местата, където по-късно са изследвани от OPCW. Тъй като първите кадри на цилиндрите на тези места бяха показани преди сирийците и руснаците да влязат в Дума, очевидният извод е, че силите, противопоставящи се на режима на Асад, може да са ги поставили там.
Когато става въпрос за случаи от този тип е важно да се разбере, че търсенето на доказателства за химическа атака е пословично трудно. Това няма как да е точна наука. За разлика от шрапнелите, фрагментите от снаряди, идентификационните номера, компютърното кодиране и т.н. при конвенционалните оръжия, газовете не вървят с удобен етикет, който може да разкрие собственика или производителя им. Макар както официалният доклад на OPCW, така и прикритата инженерна оценка да са много научни документи – вероятно неразбираеми за непосветените – си заслужава да бъдат изчетени изцяло, може би с терминологичен речник под ръка. И двата документа могат да бъдат намерени в интернет.
OPCW можеха да си спестят срама – и подигравките от страна на руснаците – ако просто бяха казали цялата истина: че макар мнозинството от специалистите на организацията са достигнали до заключението, че „газовите“ цилиндри са паднали през покрива (т.е. хвърлени са от въздушен апарат), малка група вярва, че не е така.
Това би било съвсем нормална практика – публично разследване, което включва и гледната точка на несъгласно малцинство. Но очевидно OPCW не са искали това. Оттук идва и леко странното крайно заключение, че са налице „разумни основания“ да се вярва, че в Дума са били използвани токсични химикали. „Разумни основания“ може да са приемлив отговор на доказателства за битово престъпление – но никак не са достатъчни за ретроспективно оправдаване на натовски бомбардировки в Сирия.
Самият аз бях доста объркан от сцените, на които станах свидетел в Дума няколко дни след атаката. Не отхвърлих възможността да е бил изпозлван газ, но свидетелите и лекар от полевата болница, където са били лекувани жертвите, настояваха, че не знаят нищо за газ. Лекарят, който тогава се е намирал в дома си в близост до болницата, настояваше, че пациентите са страдали от хипоксия заради вдишване на прах и дим от бомбардировките. По думите му човек от „Белите каски“ се е провикнал „газ“ и е предизвикал паника сред жертвите. Официалният доклад на OPCW включва описание на абсолютно същите събития, включително спомените на лекаря, както и човека, провикнал се „газ“. Интересно е обаче, че OPCW не го идентифицира като член на „Белите каски“.
Но моят репортаж от Дума – и всичките укори, които критиците изсипаха срещу него – са съвсем тривиални в сравнениие с последствията от решението на OPCW да укрие доклада на собствените си инженери. Организацията може би ще открие източника на изтичането. Може да започнат да твърдят, че части от него са фалшифицирани, макар че това е малко вероятно, след като вече са коментирали случката като „непозволено публикуване на документи“.
Но тук е нужно едно предупреждение. Това, че OPCW са взели необичайното решение да прикрият част от доказателствата от Дума, не означава, че в сирийската война никога не е използван газ като оръжие – от правителството или дори от руснаците, от ИДИЛ или от сродните им ислямисти. Без съмнение се е случвало. Всички страни са виновни за военни престъпления в сирийския конфликт. Нечестността на OPCW не е оправдание за военнопрестъпници.
Има и друга червена лампичка. Всички си спомняме как фалшивите обвинения, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение, бяха използвани като претекст да нахлуем в Ирак. И как няколко години по-късно започнахме да твърдим, че Иран разработва оръжия за масово унищожение, и да заплашваме Техеран с война, което продължава и до днес. Какво ще стане, ако пак ни се каже, че Сирия използва газ срещу враговете си? Странно как на фона на разкритията за потуления доклад на OPCW, Държавният департамент на САЩ обяви, че „продължава да наблюдава сигнали, че режимът на Асад може би е подновил използването на химически атаки, включително предполагаема атака с хлор в Северозападна Сирия на 19 май 2019 г….“
Хайде пак отначало…
