В категории:История / Култура / Общество

Поклонение пред Вапцаров и другарите му свърза заветите им с днешния ден

Навръх 78-годишнината от разстрела на антифашистите Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов, паметта им бе почетена с митинг на Гарнизонното стрелбище. „78 години по-късно неравенствата, несправедливостта отнемат от свободата ни. И затова ни е толкова необходима Вапцаровата „Вяра“, която „бронебойни куршуми“ не могат да пробият,” заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.

Никола Вапцаров

На 23 юли 1942 г. по фашисткия Закон за защита на държавата на Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни героите антифашисти Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев, Петър Богданов и големият поет Никола Вапцаров.

Героите антифашисти, разстреляни на Гарнизонното стрелбище на 23 юли 1942 г.

Навръх 78-годишнината от екзекуцията им, тяхната памет бе почетена с възпоменателен митинг край мемориала в Гарнизонното стрелбище, а самият мемориал бе отрупан с венци и цветя, като чест отдадоха и гвардейци.

Гвардейци отдадоха чест на мястото на разстрела на героите антифашисти. Снимка: Николай Белалов

За да се преклонят пред героите, дойдоха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на БСП Корнелия Нинова, лидерът на БСП-София Калоян Паргов, ръководителят на Българския антифашистки съюз Симеон Игнатов, водачът на БАС-София Борис Цветков, председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, писатели, журналисти, интелектуалци, общественици, политици, много граждани.

Присъства и племенницата на Никола Вапцаров – Мая Вапцарова.

„78 години по-късно духът на Вапцаров надви пожълтелите страници на историята. 78 години по-късно неравенствата, несправедливостта отнемат от свободата ни. И затова ни е толкова необходима Вапцаровата „Вяра“, която „бронебойни куршуми“ не могат да пробият“.

Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на церемонията. Тя продължи:

„Трябва да вярваме в себе си като народ, да се заредим с достойнство и непримиримост към всеки, дръзнал да посяга на личности, да отнема правата ни, да ни отнема бъдещето и да бъдем заедно. Да търсим онова, което ни събира, а не разделя – колкото и трудно да е това понякога.”

Вицепрезидентът Илияна Йотова по време на словото си в памет на Вапцаров и другарите му. Снимка: Николай Белалов

Илияна Йотова посочи, че думите на Вапцаров отекват всеки път толкова по-силно, колкото по-силни са опитите да бъдат изтрити. „Искаха да изтрият не само личността му, посегнаха на песните му, за да ги заличат за поколенията. А днес точно те, поколенията, са по улиците и площадите на България с неговите думи за справедливост и права. Защото са вечни и общочовешки,” посочи още вицепрезидентът.

Йотова определи събитията от 23 юли 1942 г., когато шестимата антифашисти са осъдени и разстреляни в един и същи ден, като носещи тежко завещание, което трябва правилно да разчетем. „Не може да се убива заради думи, не може да се убива заради идеи, не може да се убива заради вяра, не може да се убива заради мисъл. Но трябва да се живее заради мечтите и заради тяхното сбъдване”, изтъкна Йотова.

„Вапцаров бе роден на този свят с мисия. Макар и отишъл си само на 33 години, той ни каза – по-добър свят е възможен, ако се преборим с „празните химери“ и вярваме в света, тогава можем да бъдем неговите „бъдещи хора“, заяви още Йотова.

На свой ред в словото си в памет на Вапцаров и другарите му Калоян Паргов посочи, че „днес България отново е революционно настроена”, че „млади и възрастни – всички вкупом искат промяна, ново начало за по-добър живот, справедливост и възмездие”. Според него „ситуацията много напомня епохата на Вапцаров.

По време на словото на Калоян Паргов. Снимка: Николай Белалов

Паргов подчерта: „Ето защо днес му е времето да си спомним думите на великия поет и да заявим на висок глас: „В бурята ще бъдем с теб, народе мой, защото те обичаме!“.

Визирайки днешния ден, лидерът на софийските социалисти посочи още: „Ще ни спъват, ще ни противопоставят един на друг, ще ни мачкат и злепоставят. Но, ако сме силни, единни и уверени в справедливата си кауза, тя ще се увенчае с успех… Ще има ново начало за България. То ще дойде с дъжд и урагани, но ще възвърне хиляди надежди“.

 

НИКОЛА ВАПЦАРОВ
И С Т О Р И Я
Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.
Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.
Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.
Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.
Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.
Мъдруваха бащите в къщи:
„Така било е и ще бъде…“
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.
Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.
О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.
О, как се люшкахме в надеждите!…
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен…
Не мога повече! Не искам!…
Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно –
защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.
За мъката – не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар