„Сънно тракат / релсите във мрака. / От умора / ставите болят. / Някой би въздъхнал: / „Не очаквам…“ / Не! Очаквам! / Чака ме светът. / Зная свойто място / във живота / и напразно / няма да се дам. / Честно ще умра като / работник / в боя ни / за хляб и свобода.”
Днес се навършват 80 години от разстрела на поета антифашист Никола Вапцаров, автора на тази „Огняроинтелигентска” траектория, която го отведе в безсмъртието. Там, където вече го чакаха други покосени заради смелостта на идеите и словото си негови предтечи – Йосиф Хербст, Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев…
На 23 юли 1942 г. в Гарнизонното стрелбище в София Вапцаров бе разстрелян заедно с другарите си антифашисти Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. Осъдени на смърт, защото в онзи жесток сблъсък на Втората световна война бяха избрали страната на доброто.
80-годишнната от проливането на кръвта им, напоила тази трагична страница на българската и световната история, беше отбелязана в София с поредица от възпоменателни прояви. Основната от тях се състоя днес в мемориала „Гарнизонно стрелбище”, където слово за саможертвата и моралния завет на героите произнесе президентът Румен Радев. Той подчерта: „Днес, когато демократичните ценности са обект на всекидневни посегателства, когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата срещу фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост.”
Държавният глава посочи още: „В битката на терора срещу идеала, на посредствеността срещу таланта неизменно побеждава духът, който надживява насилието и мракобесието“. Румен Радев изтъкна, че Никола Вапцаров е „най-яркият символ на българската трагедия талантът да бъде убиван и да се преследва дори и паметта за него”. Президентът допълни, че поетът е надживял всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия талант. „Затова и стиховете му не остаряват, а думите му се гравират в паметта, докато тези на неговите хулители обременяват само собствената им съвест“, подчерта той.
Румен Радев нарече Вапцаров „мъченик на праведна кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история“. И наблегна: „Затова са и вандалските посегателства върху антифашистките паметници, и насаждането на историческо невежество в обществото.“
Държавният глава открои антифашизма като „важна част от миналото на България” и посочи, че всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Президентът заяви и че е въпрос на граждански и човешки дълг да пазим паметта за саможертвата на хилядите хора с достойнство и идеали, паднали жертва в името на свята кауза.
Изказвания направиха също Евгений Белий, председател на Българския антифашистки съюз, Иван Таков, ръководител на Софийската градска организация на БСП, и Мая Вапцарова, родственица на големия поет. Сред присъстващите бяха зам.-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин, оглавяващият парламентарната група „БСП за Бългрия” Георги Свиленски, председателите на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти Боян Ангелов и Снежана Тодорова, лидерката на гражданската платформа „Изправи се БГ” Мая Манолова и др. Бяха дошли и стотици граждани.
Всички почетоха с минута мълчание паметта на Вапцаров и другарите му.
Силно емоционално и остро критично към днешната действителност в България и към съвременните политици бе словото на Евгений Белий, построено като обръщение към загиналите герои. Иван Таков, който бе дошъл с малкия си син, наблегна в изказването си върху това, колко обичана от младите е поезията на Вапцаров. Мая Вапцарова апелира да се възстанови учредената още навремето от Световния съвет на мира международна награда за мир на името на Никола Вапцаров.
Прозвучаха и безсмъртните стихове на големия поет, вдъхновено изрецитирани от актрисата Джуни Александрова.
След това множеството се отправи към вътрешността на музейния комплекс, за да бъдат поднесени цветя и венци в самия тунел на някогашното Гарнизонно стрелбище, на лобното място на антифашистите. Там гвардейци отдадоха чест на паметта на героите.
Пръв президентът Румен Радев поднесе венец и склони глава на мястото на разстрела на Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. След това своята почит изразиха и всички от събралото се човешко множество.
Мнозина по-късно се включиха и във възпоменанието, организирано от уредничката на къщата-музей „Никола Вапцаров”, писателката и литературна историчка Катя Зографова. В музея имаше целодневно четене на творби на Вапцаров, включително преведени и на чужди езици, сред тях и от новото издание на негови стихове на гръцки.
Поетично възпоменание за Вапцаров имаше и предишния ден, на 22 юли. То бе организирано от Съюза на българските писатели и се състоя край скулптурата „Работникът поет” на Николай Владов-Шмиргела, която се намира в градинката зад Националната художествена галерия и изобразява тъкмо Вапцаров – с лопатата му на огняр и с тефтерчето му на поет.
Своята почит към таланта и към подвига на Вапцаров изразиха в словата си председателите на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова. Мая Вапцарова прочете своето стихотворение „Оправдание”, посветено на баща ѝ, от нейната книга „Арена”. Съвременни български поети изрецитираха свои стихове в памет на Вапцаров. Със свои творби се включиха Стоянка Боянова, Ива Спиридонова, Ивайло Диманов, Нико Стоянов, Петър Андасаров, Трендафил Василев, Минко Танев, Генадий Велчев. Синът на Слав Хр. Караславов прочете стихотворението „България” от последната книга на покойния си баща, излязла преди 20 години. Председателят на СБП Боян Ангелов също прочете своя поетична творба в памет на Никола Вапцаров.
