Е не е прав граф Лев Толстой! Измислил някакъв си Каренин – само за объркване на прогресивните прокурори, вместо чисто, просто и ясно да си го сложи в креслото на КАренски в Зимния дворец и така дори и мисирките веднага да схванат срещу кого се опитва да акостира някаква си гумена „Аврора”.
Къде по-ясно е, че влакът, прегазващ наред всички лигави истерици, които още искат някаква законност и морал, се кара победоносно от първия борец срещу враговете на народа и бранител на законите за защита на държавата Никола Гешев. Опссс, май беше Иван Гешев. Ама хайде без придиряне, голяма работа – Каренин, Каренски или Керенски, Никола Гешев или Иван Гешев, Зимния дворец или „Росенец”, все е тая, нали?
Моите съболезнования към пресаташетата на чуждите посолства, които ще трябва в дълги скоби да обясняват в докладите си къде е в тази мила родна картинка майтапът и къде е срамът. Иначе в държавица като нашата, където „всички сме братовчеди”, няма нужда да се обясняваме кой какво точно рекъл, как станал за смях и защо смехът може да ни излезе през сълзи – то всичко отдавна се вижда, всичко още по-отдавна се знае, само искрата за гнева липсваше.
И машинистът с каскета ни я сервира, изхвръкнала право от пещта на локомотива. Показното нахлуване на неговите огняри в президентството и арестът на двама висши служители на тази институция – една от трите основни в държавата – с прозрачната цел да се удари лично държавния глава Румен Радев заради откритото му противопоставяне на мафиотския модел управление, спонтанно подпали протест, какъвто досега не бяхме виждали. Никак не мелещите иначе помежду си либерално-десни партии и БСП запълниха заедно площада пред президентството, за да се опълчат срещу „мафията”, която „сее само смърт” (надпис на един от плакатите).
„Наистина постигнаха немислимото – събраха ни на едно място. Ние не сме тук заради физическото лице Радев, а заради институцията, която е нападната. Има само демократи и недемократи. На този площад са събрани само демократи. Демокрацията не е собственост само на един политически цвят”, заяви един от инициаторите на протеста – политическият анализатор Арман Бабикян.
Президентът Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова също излязоха на площада и се смесиха с хората. Държавният глава каза: „Скъпи българи, благодаря на всички вас, които са тук. Виждам хора от всички политически хоризонти и това не е случайно. Българската мафия постигна невъзможното. Обедини почтените хора срещу себе си. От всички нас зависи да изхвърлим мафията от изпълнителната власт. Да изхвърлим мафията от прокуратурата, която мафията използва по най-безпардонен начин за свой щит и политически репресии. Българската мафия е безпардонна, защото твърде дълго я търпяхме. Днес гневът се излива на площада. Не на страха! Ще си върнем България. Мутри вън!”.
Спонтанният протестен изблик стана факт в символичен ден – навръх 170-годишнината от рождението на Иван Вазов. Сякаш най-после бе чут и неговият повик: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло – какво ще да му завещайш?”.
Ето, че хората се събудиха и се подредиха на релсите пред хвърчащия локомотив на Гешев. Ще ги сгази ли, ще спре ли, ще дерайлира ли?
Ако се съди по неговото увлечение от семейство Каренини, на сърце му лежи явно да гази. Ако се съди по нивото му на информираност, вероятно не е и чувал за французойката Раймонда Диен и приятелките ѝ, налягали през февруари 1950 г. по релсите на гарата в град Тур и така спрели военен ешелон, откарващ танкове за колониалната война в Индокитай. А ако пламналата сега у нас протестна искра не е кьорфишек еднодневка, едно масово задръстване на релсите с възмутени хора като нищо може да накара засилилия се влак да дерайлира и да се преобърнат всички вагони. Заедно с пътниците от луксозните купета, частните плажове, резиденциите, сараите и спалните със златни кюлчета по шкафчетата.
Така че – колко сме на релсите? Анна Каренина не стига. Нужни са повечко като Раймонда Диен и приятелките ѝ.