Какви са масовите реакции във Фейсбук-отдушника след шоуто, изнесено от премиера Бойко Борисов с миманса на верния му герберски антураж на така нарeчения извънреден брифинг на 17 юни, посветен на новата серия компрометиращи го материали и снимки?
Групите по интереси и симпатии са несливаемо разграничени, като олиото и водата.
Любещите Борисов сърца, разбира се, туптят и пламтят в синхрон с неговото. Всеотдайно, шумно и настъпателно клеймят и громят отвратителните конспиратори с дронове и без, опитващи се да очернят светлия му образ с нови и нови компромати и фалшификации, докато той ни води към щастливото еврозонно бъдеще.
Противниците му, дори и несъвместимите политически, на свой ред са в нещо като единен фронт, видимо по-многоброен, но и по-разнобоен в предположенията каква ще е следващата серия на шоуто. Иначе преките реакции като цяло също са единни – с амплитуда само между емоционални изблици на потрес и възмущение от наглостта и цинизма на Борисов до подигравки срещу фарса, който ни играе. Поради по-високия интелектуален ценз на участниците в този разноцветен отбор, тук могат да се видят и многобройни коментари и разсъждения какви глобални интереси и световни сили могат да стоят зад изнасяните ни спектакли с разборки между тукашни политически и икономически мафиоти, а също и какво да се очаква занапред.
Едни допускат, че всичко скоро ще се уталожи, щом Борисов спре, примерно, руския газопровод, ако зад сегашните му неволи са американците. Други смятат, че е загазил, защото не се знае какво е обещал на руснаците и не е спазил. Трети вярват, че в Европа вече не искат да го търпят след нашумелия запис с неустановена все още автентичност, в който звучат скандални откровения за баламосване на европейски лидери.
Колкото и да е пъстра, панорамата на тези реакции оставя едно отдавна познато впечатление – че дори сред най-критично настроените българи доминира очакването някой строг, но справедлив чужденец, някой „голям бял човек”, да издърпа ушите на нашия главен ша(ш)ман, да му разпореди да си подаде оставката и така да ни освободи от нетърпимия гнет, докато ние се подхилкваме на скечовете Борисови и му се зъбим само между свои във Фейсбук, гордо събирайки лайкове за смелостта си.
Не е от вчера тази нагласа. Историческо и народопсихологическо наследство си ни е. Но точно сега то си прави с нашенеца една голяма гротескна шега. „Белият свят”, на който той генетично винаги се е надявал да разсее черната му мъка, днес е зает с друго. Със собствената си черна мъка.
Кипналите оттатък и отсам Атлантика антирасистки бунтове, ясно насочени и против социалното неравенство, рушат в момента не само паметници на исторически фигури (за които някои едва сега с изненада откриват, че са отприщили или водили жестоки колониални войни – от Колумб до Чърчил и Де Гол, примерно). Тези бунтове освен това рушат и любимата българска приказка за подредения, проспериращ и добър „бял свят”, към който и ние „по право” принадлежим, в който всички благоденстват и в който винаги можем да избягаме от тукашната порочна действителност.
Ами не, ето, че всичко се оказва доста по-различно. И какво вижда днес ужасеният нашенски Фейсбук-мечтател? Някакви тъмни сили се опитват да му разрушат американската и въобще западняшката мечта и да му покажат, че е вярвал в лъжливи/чупливи витрини. Това е прекалено, за да го понесе изстрадалата му от достатъчно български несправедливости душа. Как така ще му отнемат последната надежда да живее „като бял човек”? И ето, стигаме до забележителния феномен как мнозинството от народ, сам поробен/колонизиран и клан от поробителите/колонизаторите си в продължение на 500 години, сега жали за низвергнати из гневни улици робовладелски/колонизаторски паметници и ругае „черната злоба на роба”. Която поне според Гео Милев не е била непозната и из нашите земи само преди стотина години. Да не говорим за Ботев и за неговия „Смешен плач”, където той достатъчно ясно се е изказал за оплакващите разрушенията във френската столица по време на Парижката комуна.
В мечтанията български за богатите и прогресивни западни демокрации все някак убягват няколко базисни факта. Преди всичко, че те са богати и прогресивни поради установеното от марксизма единство и борба на противоположностите. Богати са, защото са експлоатирали безмилостно колониите си и народите им (в европейския случай) или робите си и неоколиниалния си южноамерикански „заден двор” (в случая със САЩ). А са прогресивни, защото гражданите им не са чакали чужди освободители, за да вдигнат, примерно Великата Френска революция, или за да се разбунтуват срещу войната във Виетнам. Хората „оттатък” открай време сами си вършат тези работи и никога не спират, впрочем, защото хищнически натрупаното богатство никога няма да прояви разбиране към социалната справедливост без силен обществен натиск.
Ако масовото съзнание на нашенци не е в състояние да проумее това и го избива на жалейки за расисти и колонизатори, можем да продължаваме да си давим черната мъка в антивирусна ракийка и да се радваме още сто години на герберския цъфтеж.
Не разчитам на широка подкрепа за този мой коментар. Знам, че мнозинството у нас продължава да се смее, а не да се възмущава от стария виц: „След расизма мразим най-много негрите, рекъл шопът“.
About The Author
