Българската прокуратура е отказала да образува разследване по преписката за „Барселонагейт“, показва проверка на вестник „Сега“ в електронния регистър на преписките. Постановлението за отказ е от 12 май, а мотивите за прекратяването на преписката по скандала, в който е замесено и името на премиера Бойко Борисов, остават неясни, посочват от изданието. В четвъртък „Сега“ са потърсили говорителя на спецпрокуратурата Кирил Пейчинов, а той обещава да провери, но след това повече не отговорил на телефона си.
Въпросната преписка беше образувана в края на февруари, след като прокуратурата се сезира сама по публикацията в испанския вестник „Ел Периодико“, свързана с имоти и фирми в Барселона, които испанските власти проверяват за пране на пари, припомня родното издание.
„Ел Периодико“ публикува три страници разследване, в което се твърди, че полицията в Каталуния и специализираното звено за борба с корупцията към испанската прокуратура разследват дали премиерът Бойко Борисов има отношение към „международна схема за пране на пари“, през която от 2013 г. в Испания са влезли 5 млн. евро през две регистрирани в Барселона фирми – Numin Invest SL и Emma BGS SL – дружества, свързани с бившата манекенка Борислава Йовчева.
В началото на май регистърът на преписките е показвал, че на 3 април спецпрокуратурата е възложила проверката на друг орган, без да се споменава кой е той – дали е МВР, антикорупционната комисия КПКОНПИ, НАП или друга институция. Оказва се, че преписката е прекратена само ден след като „Сега“ публикува тази информация.
„Законът казва, че досъдебно производство се образува, когато има законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Отказът да бъде образувано разследване се контролира от по-горната прокуратура, в случая – спецапелативната. По „Барселонагейт“ има и една по-стара преписка, която виси във Върховната касационна прокуратура от 2019 г. Според регистъра на 22 август 2019 г. прокуратурата е прехвърлила топката към антикорупционната комисия КПКОНПИ. Там следите на проверката се губят“, пишат от „Сега“.
Изданието е задало въпроси и до испанската полиция.
„В Испания обаче разследването, водено срещу Борисов, продължава. „Разследването не е приключило, има много данни, които продължаваме да разследваме. С обичайните контакти и регламентирани канали. Не можем да дадем повече подробности, тъй като става въпрос за класифицирана информация“, гласи отговорът на полицията на въпросите на „Сега“ дали са искали съдействие от българските власти за разпита на Борисов или на други лица.
От българската прокуратура също не отговорят на вестника на въпроса дали Испания е поискала помощта им за показанията на Борисов. Не е ясно дали премиерът е дал обяснения и по прекратената вече българска преписка.
Испанската прокуратура бе сезирана по случая през юли 2018 г. от гражданското движение БОЕЦ. Няколко месеца по-късно БОЕЦ сезира и каталунската полиция. След публикацията на „Ел Периодико“ движението пусна сигнали и до главния прокурор Иван Гешев, НАП и парламента.
Скоростта, с която спецпрокуратурата провери „Барселонагейт“, е рекордна, като се има предвид например, че проверката за апартамента на финансовия министър Владислав Горанов стои на трупчета в спецобвинението от март 2019 г., посочва изданието.
Днес „Свободна Европа“ припомня случая и посочва, че година и седем месеца продължава прокурорската проверка за престъпление по служба и търговия с влияние, образувана срещу финансовия министър Владислав Горанов. От ноември 2018 г. Горанов е проверяван заради луксозния апартамент на бизнесмена Иван Сариев, в който министърът от години живее, без да плаща наем.
„След като оповести, че държавното обвинение работи по случая, тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров обеща проверката да приключи бързо. Оттогава изминаха 19 месеца, мандатът на Сотир Цацаров в прокуратурата приключи и той бе наследен от Иван Гешев. Нито единият, нито другият са коментирали случая“, пише изданието.
Те са опитали да проверят развитието на случая, като преди две седмици от пресофиса на специализираната прокуратура са обяснили, че ще проверят и ще отговарят. Това не се случва и оттам препращат журналистите, преди повече от 10 дни, към говорителя на звеното. Потърсен по телефона, прокурор Кирил Пейчинов казва, че се работи по случая, но въпроси за “подробности” трябва да бъдат зададени по електронната поща. Питанията са изпратени, а отговор не идва и седмица по-късно.
След поредно обаждане на „Свободна Европа“ до прокурор Кирил Пейчинов в сряда следобед той първоначално заявява, че не може да разговоря. Впоследствие отново е потърсен, но като разбира, че въпросът е същият като преди седмица, заяви, че може да отговори на въпросите “след санкция” от административния ръководител. На уточненията, че всичко е направено по указания от него начин – изпращане на мейл и изчакване, той заявява: “О, моля ви… Всичко добро ви желая” и затворя телефона.
„Опитът да получим информация по случая с апартамента без наем на финансовия министър преповтори почти дословно ситуацията от края на миналата година. Тогава от пресцентъра на Специализираната прокуратура няколко дни поред обясняваха пред Свободна Европа, че ще дадат информация по случая „до 10 минути“. Това обаче така и не се случи по различни причини, изтъкнати в следната последователност: разместването по върховете на обвинението, обедната почивка на магистратите, предстоящите Коледни празници и др.
В крайна сметка единственото известно по официални източници е, че по проверката „се работи”. Защо обаче тя отнема толкова време, при положение, че фактите около случая са изяснени – остава загадка. Потърсен по телефона финансовият министър Владислав Горанов не отговори на повикванията“, пише „Свободна Европа“.
Проверката започна по искане на държавното обвинение след като вестник „Сега“ писа за случая. Изданието цитира данни от имуществената декларация на Горанов за 2017 г., като министърът декларира за пръв път това обстоятелство през 2018 г. заради новите разширени законови изисквания, свързани с предотвратяването на конфликта на интереси.
По това време Горанов обясни, че имотът му е бил предоставен през 2012 г. от неговия кръстник, когото познава от много години. „Декларирал съм и ползването на този имот с ясно съзнание, че по мои оценки не представлява конфликт на интереси“, заяви тогава той. „Разбрах, че главният прокурор е възложил проверка. Единственото нещо, което твърдя и с което не съм съгласен, са неверните факти, с които се спекулира, че това е собственост на Домусчиев“, допълни Горанов.
Става дума за жилище в комплекса „Есте“, който е управляван от „Есте пропъртис“, дъщерно на „Адванс пропъртис“, в което съдружници са братята Кирил и Георги Домусчиеви. Според обясненията на Горанов поводът той и семейството му да се преместят в скъпото и чуждо жилище е бил земетресението в Перник от 2012 година. Преди него те са живеели на 10-я етаж, но трусът така изплашил съпругата му, че те е нямало как да продължат да живеят на толкова висок етаж. Горанов е споделил това с кръстника си Иван Сариев и той му е предложил апартамент, който притежава, но не използва, припомня „Свободна Европа“.
След оповестяването на случая и разпоредената прокурорска проверка, започна и друга – за конфликт на интереси, водена от антикорупционната комисия КПКОНПИ. Резултатът от нея бе оповестен в началото на март тази година: министърът не е в конфликт на интереси. Дни по-късно стана ясно, че преписката по другата проверка – тази на обвинението, е изпратена в спецзвеното му. Обяснението е, че именно спецпрокуратурата се занимава с корупционните престъпления на политици. Формално тя трябва да прекрати проверката или да образува разследване срещу Горанов. Когато обаче приключи продължаващата 19 месеца проверка.
About The Author
