Covid-19 ще бъде запомнен като вируса, който спря света. Преживяваме период, който може да бъде описан само като най-големия акт на солидарност в историята, тъй като хората се отказват от гражданските свободи, за да спасят човешки животи. И докато всички сме съгласни, че овладяването на кризата със заразата и опазването на здравето е водещият приоритет, социалните и икономически последици са и ще бъдат драматични в един вече изпълнен с проблеми свят.
Пандемията COVID-19 предизвика хаос по отношение на здравето на хората, но и по отношение на икономиките, тъй като затварянето, карантината и останалите мерки сега обхващат по-голямата част от световното население. На 1 май поздравяваме работещите в секторите на здравеопазването, дългосрочните грижи и други „фронтови“ сектори, чиято работа е от съществено значение за спасяването на човешкия живот и за осигуряването на жизненоважни продукти и услуги; хора, които безкористно излагат здравето си на риск. Ние обаче споделяме оценката на Международната организация на труда за риска от загубата на около 300 милиона работни места или еквивалента им в часове на пълен работен ден през второто тримесечие на 2020 г. Освен това около 250 милиона души са изправени пред опасността от глад, а Oxfam съобщава, че 500 000 милиона души биха могли да се върнат към бедността.
Много от правителствата в света отговориха на първата фаза от тази криза и ние аплодираме онези от тях, които използват пълноценно социалния диалог за справяне с кризата и осигуряване на подкрепа за заплатите и доходите на своите трудещи се хора. Предоставянето на обезщетения при болест, гаранции за заплати, подпомагане на доходите на работещите през платформи, на свободна практика и други форми на нестандартна заетост също са от решаващо значение.
Необходимо е повече още сега
Но ние ги молим да направят повече. Тъй като ставаме свидетели на тежкото положение на работниците в по-бедните страни, уволнени или изоставени поради срива на веригите за доставки, на работещите в сферата на неформалната икономика, ние призоваваме за международна подкрепа.
Правителствата трябва да предприемат действия за осигуряване на спешна социална защита за подпомагане на здравето и доходите. Изминаха почти 10 години, откакто ООН одобри праговете за глобална защита на най-бедните страни след доклада на Бачелет. Именно през 2015 г. това бе записано в Целите за устойчиво развитие. Сега е време то да се осъществи.
На фона на 10-те трилиона долара, вече изразходвани за тази криза, само 35 милиарда долара биха стигнали за финансиране на социална защита за 28-те най-бедни страни в продължение на 5 години, както и за изграждане на основни икономически структури, които да гарантират устойчивост срещу следващата криза. Всеки долар над това би подпомогнал социалната защита в други страни. Ако сега не можем да проявим глобална солидарност и да споделим ресурси за подпомагане на здравето и доходите, то тогава кога?
И, разбира се, ние осъждаме онези правителства, които отказват да сътрудничат на националните синдикати или с други държави в международен план, както и онези, които отричат реалността на пандемията или допускат насилие и нарушаване на човешките права, с огромна цена за собствения им народ. Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) и нейните членове ще бъдат солидарни срещу тези атаки.
Това не е единствената криза
Светът вече е изправен пред множество кризи. Съществува огромно неравенство, което води до гняв, граждански вълнения и недоверие към демокрацията. Това вече е признато като основен риск за икономиките;
Извънредната ситуация с климата е и ще остане най-наложителната област за спешни действия за спасяване на хората от изчезване;
Напредъкът по всеки индикатор е спрял по отношение на жените и насилието над тях остава до голяма степен безконтролно;
Расизмът и ксенофобията са във възход като инструмент за всяване на страх, върху който се градят крайнодесните политики;
Изправени сме пред важни решения, свързани с най-добрите и най-лошите въздействия на технологиите;
Мултилатерализмът е в криза, тъй като хората губят доверие в глобализацията.
А сега имаме и Covid-19.
Стремейки се към възстановяване и изграждане на устойчивост срещу бъдещи кризисни събития, този път никой не може да бъде изоставен. Огромните инвестиции в общественото здравеопазване и дългосрочните грижи са жизненоважни, за да се гарантира достъп до тях за всички и пълно зачитане на правата на всички работници.
Рестартирането на световната икономика трябва да осигури стабилни обществени услуги с три други важни цели:
Работни места: Милиони работни места се губят. Целта трябва да бъде пълна заетост, достоен труд за всички, здравословни и безопасни условия на труд, прекратяване на несигурния труд и официализиране на неформалната икономика.
Доходи: Делът на заплатите в световната икономика намалява от десетилетия и с тази криза рискува да се понижи още повече. Минималните заплати, гарантиращи жизнен минимум, трябва да се въведат навсякъде, трябва да се гарантира правото на колективно договаряне за всички работници, а разликата в заплащането на жените и мъжете трябва да бъде заличена.
Социална защита: милиарди хора са останали без социална защита и са изложени на пагубните здравословни и икономически последици от тази криза. Сега е моментът за глобално сътрудничество за финансиране на социална защита за всички. Светът не може да обърне гръб на най-нуждаещите се сега или докато се възстановява за приобщаващо и устойчиво бъдеще.
Ето защо МКП призовава за нов социален договор – Декларацията по повод стогодишнината на МОТ е солидна основа за това.
Съвет към синдикатите
Нуждаем се от нов социален договор, а хората и планетата трябва да бъдат основата на бъдещето. Без социален диалог няма да разсеем ерата на гнева, причинена от неравенството, чиято сила ще бъде умножена от тази криза, разкрила нестабилността на един свят пълен с неравенства.
Противодействието на тази криза е в солидарността, която е жизнената сила на синдикатите, в цялата история и до днес. Всички държави трябва да работят заедно, за да преодолеят първоначалните разрушителни ефекти от COVID-19 и да се подготвят за бъдещето. Единственият път е да се планират инвестиции за създаването на по-равнопоставен свят, в който можем да създадем работни места на една жива планета. Синдикатите ще се борят за точно това.
Многостранността е в криза. Амбицията на глобалните лидери след две световни войни и Голямата депресия от миналия век беше създаването на социален праг с глобален набор от правила и международни институции, които да гарантират развитието.
Корпоративната алчност на хипер-глобализацията от 80-те години насам изкривява визията на тези лидери и тяхното наследство. Последиците от тази криза ясно разкриха провала на модела на глобализация, който бе наложен на работещите жени и мъже. Системите за обществено здраве са изтощени от строги икономии, а ерозията на правата на работниците е оставила без защита милиони работници но света. Жените, работниците мигранти, етническите малцинства и други групи, изправени пред дискриминация, носят особено тежък товар.
Това трябва да се промени. Трябва да се реформира многостранността, за да се гарантира, че хората и планетата са на първо място, че демократичните права са в основата на нов социален договор и да се осигури отговорно бизнес поведение, като се изисква социален лиценз за работа с добросъвестно управление.
Трябва да променим правилата, за да изградим справедливо бъдеще за всички.
* Шарън Бъроу е генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП)
About The Author
