Канех се да пиша сериозен анализ на резултатите от Европейския съвет, заседавал виртуално за надвиването на кризата с коронавируса на 23 април – навръх Международния ден на книгата, провъзгласен от ЮНЕСКО в памет на сбогувалите се със света едновременно и точно в този ден през 1616 г. Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир. Мислех си да разсъждавам за самопрострелването и оцеляването на Европейския съюз. За егоизма и солидарността. За узряването дори на най-сметкаджийски настроените държави като Нидерландия и Германия до разбирането, че в тази криза или ще се спасим всички заедно с взаимопомощ, или всички вкупом ще потънем. За интелектуалния и етичен капацитет на съвременните европейски лидери с оглед на количеството вагони с книги, минали през очите на известна част от тях, или отпрашили надалеч, само с лек полъх към плагиатствата на научни трудове и конструирането на бюрократични CV-та сред друга тяхна представителна част.
Отначало даже нямах и намерение да се занимавам с четци на „Винету”. Но след като изгледах един 50-минутен монолог под формата на уж пресконференция с уникалния български ГранД Бойко Борисов, се наложи кардинално да променя подхода си. И започнах да подготвям този коментар в две измерения – реално и имагинерно, съществуващо само в паралелната вселена на българския премиер.
Нагазването във второто е като затъване в подвижни пясъци. Обясненията на абсурдите, блуждаещи зад премиерското чело, са с висока степен на риск. Допускат, че с поднасяне на фактология се оспорва нещо рационално. А то просто не е рационално.
Но не знам друг начин. После може да кандидатствам за някой гранД за компенсиране на съпътстващите щети от борбата с коронавируса…
И така, вечерта на 23 април, след като вече беше приключила видеоконферентната връзка на 4-часовия Европейски съвет (сбирка на правителствените лидери на 27-те страни членки на Евросъюза), фокусирал се върху формите за общ отговор срещу пораженията на пандемията от коронавирус върху икономиките на Съюза, премиерът на България се появи на директно излъчвана пресконференция, за да осведоми българските граждани за какво е ставало дума на Съвета.
Първото, което схванахме от разказа на Бойко Борисов е, че европейските лидери са едни завършени лицемери. Искали да вдъхват оптимизъм на континенталното население, а всъщност „като не са пред камерите колегите”, като си говорят откровено помежду си, признавали, че положението е тежко и че според „медицинските им екипи” пандемията била едва в началото. Но генералната линия била да се излъчва оптимизъм. Малко по-късно при същите си изявления Борисов показа колко е несъгласен с този подход и засипа поканените представители на медиите със сърдити риторични въпроси: „Кое дава оптимизъм днес? Намаляват заразените ли, умрелите ли, има ваксина ли?”
Ние, българите, сме благословени – имаме си един народен премиер, същ бащица, който слухти там, на Съвета, и после откровено ни разказва как се опитват да ни хвърлят прах в очите ония двуличници…
А истината е, че 7,5% от европейския БВП „е заминал”, известява ни още Борисов – уж и това е разбрал на Съвета. Всъщност това е прогноза на оглавявания от неговата любимка Кристалина Георгиева Международен валутен фонд. А другата госпожа – Кристин Лагард, с която той уж също си говори свойски, която по-рано седеше на столчето на Кристалина, а сега е начело на Европейската централна банка и затова също участва в Европейските съвети, казва друго. Тя известява, че сривът за еврозоната ще е повечко – между 9 и 15%. Става дума за еврозоната. Към която Борисов помъкна България на юруш, защото само като приемем еврото, щели да потекат „трилиони” от ЕС, както той извести пред репортери в Хасково на 10 април. Обаче излиза, че Лагард чертае мрачни перспективи тъкмо пред еврозоната…
Ето, подвижните пясъци взеха да засмукват… Преди да влизаме в тези уточнения, трябваше да изясним за какво всъщност се събра сегашният Европейски съвет. И какъв тип оптимизъм целеше да вдъхне.
Разнобоят между солидарния и егоистичния подход в противопоставянето на последствията от коронакризата, лансирани съответно от европейския юг и север, седмици (за да не кажем месеци) наред отправяше крайно негативни послания към европейските граждани. Показваше им единствено неспособност за ефективни и бързи решения, караници и взаимно озлобление между националните лидери, вместо взаимопомощ и единение срещу огромното общо предизвикателство.
След много напрегната и сложна дипломатическа работа, в която ключова роля изиграха Франция, Испания и Германия, в последните десетина дни беше постигнат важен компромис в непримиримите и антагонистични отначало позиции най-вече на Нидерландия и Италия, които доста подробно сме описвали в „Барикада”. Компромисът бе олицетворен от постигнати първо в рамките на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната), а после дообогатени и от инициативи на Еврокомисията важни предложения за конкретни финансови и структурни механизми за преборване на кризата. По тях в крайна сметка на Европейския съвет беше постигнато общо принципно съгласие, макар и с много скърцане и неясноти около детайлите. Това несъмнено е важна позитивна стъпка, макар и само първа по очевидно дълъг предстоящ път. Но тя беше нацелена да увери европейските граждани, че лидерите им може да са се забавили и изложили много, обаче вече са се мобилизирали да търсят общи конструктивни решения. Ето за такъв тип оптимизъм всъщност ставаше дума, а не дали коронавирусът е победен – защото очевидно не е и няма да бъде скоро, нито пък някой сериозен европейски политик би се наел да го внушава.
Но ние си имаме премиер от друга категория. Затова той реши да ни сведе простичко и достъпно, за какво се карат ония там в Европейския съвет и „какъв е спорът, в който няма да се стигне до съгласие”. Накратко, ставало дума каква да е формата на отпускани средства за възстановяване на европейските икономики от пораженията на борбата с коронавируса – „гранДове или заеми”.
През три четвърти от времето на пресконференцията Борисов произнасяше именно гранДове, очевидно имайки предвид грантове. После някой услужливо му подаде бележка и той дотолкова се поправи, че веднъж, пак споменавайки тази дума, дори натърти: „Грант. Т-ъ”.
Жалко. А как му отиваше това гранД. Направо като на испански гранд от класиката на Сервантес „Дон Кихот” – хем без да знае се оказа и в един такъв спонтанен и неподправен унисон с деня тъкмо на Сервантес и Шекспир (в чиито творби също е пълно със средиземноморски благородници).
Грандовете са били най-високопоставените, но и най-подиграваните аристократи в Испания от онази епоха, а и по-късно. Имали са право даже да не си свалят шапките в присъствието на краля. По йерархия са били веднага след него и престолонаследника. Радвали са се дори на специален модел корони (за вируси историята мълчи) и мантии. Монархът не е можел и копче да им каже за дивотиите и тормоза, които са упражнявали над селяните из владенията си. Били са по-силни и самостоятелни самодръжци из земите си, отколкото самия зависим от благоволението им крал на върха на неговото пъзелово самодържавие.
Та така и Борисов – когато го попитаха нещо за европейската солидарност, той се намръщи и извести: „Имам си принцип в живота. Всичко си правя сам”. Явно като гранД.
Осигурил си е и „мека пухена възглавничка”, съвсем по грандовски. Така той онагледи суаповата линия, която договорил с ЕЦБ. Вярно, на едно място каза, че тази линия покрива само 2 милиарда евро до края на годината, а на друго увери, че Лагард му се врекла: „Колкото евра искате, толкова ще ви изпратим”. Борисов даже добавя доволно: „Печатницата за евро е в София, няма да ни ги пращат, направо отиваме да си вземем, ще им оставим левове”. А най-разнежващото за него в този сюжет е да сподели кой му е приказвал за възглавничката: „Сега ще ви издам – снощи ми се обади Кристалина Георгиева, понеже беше чула за суапа с ЕЦБ и вика: Бойко, тази вечер на мека пухена възглавничка сладък сън ще спиш. Спокоен. Милиарди евра имаш, си се вързал за… Ей така ми го каза”…
Но да се върнем към съществото на спора в Европейския съвет така, както го вижда българският премиер: „Тези със слаби икономики искат гранДове, а с по-стабилните икономики – кредити”.
За телевизионните зрители без предварителна информираност не беше лесно да схванат не само кои според Борисов са слабите и кои стабилните, но и за какво точно ги искат тия ту гранДове, ту кредити. Премиерът някак съумя в 50-минутната си изява напълно да замъгли и изобщо да не формулира ясно двете основни решения на този Европейски съвет, които според останалите му колеги премиери представляват важен пробив и от които трябва да лъха най-силен оптимизъм към европейските граждани.
Става дума, първо, за даването на зелена светлина на вече договорен от Еврогрупата формат за заеми в общ размер от 540 милиарда евро – за покриване на преките здравни нужди в битката с Covid-19, за мерки срещу безработицата и за подпомагане на средни и малки фирми, като във втората и третата сфера заемите ще са достъпни за всички членки на ЕС, а не само за влизащите в еврозоната. Механизмът трябва да заработи още от началото на юни т. г.
И второ – постигнатото именно на този Съвет съгласие за създаване на мащабен общоевропейски фонд с капитал около 1,5 трилиона евро, предназначен целево за дълготрайно преодоляване на пораженията от борбата с коронавируса върху европейските икономики. Предвижда се фондът да бъде включен в бюджета на ЕС за 2021-2027 г. и да заработи от 1 януари догодина. Конкретизацията и на двете решения бе възложена на Европейската комисия, която трябва да излезе с подробни разчети и с предложени механизми на действие до следващата сбирка на Съвета на 6 май.
Борисов спомена и двете неща, но само мимоходом и в доста странни интерпретации.
За широко известната още от 10 април инициатива на Еврогрупата за трите вида заеми на обща стойност от 540 млрд. евро се сети да заговори, когато започна да обяснява какъв ще е дневният ред на следващия Съвет на 6 май. И взе трескаво да рови из листчетата си, защото не беше сигурен дали става дума за 540 и 560 милиарда. Докато ровеше, мърмореше: „Това там, за еврозоната…” Но както посочихме, то не е само за еврозоната. Две от направленията, осигуряващи изгодни кредити, са отворени за всички страни членки на ЕС – за отслабване на щетите от пандемията върху работните места и доходите на хората (100 млрд евро) и за подпомагане на пострадалите от същото компании чрез Европейската инвестиционна банка (200 млрд. евро).
От изявата на Борисов не пролича да е особено наясно и с характеристиките на лансирания именно на сегашното заседание на Евросъвета общ европейски фонд за възстановяване. Българскят премиер отначало го нарече „пътна карта за възстановяване на Европа”, без изобщо да спомене оживено обсъжданата от колегите му гигантска сума, която трябва да концентрира този фонд. Тя варира между 1 и 2 трилиона евро, като засега се ориентира към средното положение от 1,5 трилиона евро. В по-нататъшните си обяснения Борисов неколкократно наблегна, че пари всъщност от никъде още не идвали и тепърва щели да се търсят, като пак повтори есенцията на очевидно впечатлилия го спор за „гранДове” или заеми.
Пролича, че българският премиер явно за първи път на сегашния Съвет е чул за създаването на такъв фонд, въпреки че на европейско ниво за това се говори втори месец. Това е вариация на лансираната още през март от Испания идея за нов „План Маршал” за възстановяването на Европа, като първоначалното италианско-испанско предложение бе финансирането да дойде чрез общ европейски дълг, емитиран от т. нар. „коронабонове”. В групата на привържениците на солидарния отговор бяха общо 9 страни, включително и Франция.
Срещу тях обаче скочиха „ястребите” начело с Нидерландия, която дълго и упорито държеше към сегашните безпрецедентни обстоятелства с едно здравно бедствие да се приложи прословутият кредитен механизъм на „спасителните планове”, употребен при кризата през 2008-2009 г. и практически довел до задушаването на Гърция. Тегленето на кредити по тази линя е свързано с жестоки условия за рестрикции в социалните системи на посегналите към такова „спасение” страни – нещо, което би имало напълно убийствен ефект при сегашния удар на пандемията тъкмо по социалните системи. Ето защо реакцията на тежко засегнатата от коронавируса Италия към подобно отношение, гарнирано и с подмятания, че най-сериозно пострадалите страни сами са си виновни заради лошите си икономически и финансови решения, бе на дълбок гняв и обида.
Интересна бе позицията на Германия, която от една страна уж клонеше към „лихварството” на Нидерландия, но в същото време не спря да говори за необходимост от солидарност. Всъщност най-голямата непоносимост на канцлерката Ангела Меркел бе и продължава да е към идеята за „коронабонове” – и то не за друго, а защото тя изтръпва при мисълта какво трябва да изтърпи в своя Бундестаг, ако се опита да прокара оттам подобна еретична за домашните си политици идея.
Ето така се стигна до избутването на предна линия на друг тип терминология, фокусираща се върху лансираната от самото начало от Франция идея за общ европейски фонд – без повече да се споменават „коронабонове”. Към тази идея се преориентира в крачка и Испания, която, впрочем, се открои като особено интелигентно и дипломатично действаща на фона на целия този европейски разнобой. Социалистическият испански премиер Педро Санчес, който доста отдавна има добро взаимодействие с либералния френски президент Еманюел Макрон, успя много активно да спомогне за изработването на наложилата се сега компромисна формула. Тя е комплексна и сложна, вероятно ще породи още много зацикляния, но поне от страна на Санчес и Макрон се демонстрират доста динамични умения за намиране на баланси и поддържане на конструктивния диалог дори с „ястребите”. Нещо повече – Санчес и Макрон успяха да привлекат към своя подход и Меркел, а това се оказа решаващо за компромиса. Именно с помощта на Меркел Нидерландия бе убедена да направи своите отстъпки и да се съгласи драконовските условия, прилагани навремето към Гърция, да не важат сега за страните, които посегнат към заеми по линия на стария „спасителен механизъм”. Санчес на свой ред успя да се разбере с италианския премиер Джузепе Конте да не се инати повече за „коронабонове” и да преглътне комбиниран вариант – хем бързия пакет за заеми, лансиран от Еврогрупата, но вече без заробващи условия „по гръцки”, хем в перспектива задаващия се общ фонд за дълготрайни подпомагания.
Именно испанското правителство точно в навечерието на сегашния Евросъвет – още на 20 април, излезе и със съвсем конкретен, концентриран и компактен план само на три странички какво трябва да представлява този фонд. Именно от Мадрид бе издигната и сумата от 1,5 трилиона евро – макар че Меркел предпочита да говори за 1 трилион евро, а Макрон споменава 2 трилиона евро. Концепцията на Испания/Санчес е специалният фонд да се базира на един постоянен европейски дълг, по който да се обслужват само лихвите, поне докато пораженията от битката с коронавируса в социалната и икономическата област бъдат изцяло преодолени. Този общ постоянен дълг ще бъде гарантиран от разполагащите с високо доверие на финансовите пазари ресурси на ЕС. Предложението на Мадрид е средствата за най-засегнатите от коронавируса страни, отпускани от фонда, да не са под формите на заеми, а на безвъзмездни помощи, като те са насочват и към особено сериозно пострадали сфери като туризма и транспорта. Предвижда се и още нещо важно – фондът да подпомага по същите гратисни правила и „зеления преход” на европейските икономики. За целта се предлага съответстващо трансформиране на европейския бюджет за 2021-2027 година.
На сегашния Европейски съвет стана съвсем ясно, че практически всички тези испански предложения са прегърнати официално и от Европейската комисия. Това се разбра още предишния ден, когато председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен изложи де факто същия план за конструиране и функциониране на бъдещия фонд – плюс още една важно конкретизиране. За да може новият европейски бюджет да поеме този внушителен скок в разходите, е необходимо вноската на страните членки съответно също да бъде вдигната практически двойно – до 1,9% от съответния БВП на всяка от държавите. Това бе изнесено и пред Европейския съвет на 23 април, чиито участници сега – до следващата си сбирка на 6 май – трябва да сведат това предложение до националните си парламенти и да започне обсъждането му.
Някой чу ли нещо такова да ни свежда българският гранД Бойко Борисов на пресконференцията си на 23 април вечерта?
Чу се само онова, което той е успял да разбере. А именно, че на 6 май „отново ще предоговаряме финансовата рамка, за да я обединим с един фонд за излизане от кризата. Как точно ще стане, Европейската комисия пое ангажимент да ни запознаят с новото предложение”.
Да, Европейската комисия ще представи на 6 май своите разчети и предложения, но дотогава премиерите на националните правителства не се предвижда да спят върху пухени възглавнички, а да обсъждат в страните си на експертно и политическо ниво с какви позиции ще излезе всяка държава по отправените предложения. Например – ще плаща ли България вече по 1,9% от от своя БВП за европейския бюджет?
Тази тема, тези проценти и сумата от 1,5 трилиона евро изобщо не прозвучаха от премиерската уста. Не хрумнаха и на присъствалите представители на медиите.
За сметка на това чухме подигравателни подмятания на Борисов как на ниво ЕС „още работим без бюджет”, а пък тук, в България, ехеее, откога си имаме приет бюджет… Очевидно човекът не разбира, че обсъжданията в Съвета и Комисията са за промени в европейския бюджет за бъдещия период от 2021-2027 година…
Удивителни въпроси прозвучаха към Борисов и иззад микрофоните за журналисти. Един от питащите се поинтересува как България ще помага на силно пострадалия от пандемията Брюксел, който ни бил дал толкова много. Незнайно защо, този супер политкоректен въпрос изнерви премиера и той са скара на задаващия го, че само губи времето на зрителите, които искат вече да си гледат филмите. А после отговори, че всъщност Брюксел се учел от България заради приложените тук успешни мерки за париране на заразата.
Впечатляващ бе и друг медиен въпрос: „България подкрепя ли вземането на общ европейски заем, след като страната ни ще връща повече, отколкото ще ползва заради ниските нива от засегнатост от коронавирус?” Въпросът показва, че задаващият го не е запознат със същността на актуалните предложения, поставени пред Европейския съвет и поети за доработване от Европейската комисия. Но ако за него е простимо с оглед наличното средно медийно ниво в България, то е непонятно защо премиерът Бойко Борисов се впусна с апломб да отговаря на този въпрос. Вярно, отначало не го разбра, защото си четеше бележката с явно подадените му пояснения кое е гранД и кое е гранТ. После, като изслуша повторението, се впусна в изумителни дълги обяснения. Ето:
„България подкрепя всичко, което има логика. Общ европейски заем означава всички да подкрепиме с гаранциите на своята държава да се изтегли от световния пазар на пари, образно казано, изгоден заем с малка лихва, или големи пари да се изтеглят. Само че четири държави имат най-високия рейтинг на техните банки в Европа – Германия, Франция, Холандия и Австрия. Те имат най-високия рейтинг. Другите сме с по-ниски рейтинги. Сиреч за едните се дават едни пари, за другите еди какви си. Само че това означава, че всеки залага своята икономика. И тези, които са с мощна икономика и са спазвали маастрихтските критерии, спазвали са правилата и са си подреждали държавите, казват: добре, ама и нашите граждани след това ще бъдат ощетени. И си го представете сега, че нас, примерно, балканските държави, които са по-зле от нас, искат ние да им дадеме грант. Т-ъ. Разбирате ли? Как ще реагират българите?”
Българите, които следят какви реално са обсъжданията в Европейския съвет и в Европейската комисия, реагират на тази тирада с увисване на ченето.
Защо премиерът не е чул изказването на неговата „приятелка” Фон дер Лайен за предложената промяна в процентната вноска на страните членки на ЕС, което изобщо не означава теглене на заем? Защо се впуска да отговаря със собствени фантазии на въпрос, който въобще не стои на дневен ред?
Още нещо удивително – една от редовно присъстващите медийни валкирии получава внезапно просветление и задава съвсем смисления въпрос ще издържи ли българската социална система на всичко, струпващо ѝ се сега покрай коронавируса. Конкретен отговор не получава, но всички чуваме, че „българинът ще издържи, затова тези гранДове, затова тези суапове…”
Пропускаме покъртителните съкрушения на други медийни работнички за това, колко „деконструктивно” е премиерът и останалите предводители да работят без заплати в условията на извънредното положение – нещо, което самият премиер разпореди, впрочем – и се спираме на още един забележителен въпрос: „Каква част от тези 540 милиарда може към нас да потеглят?” Да напомним пак – на 10 април Еврогрупата предложи, а на 23 април Евросъветът одобри механизъм за отпускане на заеми по три направления в общ размер на 540 милиарда евро. Заеми. Не вагони, които „да потеглят”.
В отговор се чуват достойни за въпроса обяснения: „Всичко е в бъдеще време. Сега, тъй като и бюджет няма в ЕС… В ЕС още караме по стария бюджет. И сега трябва с новата рамка, с новия фонд, който е за възстановяване, да ги смесиме, за да се намери съгласие между четворките – първо Австрия, Холандия, Дания, Швеция, съответно с Вишеградската четворка, след това с всички останали – да се види кой откъде колко пари ще даде, тези, които са държавите донори, и тогава ще се види колко ще се разпределят. .. Но както казва чешкият премиер, в момента разпределяме пари, които ги няма. Говори се за пари, които ги няма.”
И никой не се обажда да каже – момент, от тези 540 милиарда ЗАЕМИ, достъпните за страните извън еврозоната 300 милиарда вече са съвсем конкретно разчетени. Посочено е ясно: има пакет SURE на Еврокомисията, който дава достъп до 100 млрд. евро заеми за борба с безработицата и срива на доходите, има и фонд на Европейската инвестиционна банка за 200 млрд. евро заеми за пострадали компании. Откъде е халюцинацията, че „разпределяме пари, които ги няма”? Първо вече са разпределени, второ, посочени са и конкретните суми. Още на 10 април. Този премиер няма ли поне експертен екип, който да му подготвя достоверни доклади? Или и него, като приятеля му Доналд Тръмп, просто го мързи да ги чете?
И още – по темата за „четворките”. Вишеградската е всеизвестна. Кой обаче е казал на Борисов, че се е появила и друга – „Австрия, Холандия, Дания, Швеция”? Ако има предвид страните „ястреби”, които се противопоставят в една или друга степен на солидарния подход и грант(д)овете, те са повече от четири. Пропуска най-малкото Финландия плюс балтийските държави. За какви още смесвания и пари говори, след като рамката за новия фонд е зададена – той ще стъпи върху увеличената процентна вноска на страните членки. Защо не споменава това изобщо? Що се отнася до новия и стария бюджет на ЕС – това вече го коментирахме, макар че също е из областта на подвижните пясъци в имагинерната паралелна вселена на Борисов. В нея очевидно 540-те милиарда заеми „на еврозоната” се припокриват с „трилионите” за бъдещия фонд – и въобще „много цифри ми минаха днес през главата”, както искрено се оплака ровещият из бележките си премиер.
Нататък става все по-бляскаво с помощта на още една забележителна валкирия, която пита премиера слънце коя е резервната му мярка, която е прикътал, ако нищо друго не проработи срещу коронавируса.
И тук вече Борисов хвърля всички в нокдаун. След като първо обяснява как веднага „ще почнем да произвеждаме хлорхинина”, преминава към „нашите учени в БАН”, прави уговорката, че „много е деликатна материята” и натъртва, че „аз обичам да покажа нещо, когато е готово, не обичам да говоря предварително”. Цялата публика вече тръпне, защото предчувства, че явно някакво велико откритие се мъти – лекарство, ваксина? Завесата се повдига само толкова, колкото да ти спре дъха окончателно: „Осигуряваме конюшни, коне, за да може да се джурка и да се прави ваксината след това.”
Ха сега де! Коне? Джуркане? Ваксина?
„Барикада” се допита до няколко ветеринари и познавачи на коне, включително притежатели на тези благородни животни. Повечето, както и целокупната аудитория, недоумяваха какво е имал предвид премиерът. Но се появи и догадка. Оказа се, че съществува известна технология, прилагана, впрочем, както върху състезателни коне, така и върху хора. При възпаление на сухожилие се изтегля кръвна плазма, която се прекарва през центрофуга (джуркане?), а после се инжектира на възпаленото място – и възпалението минава.
Дали за това е намеквал Борисов, той си знае. Но ние поне си отдъхнахме. Дано да е това – а не, примерно, че конете се използват вместо опитни зайчета или се правят на луканка за вдъхновение на изобретателите… Защото какво ще кажат в Европа, все пак…
Е, към този въпрос задалата го добави и друг – какъв ще бъде българският принос към призива на шефа на Европарламента Давид Сасоли за общ европейски отговор на кризата. Вярно, питащата вдъхновено наричаше „Дейвид” италианеца Давид Мария Сасоли, но какво да се прави, явно не всички са схванали, че в ЕС вече не останаха англоезични страни.
Борисов обаче ѝ се ядоса за друго. Че упорито го попита пак за същото, след като той се увлече по конете и джуркането и отначало изобщо не ѝ отговори за българския принос. И понеже тя настоя, той ѝ се тросна: „Кисело млеко и розово масло”. „Шегувате ли се?” – мило подаде питащата. И чу: „Шегувам се, разбира се. Какво да му коментирам? Общ европейски… Какво ще правим общо – мерцедеси и бе-ем-вета или облекла? Общ европейски отговор значи друго. Солидарно, заедно, дисциплинирано, отговорно и към големите, и към малките – кохезионна политика, храна… Това е общият европейски отговор. Първо да си оправиме Европа, да си оправиме Западните Балкани, тогава да разглеждаме и другите континенти. Аз така го разбирам. Начина, по който го задаваш… Ние какво ще даваме – домати, краставици, сирене или Ай Ти технологии и нови молекули, има от едното до другото.”
Когато през 2009-та този човек стана премиер на България, една моя приятелка полякиня, българистка, дипломатка, отлична позначавка на нашата литература, ме гледаше със стресиран, изумен, невярващ поглед и питаше: „Как е възможно България, страна с такава страхотна, древна, световна култура, да си избере такъв ръководител?! Обясни ми – какво става?!”
Не можах. И до днес не мога.
Мога само пак да припомня, че всички тези откровения бяха излeти върху българската публика навръх 23 април – деня на Сервантес и Шекспир. Вторият е попитал чрез своя Хамлет: „Да бъдеш или да не бъдеш?” А първият чрез Дон Кихот е напътил: „Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимащи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт (а за десет?! – б.а.) само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш…”
България през последната седмица постигна забележителен успех. Не успя да падне в новата класация на „Репортери без граници” по свобода на словото по-ниско от последното си в Европа 111-то място. Задържа се, да ѝ се ненадяваш, на него… Да кажем едно „благодаря”, както настоя – по други поводи, разбира се – на цитираната тук обилно пресконференция гранДът Борисов… Или?!?!
About The Author
