Фаталните трудови злополуки продължават да отнемат на живота средно на поне един човек седмично в България, показват данните от Националния осигурителен институт за първото тримесечие на 2020-та година. В рамките на 14 седмици от началото на годината в предприятията в страната са се случили 586 трудови злополуки, от които 14 са завършили със смърт.
Тенденцията е устойчива, като за сравнение в първите три месеца на изминалата 2019-та година смъртните случаи бяха 15, като същият брой беше регистриран и в предходната 2018-та година за този период. 2019-та година завърши с 89 смъртни случая, а 2018-та – с 92.
Това означава, че с течение на годината средният седмичен брой на фаталните злополуки обичайно се увеличава до около един смъртен случай на 4 дни, което може да се очаква да се случи и през тази година с оглед сходния брой случаи в първото тримесечие.
Все пак личи известно намаляване на общия брой на трудовите злополуки в първите три месеца на настоящата година спрямо предходните две. През 2019-та те са били 652, а през 2018-та – 688. Оказва се обаче, че поне засега това не води до значимо по-малко фатални инциденти.
Възможно е в данните за полугодието, които се очаква да бъдат публикувани в средата на юли, все пак да настъпи временна промяна на тенденцията заради ограничителните мерки по повод пандемията от COVID-19, които наложиха затварянето на компании. Трайна положителна промяна, която не е причинена от форсмажорни обстоятелства, едва ли може да се очаква, с оглед липсата на обществен дебат и фокус върху този проблем. Темите за безопасността и условията на труд на работещите хора в България и фактът, че по един български гражданин всяка седмица умира, докато се опитва с честен труд да изкарва прехраната си, нямат късмета да попадат често в медийното внимание.
Важно е да се отбележи, че най-вероятно данните за инцидентите са непълни, тъй като в момента за тях се разчита на декларации от страна на работодателите. Те са длъжни да обявят пред осигурителния институт всяка трудова злополука, но според Инспекцията по труда някои от тях предпочитат да избегнат деклариране, когато това е възможно. Причината е, че при чести инциденти биха могли да попаднат в рисковия списък на инспекцията, а в случай че са пострадали повече от трима работници, това означава разследване от страна на НОИ и други компетентни органи.
Статистиката също така изобщо не обхваща хората, които работят „на черно“ – без трудови договори и регламентирани условия на труд. Логично това са и много рискови работни места поради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя дори на хартия да спазва изискванията на закона за осигуряване на безопасност на работното място.
Секторите, в които са се случили фаталните инциденти от началото на годината, са различни – производство на метали и метални изделия, производство на електрически съоръжения, събиране и обезвреждане на отпадъци и други. От началото на годината няма смъртен регистриран случай в строителството, който се възприема като най-рисковия сектор и често проверките са съсредоточени най-вече там.
About The Author
