Икономика на пандемията – къде е България?

Икономическите последствия от пандемията от COVID-19 ще бъдат насочени изцяло върху т.нар. „шокове на търсенето“ и „шокове на предлагането“. Ако приемем за действаща хипотеза, че пандемията ще приключи през лятото на 2020 г., предстоящата рецесия в Европейския съюз може да се разгърне в няколко основни и взаимодопълващи се етапа.

На първо място, т.нар. „китайски икономически шок“, който вече се случи в периода януари-март. Той е резултат предимно от неблагоприятните ефекти от китайската здравна криза, тъй като вирусът се появи първо там. Този шок ще създаде проблем със снабдяването, чрез световните вериги за доставки, т.нар. МНК, които изнасят своята производствена стойност. Може да се каже, че ще има недостиг в ЕС от страна на предлагането на редица стоки, тъй като Китай е експортно-ориентирана страна и световен икономически лидер, докато външната търговия на ЕС с Китай е значителна. Тук може да се прогнозира, че най-засегнатите отрасли ще бъдат – транспортната техника, електрониката, лекарствата и текстила. Те представляват около 4% от сумарния БВП на целия ЕС (ОИСР, 2019).

На второ място, предстоят сривове на редица специфични отрасли. Този отраслов и регионален шок ще бъде резултат от свитото търсене на определен вид стоки и услуги. Тук става въпрос най-вече за туризма, въздушния транспорт, хотелиерство, ресторантьорство и т.нар. развлечения (кина, театри, култура и т.н.). Това е потенциално по-силен шок от първия, но отново, засегнатият сектор е малък като цяло във финансов аспект – най-много 5% от сумарния БВП на ЕС (наблюдавайки приноса на отделните отрасли към сумарния БВП на Европейския съюз),  с известна промяна в отделните страни заради специфичните особености на икономиките (по-голям дял в Испания, Италия и Гърция, но по-малък дял в Германия и Австрия и т.н.).

На трето място, вече се наблюдава внезапно цялостно прекъсване на икономически взаимоотношения между страните-членки вътре в самия ЕС (започнало в началото на март в Италия, 1-3 седмици по-късно във всички други европейски страни). Това е съвкупен шок в резултат на предприетите мерки за ограничаване на заразяването с вируса. Налице е ограничено търсене на 90% от стоките и услугите и изключително ниска мобилност. Естеството на този вид шок може да не е едно и също във всички страни, но всички ще трябва да се справят с ускоряването на заразата с мерки като забрани за пътуване, спиране на системите за обществен транспорт и затваряне на училища. Такива широкообхватни мерки могат да бъдат много вредни за икономиката поради намаляване на предлагането на работна ръка (около 15%, въз основа на симулации за Обединеното кралство), препятствия пред бизнес дейностите, финансови смущения (фондови пазари и др. кредитни стандарти) и спад в потреблението. Сумарната тримесечна продукция вероятно ще падне сериозно през тази фаза. Намалените цени на петрола ще действат като много частичен стабилизатор, но това едва ли ще бъде достатъчно. Все пак, настоящите прогнози на повечето от реномираните икономически изследователи са, че спадът ще бъде средно в границите до 10% на сумарния БВП на ЕС (за всяка държава различно, отново според спецификата на предприетите мерки и особеностите на националната икономика).

На последно място ще дойде моментът за икономическо възстановяване (започва през май или юни, приемайки, че здравната криза ще бъде овладяна на първо място). Важно е да се каже, че европейската икономика няма как да премине към рязко възстановяване след приключване на пандемията. Това възстановяване ще бъде по-скоро плавно и умерено, поради ефектите на спадналото обществено доверие, загубеният корпоративен и потребителски доход в секторите на услугите, фалитите сред малките и средни предприятия и кредитните ограничения в резултат на натрупването на неизпълнени заеми в балансите на търговските банки. Спестяванията на домакинствата също се предполага, че ще са намалели със значителен процент.

Опасността тук е, че подобни ефекти могат да доведат ЕС до ситуация, в която се е намирал много отдавна и ще е необходимо отново да се извърви целият път на икономическо развитие, който бе достигнат след 2008 г. Много е вероятно отново да се появят значителни международни противоречия, които ще усложняват националните и регионалните икономически процеси.

Това ще отнеме доста време, като тук трябва да се отбележи, че ЕС ще търпи загуби и по време на своето възстановяване (конкурентоспособност, неравенства, растеж на БВП под потенциала и т.н.). Тези загуби ще бъдат приблизително от порядъка на до 5% от общия БВП на ЕС при един оптимистичен вариант, за който в момента говоря.

Едва ли има човек, който може с точност да прогнозира какво ще се случи през следващите месеци, но към днешна дата това изглежда най-оптимистичният вариант, който може да се случи, приемайки че здравната криза бъде овладяна до лятото на 2020 г.

Сумарният икономически ефект ще бъде в рамките на 15 – 20% от БВП на ЕС (за 2019 г. по текущи цени), което е равносилно на икономическа криза, а не просто на обикновена рецесия. Истината е, че когато съвкупното потребление намалява, а с него и приходите и на останалите икономически субекти, които не са директно засегнати от шока, то първоначалните шокове, за които говорех до сега, ще се акумулират и ще се превърнат в дълбока криза.

Другият важен аспект е социалният, който към момента не може да бъде оценен, но ще окаже сериозен натиск върху социалните системи, правителствата, обществените нагласи и доверия, нивото на популизъм в ЕС и психологическото състояние на гражданите. В този дух, нека погледнем какви фискални средства са отделили до този момент отделните страни за ограничаване на икономическите и финансови загуби за икономиките си:

Графика 1: Сравнение на стойността на фискалните мерки за стимулиране на икономиката, които отделните правителства са направили до момента в условията на пандемия

Източник: МВФ и изчисления на автора

На Графика 1 са представени най-силно засегнатите страни от пандемията COVID-19 и в икономически, и в здравословен аспект от гледна точка на брой заразени, заедно с България. Прави впечатление, че данните са доста различни. В този смисъл, всяка страна реагира по различен начин чрез елементите на своята фискална и парична политика. Има страни (като Испания), които заделят доста по-малко средства от бюджета (инструментите на фискалната политика) за сметка на сериозна финансова инжекция през елементите на ЕЦБ (инструментите на паричната политика). Това е важно да се отчете, когато една страна има сравнително ниски фискални разходи (под и около 2% от БВП). За страните, които нямат самостоятелна парична политика, и още по-лошото, се намират в състояние на Валутен борд (като България), международният опит показва, че е необходимо компенсиране на този дефицит в паричната политика с по-активни фискални мерки – и като стойности, и като конкретни ангажименти на правителството.

България до този момент е отделила едва 2,3% от своя БВП за 2019 г. (по текущи цени) като конкретни фискални мерки за ограничаване на негативните икономически последици за пазарното стопанство. По-малко отделят само Турция и Испания, но трябва да отбележим, че и двете страни разполагат с много повече възможности през паричната политика, отколкото България, а именно: Турция упражнява самостоятелна парична политика, а Испания се ползва от спасителния пакет на ЕЦБ, който важи за всички страни-членки на Еврозоната. България не разполага нито с едното, нито с другото, което предполага, че е необходимо да се отделят повече средства от държавния бюджет, отколкото в действителност това е предвидено да се случи на този етап.

Важно е също така да се каже, че от всички разгледани страни на графиката, България има най-ниски абсолютни стойности на БВП. Например, 2% от БВП на Турция е 50 пъти повече като пари, отколкото 2% от БВП на България. Този факт също трябва да се отчете, когато се прави сравнение. Но какво всъщност предприе България до този момент през елементите на фискалната политика (правителствени разходи и данъци)?

1. Покриване на 60% от заплатите на работниците и служителите в секторите, които са засегнати от пандемията (стойността на средствата е оценена на малко над 0,8% от БВП на България за 2019 г.);
2. Разсрочване на плащането на корпоративните данъци до 30 юни (около 0,5% от БВП за 2019 г.);
3. Допълнителни възнаграждения в министерствата на здравеопазването, вътрешните работи и отбраната (0,4% от БВП за 2019 г);
4. Увеличение на капитала на държавната Българска банка за развитие (BDB) със 700 милиона лева (0,6% от БВП на 2019 г.), от които 500 млн. лв. да бъдат използвани за издаване на портфейлни гаранции на търговските банки за отпускане на корпоративни заеми, а останалите 200 млн. лв. за предоставяне на безлихвени заеми на служители в неплатен отпуск (до 1500 лева).

Подобни мерки присъстват в повечето от засегнатите от пандемията страни. Просто обхвата и заделените средства са различни за отделните икономики. Има страни, които направиха до този  момент няколко спасителни пакета (като Великобритания – 3 на брой на стойност общо 370 млрд. паунда), чиято цел е ударно да се спре икономическия спад още в началото с надеждата всичко да отшуми бързо и икономиката да се адаптира по-лесно с голямата финансова инжекция. Има и други страни (като България, която до този момент е отделила едва 2,3% от БВП под формата на фискални мерки, при това без възможностите на паричната политика с които другите страни разполагат), които се стремят да съхранят държавния резерв и правителствените разходи за „едни по-лоши времена“.

Не мога да кажа кой е верният подход, но в момент, когато светът е на ръба на нова „депресия“, предприетите мерки до този момент ми се струват доста консервативни. Иска ми се да вярвам, че направеното от българското правителство досега под формата на фискална подкрепа за бизнеса и работниците и служителите, е добра първоначална стъпка. Нека е ясно, че макар да е правилна, тази стъпка в никакъв случай няма да бъде достатъчна, защото рискуваме да загубим много повече от останалите икономики при равни други условия.

Например, Великобритания винаги е била дясно-консервативна страна, но в момент като този, влива в икономиката си през държавния бюджет със средства на стойност 15% от БВП. Всичко това под формата на правителствени разходи. И по всичко изглежда, че това ще бъде само началото. БВП на България би спаднал с минимум 20% до 30% при липса на сериозна фискална експанзия и прогресивно икономическо мислене от страна на правителството.

Може да се каже, че дори са необходими ляво-популистки мерки, а не десен консерватизъм, за какъвто се определяше бюджетът на България през последните 4 години. Другите страни разполагат с ефективна парична политика, докато България разполага само с инструментите на фискалната. Точно заради това, трябва да сме една идея по-агресивни от останалите страни и народи. Не е време да се спазва фискална дисциплина, защото в момент като този, тя е най-лошото, което може да се случи на пазарната икономика. В момент като този, фискалният консерватизъм има същият ефект върху икономиката, какъвто има десният популизъм. Крайната неолиберална реторика не е способна сама да се справи и обясни случващото се в пазарните стопанства в резултат от пандемията. Необходима е сериозна доза протекционизъм, какъвто имаше и след 1929 г. (Великата Депресия) и след 2008 г. (Световната финансова и икономическа криза). Може би е време да преоткрием неокейнсианската икономическа теория като вид икономическа политика, защото във времена като тези, тя винаги е по-ефективната.

В обобщение, предприетите мерки са навременни и оценката ми към тях е изцяло положителна, но се страхувам да не се помислим за „по-християни и от папата“ в дългосрочен период. Необходими са още по-активни икономически мерки сега, когато при това ще излязат сравнително по-евтини, отколкото ако чакаме социалната система да прегрее, а голяма част от бизнеса да фалира. Това би било дълбоко погрешно. Също така, може би е добре да теглим дълг сега, когато международните спредове са все още сравнително благоприятни, а не след 3 месеца, когато в резултат от задълбочаващата се световна икономическа криза, условията ще бъдат не толкова рентабилни.