В категории:България

Икономика на стагнацията – какво ни чака и какво да направим?

Икономистът Любослав Костов прави експертна прогноза за очакваната стагнация на българската икономика и предлага 9 конкретни мерки, сред които осигуряване на 80% от заплатите, мораториум въху ипотеки и наеми, въвеждане на “Corona Wealth Tax” за 2020-та година, необлагаем минимум, директни средства за студенти и командировани работници и други

За всички вече е ясно, че глобалната пандемия и последвалото извънредно положение в България и останалия свят ще доведат след себе си значителна по своите размери икономическа криза. В условията на такъв тип глобална стагнация едни от основните въпроси е колко хора ще останат без работа и как ще се отрази това на икономиката?

Анализирайки взаимовръзката между растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) и равнището на безработицата в България през изминалите години, ще се опитам да дам точно този поглед върху нещата, както и да предложа възможни варианти за допълнителни фискални политики, различни от обявените от правителството до този момент.

На първо място, проблемът за връзката безработица/икономически растеж е добре познат на икономическата теория и практика, като са правени редица анализи, особено през последните 20 години. Тази връзка е по-известна в икономиката като „Закон на Оукън“. Артър Оукън твърди и доказва, че съществува „количествено съотношение, отразяващо ефекта от изменението на произведения реален БВП върху изменението на равнището на безработицата[1]“ (Оукън, 1962).

С други думи, връзката между изменението на БВП и изменението на безработицата е отрицателна – когато едното намалява, другото се увеличава.

След като прави редица изчисления в тази насока, Оукън и икономистите, които се занимават с този проблем след него, стигат до извода, че 1% повече безработица води средно между 2,8%– 3,3% спад на БВП. Това са средни съотношения и за всяка страна ще бъдат различни в зависимост от спецификата и особеностите (културни, поведенчески, технологични и т.н.) на всяко национално стопанство.

За да можем правилно да оценим какво предстои да се случи в условията на рецесия, нека проверим каква е ситуацията в България през последните години. На първо място, валидна ли е тази отрицателна връзка в нашата страна? Ако отговорът е положителен, то трябва да прогнозираме в каква степен ориентировъчно ще се реализира тя.

Графика 1: Безработица и икономически растеж в България за периода 2006 – 2019 г. (тримесечни данни)

Източник: Национален статистически институт /НСИ/

Графика 1 представя гъстотата, разсейването и корелацията между изменението в равнището на безработицата и изменението в равнището на икономическия растеж в България за периода 2006 – 2019 г. по тримесечия. Тук може най-ясно да се види въпросната отрицателна или обратна връзка, която Оукън извежда още през 1962-ра година. Разсейването на стойностите е голямо, което предполага голяма динамичност, но обратната връзка е повече от категорична.

Графиката потвърждава, че нарастването на безработицата ще доведе положително до спад в БВП на България. Историческото развитие на тези два показателя през последните 13 години го показват категорично (данните са взети от НСИ, а икономическият растеж е в реално изражение след коригирането с темпа на инфлацията).

Остава да разберем колко ще бъде този спад? За да направим тази прогноза, е необходимо да видим каква е динамиката при безработните до този момент и на база средния темп на прираст за първите три месеца да прогнозираме колко ще бъдат безработните към края на 2020 г., подхождайки с цялата условност на настоящата ситуация, която е изключително динамична.

Според данните до този момент от Бюрото по труда и Агенцията по заетостта (АЗ), броят на регистрираните безработни към края на 2019 г. е 194 715 души, което се равнява на коефициент на безработица от 5,9%. В същото време, към края на март (първо тримесечие на 2020 г.), по данни от АЗ, броят на безработните е 246 833 души, което се равнява на коефициент на безработица от 7,6%. Ако тази тенденция от ръст между 1,5 – 1,7 пр. п. на тримесечие се запази до края на годината, то към края на 2020 г. коефициентът на безработица в България би достигнал стойности от ок. 11 – 11,7%. Това потенциално би съответствало на общо около 330 – 400 000 души безработни. По този начин, предполагаемият допълнителен ръст на коефициента за безработица за 2020 г. спрямо 2019 г. би бил от порядъка между 5,1 – 5,8%.

На следващо място, използвайки методологията на Оукън от оригиналното му изследване и модифицирайки моделите му по начин, по който да отговарят за икономиката на България, разиграх три сценария на развитие – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. След като извърших това изследване[2], върху чиято методология и крайни резултати за целите на този текст няма да предоставям допълнителни разяснения, но такива са налични при желание, се получиха следните резултати:

  • При Вариант 1 на развитие (оптимистичен), 1% ръст на безработицата в България за 2020 г. ще доведе до 1,22% спад на реалния БВП. Това означава, че икономиката на България би регистрирала към края на тази година реален спад от 6,7%;
  • При Вариант 2 на развитие (реалистичен), 1% ръст на безработицата в България за 2020 г. ще доведе до 1,69% спад на реалния БВП. Това означава, че икономиката на България би регистрирала към края на тази година реален спад от 9,2%;
  • При Вариант 3 на развитие (песимистичен), 1% ръст на безработицата в България за 2020 г. ще доведе до 2,13% спад на реалния БВП. Това означава, че икономиката на България би регистрирала към края на тази година реален спад от 11,7%;

Накратко, спадът на БВП ще бъде в интервала между 6% – 12%, което в абсолютно изражение е средно около 10 млрд. лв – значителна сума за малка отворена икономика, каквато е България.

Поради тази причина считам актуализацията на държавния бюджет за настоящата година за повече от наложителна в условията на пандемия и навлизането на страната ни в рецесия.

За съжаление, към момента повечето международни прогнози са насочени към идеята, че рецесията ще се превърне в сериозна икономическа и финансова криза. По първоначални оценки тази криза ще бъде по-голяма от последната през 2008-2009 г. Като отчитаме, че българската икономика е малка, отворена и не може да бъде изолирана от международната търговия и нейните трансмисионни механизми, съвсем логично е да очакваме и сериозно влошаване на основните макроикономически показатели за 2020 г. Смея да твърдя, че прогнозите на Министерството на финансите (МФ) са меко казано смели – най-песимистичният вариант, който правителството допуска към този момент, е спад на БВП с максимум 3% на годишна база и ръст на безработицата само с 2,2 пр. п. За сравнение, само за първите три месеца на годината безработицата на страната нарасна с 2 пр. п. Нещо повече, в мотивите към законопроекта за актуализация на Бюджета е посочено, че икономиката на ЕС ще се свие с 4% през 2020 г. спрямо 2019 г., което също е доста оптимистично от гледна точка на прогнозите, които правят останалите международни организации на този етап. Например, според института Макинзи, БВП на Еврозоната ще намалее с 9,7% при среден вариант на развитие на кризата. Според Томсън Ройтерс пък, едва в началото на 2023 г. страните от ЕС ще се възстановят на своето предкризисно ниво като от края на 2020 г. до началото на 2023 г. ще има постоянно възникващи шокове на търсенето и предлагането с постепенно затихващ интензитет.

На този фон, според Владислав Горанов и екипа му, икономиката на България ще се възстанови до края на трето тримесечие още на тази година. За мен подобни допускания не почиват на реални аргументи и поне на този етап нямат логика.

Възможните мерки

С оглед овладяване на негативните ефекти и недопускане разгръщането на твърде мрачни сценарии за живота на мнозинството от хората у нас, и без да претендирам за пълна изчерпателност и безпогрешност, позволявам си да отправя следните предложения за мерки, които държавата може да предприеме, които да допълнят направеното до този момент:

  1. Създаване на експертен съвет от икономисти (с представители на бизнеса, синдикатите и академичните среди), които да работят на принципа на създадения медицински щаб към МС и да изготвят периодични анализи и прогнози. Това ще подпомогне работата и на МФ и на приходните агенции;
  2. Осигуряване на поне 80% от възнаграждението на работниците (независимо по какъв начин), за да се запази сравнително същото ниво на вътрешно търсене, макар и при много изменена структура на потребителската кошница;
  3. Мораториум върху плащанията на ипотеки и наеми за срока на извънредното положение и/или предоговаряне на условията и рефинансиране на рисковите ипотеки в спешен порядък. Трябва да се избегне сценарии на ипотечна криза в резултат от наличие на хибридни деривати през секюритизацията на част от лошите ипотечни кредити. Това е стандартна практика на банки за диверсификация на своя риск, взимайки малък процент от т.нар. рискови ипотеки под формата на такси за посредничество и изключвайки се от целия процес. По този начин се получава сливане на стоковия с паричния пазар. В сегашната ситуация, колкото повече хора остават без работа, толкова повече няма да могат да плащат своите ипотеки, а оттам ефекта върху реалния сектор би могъл да бъде по-голям от очаквания;
  4. Стимулиране на безкешовото разплащане. Намаление на кешовите разплащания до 5 000 лв. По този начин, освен че се ограничава сивата икономика във време на икономическа криза, се стимулира и намалението на контактите на хората един с друг за осъществяване на разплащания;
  5. Осигуряване на пари и специален фонд за майки с малки деца и бременни жени, които губят своята работа при създавалата се ситуация;
  6. Осигуряване на повече средства във фонд „Безработица“ към НОИ, защото към момента заложените разчети за актуализация почиват при допускания на МФ за ръст на безработицата само с 2,2 пр. п. за цялата година. Както стана ясно по-горе, това условие няма как да бъде изпълнено и ще има все повече хора в този фонд, които имат право на обезщетение за безработица;
  7. Въвеждане на “Corona Wealth Tax” само за 2020 г. за топ 5% от най-богатите българи (които притежават над 23 млрд. лв. по последни данни от 2018 г.) с цел преразпределяне на тези „статични“ средства през бюджета към определени групи от населението, отрасли, сектори и т.н. за овладяване на кризата. Например, еднократен данък само за тази година в размер на 7% от размера на богатството на тези 5% от българите, може да генерира допълнителен приход от над 2 млрд. лв;
  8. Въвеждане на необлагаем минимум за хората с най-ниски доходи. Тази тема много пъти съм я застъпвал като идея и съм давал достатъчно аргументи, затова няма да се спирам подробно на нея;
  9. Отпускане на средства (до 1000 евро на човек) на студенти и командировани работници, които са принудени да останат в чужбина по време на Великденските празници (все още има студенти по Еразъм+, които няма да успеят да се приберат в България).

В заключение, нека подходим прагматично с цялата условност на допусканията за спада на БВП и безработицата. Възможно е коефициентът на безработица към края на годината да бъде по-висока величина, или по-ниска, ако не се запази темпът на нарастване от първото тримесечие на 2020 г., който вече е отчетен. Възможно е също така, поради лаговия ефект на въздействие, не малко част от това влияние да се прехвърли към 2021 г. и спадът на БВП за календарната 2020 г. да бъде 2-3% по-нисък от прогнозирания в тази статия.

Не твърдя, че това са най-правилните сметки, но все пак е някакъв опит по емпиричен път да се тестват различни сценарии на развитие, защото до този момент никой не се е опитал да го направи, и обикновено публично обявените прогнози не са подкрепени с достатъчно мотивирани аргументи. За съжаление, до този момент това важи и за поведението на изпълнителната власт.


[1] Okun A. M., Potential GNP: Its Measurement and Significance, American Statistical Association, Proceedings of the Business and Economic Statistics Section, Washington, 1962, pр. 98-103.
[2] Панелно иконометрично изследване с включени фиксирани времеви ефекти и степен на клъстеризация на отделните наблюдения. Моделът е подчинен на еднофакторна линейна регресия, чиято обяснителна способност за всеки един от моделите е над 65%.
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар