Марко Карнелос*, Middle East Eye
Резултатите от „Супер вторника“ изненадващо подсилиха амбициите на бившия вицепрезидент Джо Байдън да се възкачи на най-високата позиция във Вашингтон. Седмица по-късно той отбеляза друга забележителна победа в Мичиган и още няколко щата, което го доближи до получаване на демократическата номинация за президент.
Поради това би било полезно да се разгледа каква външна политика би водела евентуална администрация на Байдън. Байдън представи визията си по тези въпроси в дълга статия, публикувана наскоро в списание Foreign Affairs.
В сравнение с това, което говори и прави президентът Доналд Тръмп, манифестът на Байдън изглежда окуражаващо и успокояващо. Той използва точно тези думи и заявления, които „международната общност“ искаше да чува от Вашингтон през последните три години.
Липса на детайли
Байдън предлага уверения за ангажираност относно климатичните промени, масовата миграция, технологичните смущения, заразните болести и борбата с авторитаризма, национализма и илиберализма. Той се зарича „да предприеме незабавни стъпки“ за възстановяване на съюзите на САЩ и „укрепване на коалицията от демокрации, които стоят редом с нас по целия свят“.
В тон с прокламираната – но неосъществена – доктрина на бившия президент Обама, че „изграждането на нации трябва да започне у дома”, Байдън набляга, че способността на САЩ „да са сила за напредък в света и да мобилизират колективни действия започва у дома“.
Той също така се зарича да предложи законодателство за „засилване на забраните за чуждестранни граждани или правителства, които се опитват да повлияят на американските федерални, щатски или местни избори“, което изглежда е насочено към предполагаемата руска намеса (но нека се надяваме, че също така би се заел със съвсем реалната израелска намеса).
Но както при всеки такъв външнополитически манифест, истински притеснителните неща са тези, които липсват. По отношение на външнополитическата арена, където лидерството на САЩ е понесло най-сериозни щети – Близкия Изток – визията на Байдън е доста куха откъм детайли.
Байдън предлага едно желано, но твърде общо обещание за прекратяване на „вечните войни“ в региона, ангажимент за въвеждане на по-тясно и ясно определени мисии за борба срещу Ал Кайда и Ислямска държава, както и призив за спиране на подкрепата за саудитската война в Йемен. Но в твърдението на Байдън, че ще се бори с авторитаризма, за съжаление, не биват споменати най-проблематичните съюзници на Вашингтон като Саудитска Арабия и Египет.
Нееднозначни заявления
По отношение на двата конфликта, които раздират региона от десетилетие и в които политиката на САЩ е значим, макар и не единствен фактор – Сирия и Либия – Байдън не обелва и дума. Същото се отнася и за най-несправедливото политическо действие на администрацията на Тръмп в региона – предложението израело-палестинският конфликт да бъде решен изцяло в полза на Израел.
Дори по отношение на едно от най-значимите постижения на администрацията на Обама – ядреното споразумение с Иран – Байдън използва двусмислен език: „Техеран трябва да се завърне към стриктното спазване на сделката. Ако го направи, аз ще се присъединя отново към споразумението и ще използвам подновения ангажимент към дипломацията, за да го засилим и разширим, като в същото време ефективно противодействам на другите дестабилизиращи дейности на Иран“.
На първо място, това заявление преобръща последователността на отговорностите и намеква, че САЩ са се изтеглили то сделката, защото Иран е спрял да я спазва – докато реално се случи точно обратното. Иран започна постепенно да намалява спазването на договореностите една година след изтеглянето на Вашингтон – за което допълнителен фактор бе пасивността на европейските страни по сделката, които в някои случаи дори изразяваха подкрепа за позицията на САЩ,
Второ, призивът на Байдън за „засилване и разширяване“ на сделката имплицитно предоставя достоверност на критиките на Тръмп към споразумението. Байдън също така затвърждава американската мантра за „дестабилизращата“ дейност на Иран, без да се опитва да я постави в контекста на текущата регионална динамика.
Този подход предполага, че погрешният анализ на САЩ относно проблемите в Близкия Изток – а именно, че всички те са свързани с Иран – ще продължи и при президентство на Байдън.
Повърхностен анализ
Проблемите с външнополитическата визия на Байдън не са ограничени до Близкия Изток. Най-важният глобален партньор на САЩ – Европейският съюз – е споменат само веднъж.
Ако международната общност се надява на значително понижаване на глобалното напрежение, потенциалното президентство на Байдън вероятно би представлявало разочарование. В манифеста си той се зарича „да противодейства на руската агресия“, да кара Русия „да плаща истинска цена за нарушенията си на международните норми“ и да „застава на страната на руското гражданско общество… срещу клептократската авторитарна система на президента Владимир Путин“. С други думи, той и залагал на политика, граничеща със смяна на режима в Москва.
Байдън слага и Китай в тесни рамки, определяйки страната като съперник, който „продължава да ограбва Съединените щати и американските компании от техните технологии и интелектуална собственост… и използва субсидии, за да даде на собствените си държавни предприятия нечестно предимство – и да си осигури бъдещо господство в технологиите и индустриите“.
Учудващо е, че толкова недодялан и повърхностен анализ може да се роди от интелектуалните усилия на многобройните мейнстрийм външнополитически съветници, заобикалящи бившия вицепрезидент. Макар Байдън правилно да идентифицира нуждата САЩ да подредят собствения си двор, ако искат отново да са водеща сила, той изглежда си е извадил грешните заключения относно възхода на Китай.
Този възход не се дължи на измамническото поведение на Пекин (което все още е факт до известна степен), а на простия факт, че през изминалите три десетилетия Китай направи огромни инвестиции в развойна дейност и инфраструктура, а Вашингтон – не. САЩ използваха привилегированата си позиция, за да развиват зловредно спекулативно финансиране и да водят кампании за смяна на режими, произвеждащи безкрайни и невъобразимо скъпи войни. Рано или късно сметката за подобни безотговорни избори ще пристигне.
Потресаващи твърдения
Байдън потвърждава, че се намира в състояние на отрицание и със заканите си, че „ще гарантира, че правилата на световната търговия не са нагласени в ущърб на САЩ“. Това заявление е просто потресаващо като се има предвид, че през изминалите 75 години САЩ почти едностранно са налагали правилата на международната икономика.
Същностният проблем във външнополитическата визия на Байдън и върхушката на Демократическата партия е това, че се придържа към остарялото разбиране за „незаменимата нация“, според което „Америка трябва отново да предвожда света“ като „сила на прогреса“. Тази позиция е комбинирана със също толкова погрешното вярване, че САЩ, най-мощната държава в историята, трябва да приоритизира безопасността си от външни врагове.
Изключително депресиращо е, че дори през 21 век водещите републикански и демократически кандидати остават привързани към анахроничната и необоснована вяра, че САЩ са изправени пред всякакви външни заплахи (Русия, Китай, Иран, тероризъм, авторитаризъм, нечестни търговски практики и т.н.), макар доказателствата ясно да показват, че истинските заплахи са в рамките на собствените им граници. Външните заплахи често са резултат от нескопосаните решения, взети във Вашингтон.
Време е тази остаряла визия за САЩ и ролята им в света да бъде променена. Много е съмнително обаче, че Байдън, с целия си тежък политически багаж, ще го направи.
*Марко Карнелос в бивш италиански дипломат. Работел е във външнополитическите екипи на три италиански правителства между 1995 и 2011 г. Бил е специален пратеник на Рим към Координатора по мирния процес в Близкия Изток на ООН, както и посланик на Италия в Ирак до ноември 2017 г.
About The Author
