В категории:България

Рестрикции – добре, но къде са мерките за засегнатите?

Според „Солидарна България” спазването на ограниченията, наложени от кабинета и оперативния щаб заради COVID-19, зависи от това дали хората ще се почувстват спокойни, че няма да платят изцяло цената. Предлагат се задължителни социално-икономически мерки за компенсация.

Снимка: Pixabay.com

Ограничителните мерки за спиране на разрастването на пандемията от коронавирус в България са наложителни и правилни. Те обаче трябва да вървят единствено в комплект със социално-икономически мерки за обезпечаване на лечението на засегнатите, лекуващите ги и защита на доходите на работниците.

Това се посочва в позиция на гражданското сдружение „Солидарна България“, изготвена на база мерки, предприети в други държави по света във връзка с опасния нов щам на коронавирус.

Според „Солидарна България“ спазването на ограниченията, наложени от кабинета и оперативния щаб, зависят от това дали хората ще се почувстват спокойни, че няма да платят изцяло цената на тези мерки.

Трябва да бъдат гарантирани заплатите на работниците, които са част от засегнати от мерките фирми. Предлага се създаването на специален фонд за целта, отлагане на изплащането на данъци и осигуровки от самоосигурявашите се, замразяване на изплащането на кредити и други.

1. Гарантиране на заплатите – създаване на фонд за всички работещи във фирми, които ще се наложи да спрат временно дейността си. Фондът трябва да гарантира заплащането на заплати на прогресивен принцип: 100% за заплатите до 800 лв., 80% до 1500 лв. и 60% за заплати до 2500 лв.

2. Стимулиране на работата от вкъщи и разяснения за правните възможности. Част от работодателите вече приложиха тази мярка. Други отказват, макар характерът на дейността да го позволява, или не знаят как да оформят юридически промяната на работното място.

3. Поемане на разходи за детегледачка, когато родителят не може да си остане вкъщи. Италия дава по 600 евро на семейство и по 1000 евро за семейство на лекари, които не могат изобщо да се прибират вкъщи при децата си. Недостигът на детегледачки може да се запълни с наемане на студенти и/или работници, чиито фирми са преустановили работа временно.

4. Създаване на алтернативна заетост за работници и служители с рискови заболявания (сърдечно-съдови, диабет, хипертония, белодробни, ракови болести), която да редуцира опасността хората да се заразят с коронавирус. При невъзможност да се ограничат контактите им, да бъдат поставени под карантина до 29 март, а при необходимост – и по-дълго.

5. Изплащането на данъци и осигуровки от страна са самоосигуряващите се лица да бъде отложено в следващите 2-3 месеца. В следващият един месец те няма да имат никакви доходи, за да могат да правят вноски.

6. Изплащането на жилищни кредити за основен дом и бързите кредити да се замрази при намаляване на приходите от заплати в домакинството за срока на кризата.

7. Отлагане на плащането на битовите сметките за 2-3 месеца, след което приемане на разсрочено плащане.

8. Инвестиции в изграждане на държавни производствени предприятия след края на кризата. Една от положителните страни на настоящата пандемия е осъзнаването за нуждата от местно производство, което да ни направи по-независими от външни пазари.

По отношение на здравеопазването, „Солидарна България“ настоява за шест конкретни мерки:

1. Да бъде обявено, че лечението на всички заразени с коронавирус ще бъде поето изцяло от държавата, независимо дали хората са осигурени или не.

2. Дефицит на предпазни средства – медицинските работници все още не разполагат с базови средства за защита – маски, защитни облекла, очила. Правителството заяви, че нуждите в страната ще бъдат задоволени, ще има маски и защитни облекла вкл. за износ. Но дори в болниците има тежък недостиг. Подчертаваме, че освен заетите в лечебните заведения, всички останали работници също имат нужда от защита и дезинфектанти. Особено заетите в държавната администрация, магазините за хранителни стоки, аптеките. Нужно е да се търсят неизползвани все още възможности за разширяване на производството на предпазни средства.

3. Да се увеличат основните заплати на медицинския персонал – лекари, медицински сестри, санитари. Да им бъде гарантирано обезщетение в случай на смърт. Да се разработят финансови стимули за специализанти и студенти, които ще се наложи да се включат в спасяването на болни хора.
Забрана на отпуските за медицинския персонал по време на кризата по подобие на Италия.

4. Настояваме за европейска политика за осигуряване на нужните апарати за обдишване. Възможно най-спешно разширяване на производството на този тип оборудване, което е жизненоважно при критичните случаи.

5. ЕС да се обърне с искане за подпомагане с медицински специалисти към Китай и Куба. Китай вече има натрупан безценен опит точно с тази болест, кубинските лекари имаха ключова роля в борбата с ебола в Западна Африка през 2014 г.

Предлагат се още и спешни мерки срещу спекулата чрез налагане на таван на цените на стоки като маски, гелове за дезинфекция и др. по подобие на Франция.

По отношение на средствата, чрез които да се финансират мерките, от „Солидарна България“ предлагат:

1. Въвеждане на данък богатство от 5% върху най-големите спестявания. Всеки трябва да допринесе за решаване на кризата, според възможностите си.

2. Прогресивна данъчна реформа е наложителна. Включително с цел изсветляване на икономиката.

3. Значително увеличение на данък дивидент, което отново ще допринесе за изсветляване на сивия сектор. Понастоящем така се укриват осигуровки и ДДС.

4. Премахване на максималния осигурителен доход.

5. Ограничаване на ненужни държавни разходи. Строежите на стадиони за десетки милиони левове са напълно излишни в момента.

6. Тъй като се задава поредната световна рецесия, то трябва да се помнят поуките от предишната. Не трябва да се прилага политика на икономии от социалните разходи и държавните инвестиции. В момент, когато „колата“ забавя, не бива да се натискат спирачки, защото в такива случаи двигателят заглъхва. През 2008-2011 Полша не приложи остеритет и единствена запази растежа.

В позицията се посочва още, че като част от най-големия съюз в света, би трябвало да очакваме и настояваме за значително по-координирани действия на европейско ниво: задължителни мерки, които да бъдат изпълнени от националните здравни власти; социално-икономически мерки за защита на хората и производствата; координиране за оптимално разпределяне и релокация на наличното медицинско оборудване и специалисти.

„Европейските лидери се разплатиха с финансовите корпорации преди десетина години, с наши пари. Сега са длъжници на европейските граждани!“, завършва позицията.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар