Елизабет Хейдждорн, Middle East Eye
Али Хюсеин седи в задната част на ресторант за бързо хранене, разположен в търговски център в Иракски Кюрдистан. Той разглежда WhatsApp съобщения на един от двата телефона, които винаги държи в себе си. Озърта се внимателно преди да пусне гласово съобщение, изпратено му от негов информатор от Ислямска държава в Сирия.
„Виж, не искам да продавам момичето в Турция, защото нямам интерес от това. Всеки орган може да се продаде за 60-70 хиляди долара, но не искам това“, казва нисък, дрезгав глас. „Али, по-добре да я купиш на тази цена – 45 000 долара – защото други язидски момичета са продадени за повече“. Да си купиш момиче на такава цена е истинска оферта, твърди мъжът. В крайна сметка органите ѝ могат да бъдат продадени на черния пазар за много повече.
В следващите разговори през WhatsApp контактът на Хюсеин твърди, че момичето, отвлечено на ИДИЛ, когато е било на четири години, сега живее с емир от една от свързаните с Ал Кайда групировки в Сирия. Комуникацията с него продължава повече от две години, включително с няколко видеа, доказващи, че момичето е живо. В един от клиповете, показан на журналистите от Middle East Eye, се вижда малко момиче в розов хиджаб и червен пуловер, което с тихо мънкане казва своето име и имената на родителите си, след което нейният похитител спира записа.
След дръзка спасителна операция, включваща оригиналния контакт в ИДИЛ и поредица от посредници, Хюсеин успява да върне момичето при това, което е останало от семейството ѝ. В крайна сметка те е трябвало да платят 18 000 долара.
Хюсеин, който живее в град Дахук в Северен Ирак, е сред няколкото т.нар. „освободители“ на язидската общност. В миналото е бил учител, но се насочва към това поприще, след като самия той успява да избяга от ИДИЛ през лятото на 2014 г. Използвайки имена и телефонни номера, които е научил по време на няколкоседмичния си плен, Хюсеин успява да влезе в канал за бойци от ИДИЛ в Telegram. Оттам той започва да работи за спасяване на отвлечените.
„Тези, които искат да продадат момичетата си, се свързваха с мен. След пращането на снимки и видео доказателство, започвах да обсъждам с тях цената“, разказва той. От 2016 г. насам той е успял да спаси 49 язидски жени и деца, включително четири, чиито похитители не са били от ИДИЛ. Дейността му осигурява надежда на язидската общност – постоянно преследвано религиозно малцинство, което бе подложено на геноцид от страна на ИДИЛ. През 2014 г. джихадистката групировка, която счита язидите за поклонници на дявола, нахлу в родния им регион Синджар, избивайки хиляди мъже и заробвайки жени и деца.
Около 2800 язиди все още са в неизвестност според специалната агенция към кюрдското автономно управление в Ирак, която се занимава с въпроса. За повечето от тях има опасения, че са мъртви – загинали при въздушните удари на коалицията в бившите територии на Ислямска държава, или убити от своите поробители.
Издирващите изчезнали язиди обаче изтъкват, че значителен брой жени и деца са се оказали в ръцете на други въоръжени групировки и мрежи за трафик, след като ИДИЛ бяха прогонени от последните си територии в Сирия. „Момичетата са били продадени на различни фракции, след като ИДИЛ бяха разгромени в Дейр ез-Зор и много от бойците им избягаха“, казва Зияд Рустам, служител на базираната в Северна Сирия организация „Язидски дом“, която работи за събиране на спасените язиди със семействата им.
Досега организацията е помогнала на 250 жени и деца, повечето от които са били открити в лагера Ал-Хол, където „Сирийските демократични сили“ държат съпруги и деца на бойци от ИДИЛ. Рустам казва, че около дузина от оцелелите са открити в други части на Североизточна Сирия. „Язидски дом“ е приютила и пет бивши роби от провинция Идлиб. Там действат няколко опозиционни фракции начело с крилото на Ал Кайда „Хаят Тахрир аш-Шам“, както и официално подкрепяни от Турция групировки.
Както Али Хюсеин, така и друг „спасител“ – бившият пчелар Абдула Шрем, са потвърдили пред Middle East Eye, че са измъкнали няколко язиди от ръцете на бойци, свързани различни бунтовнически групировки в Сирия. Те са убедени, че все има много язиди, които са в плен на различни от ИДИЛ групировки.
През март 2019 г. – близо пет години, след като Ислямска държава обяви своя халифат – групировката изгуби последните си територии, след като Сирийските демократични сили и предвожданата от САЩ коалиция успяха да изтласкат джихадистите от малкия сирийски град Багуз, намиращ се на границата с Ирак. „След падането на последните крепости на ИДИЛ очаквахме операциите ни да станат по-лесни. На практика обаче пленниците бяха разпръснати на много по-големи територии и намирането им стана по-трудно“, казва Шрем, който е успял да освободи близо 400 язиди след 2014 г.
След териториалния разгром на ИДИЛ останалите в плен язиди са били разпръснати из Сирия, Ирак и дори Турция, където част от бойците са избягали след падането на Багуз, казва Хюсеин. „ИДИЛ не са активни на терен, както преди, така че сега е по-трудно да открием къде се намират похитителите. Това прави мисията ни все по-трудна и по-трудна“, добавя той.
Отвлечените от ИДИЛ язидски жени и деца бяха продавани като добитък, докато „халифатът“ още съществуваше. Част от търговията минаваше през социални мрежи и приложения за бързи съобщения, докато в контролираните от ИДИЛ градове имаше дори реални пазари за роби. За останалите в плен язиди не съществува толкова открита търговия. Хюсеин разказва, че е трябвало да започне всичко отначало и да изгради изцяло нова мрежа от контакти в Сирия и Ирак. Отнело му е повече от година, за да спечели доверието им.
По думите му в последно време похитителите искат суми от около 20 000 долара на човек. В някои случаи исканият откуп е по висок – веднъж дори 50 000 долара, защото бойците искат да финансират собственото си бягство към Турция или Европа.
Тези суми са непосилни за повечето язидски семейства, много от които все още живеят в палаткови лагери из Северен Ирак и се страхуват да се завърнат в Синджар. „Това представлява огромна тежест за семействата. Някои от тях се налага да просят от врата на врата, за да съберат пари за спасяване на роднините си“, казва Мурад Исмаил, директор на застъпническата организация „Язда“.
Семействата знаят, че колкото повече време минава, толкова по-слаби са шансовете да върнат любимите си хора у дома. Някои деца може да са с толкова промити мозъци, че да не искат да се върнат. „Те дори не знаят кои са. Всичко е изгубено с времето“, казва Исмаил.
