Хавиер Бардем: „Крайнодесните имитират конкистадорите”

Грегорио Белинчон, Берлин, El Pais

Ден преди да потегли от Берлин към Мексико, за да снима в продължение на четири месеца сериала „Кортес”, Хавиер Бардем представи на кинофестивала „Берлинаре” филма The Roads Not Taken („Пътищата, по които не поемаме”) – едно доближаване на Сали Потър (известна британска режисьорка – б.пр.) до темата за деменцията, в което испанският актьор се превъплъщава в писателя Лео. Докато е под грижите на дъщеря си (Ел Фанинг) в продължение на един ден в Ню Йорк, героят преживява моменти от два други възможни паралелни живота – в Мексико в семейна двойка със Салма Хайек, загубила детето си, и в Гърция като автор, който търси финал за книгата си. Всички те са Лео, но в каква степен?

Бардем се появява с брада, отгледана за ролята му на испанския конкистадор. Още на втория въпрос не може да издържи и вади телефона си, за да покаже целия си образ – включително и с прическата, характерна за епохата. На екрана на телефона се появява един достойно дегизиран Кортес. Бардем казва: „Харесва ми мисълта на Октавио Пас (голям мексикански писател, нобелист за литература – б.пр.), който казва: „Много е трудно да обичаш Ернан Кортес, невъзможно е да не го уважаваш”. Кортес е бил звяр, разрушил една империя. Но как да не уважаваш човека, провокирал гражданска война само с 600 души и шепа коне, след като корабите му вече са били потопени. Надушвал е страха, интуитивно е усещал откъде да намери съюзници”.

Сценариите на четирите епизода от сериала, продуциран от Стивън Спилбърг, са написани от Стивън Зайлиан (известен американски сценарист – б.пр.) по едно старо либрето на Долтън Тръмбо (прочут американски писател и сценарист, починал през 1976 г. – б.пр.). „Показани са също жестокостите на империята (на ацтеките – б.пр.), която е избивала други народи, и затова Кортес успява да подпали онази искра. Едновременно с това испанецът налага своята националност и религия – нещо, което днес доста се прилага из Европа,” обяснява Бардем. И продължава: „Някои пият вода от същите тези извори. И като едни нови Кортесовци в Конгреса (в Мадрид – б.пр.) се облягат отново на онези постулати за расата, обявявайки другите за врагове, само защото са различни. Какво желание да се налагаш! Крайната десница възпроизвежда точно същото поведение като конкистадорите”.

Във филма ще участва и братът на Хавиер – Карлос Бардем, както и още група испански актьори, чиито имена ще се разберат идната седмица. „Знаеш ли кое ме привлича? С Ернан Кортес сме такива антиподи, че ме очарова идеята да го изиграя,” добавя Хавиер Бардем.

Говорейки по-нататък вече за работата си в The Roads Not Taken, актьорът казва, че според него не е нужно да се използват лични преживявания, за да се изграждат образите на персонажите: „Като млад не бях такъв – побърквах се от усилия да преравям всички страдания и болки на живота си… Сега работя с въображението си. Ако си уцелил пътя, емоциите идват от само себе си. Потичат. Но в мексиканската част на филма, в която става дума за загубата на дете, снимахме в продължение на пет дни в Алмерия. И някои ужасни образи ме нападнаха. Така, както се появяваха, така и излизаха от мен. Не ги търсех, не се опитвах да ги хващам. Затова бих отишъл на терапия”.

Всичко е било заснето само за 20 дни и Бардем е бил доста подпомогнат от партньорките си във филма: „За щастие, те винаги бяха там, смели, показвайки ми доверието си, давайки ми свободата да рискувам”. Той продължава: „Създаваш персонажите от нулата. Емоциите са преекспонирани в света на интерпретацията. Да плачеш, да се смееш, да ти е досадно… това са все чувства. В живота, когато научаваме някаква новина, не търсим емоциите, а просто причината. И в киното трябва да е така. Трябва да се създадат необходимите обстоятелства, за да могат чувствата да възникват естествено, от само себе си.”

Когато го питат за онова, което му се налага да жертва, отговаря: „Моля ви се, аз съм благословен в моята професия. Само 2% от испанските актьори успяваме да се прехранваме с тази работа. Дали съм загубил нещо в личен план? Може. Опитвам се да водя живот без екстравагантности и да се наслаждавам на играта, моята страст. Хората по улиците жертват много повече неща, за да оцеляват. Уважавам ги и ги ценя. Аз съм един шибан късметлия”.

В The Roads Not Taken персонажът на Бардем не прилича по нищо на него: „Дядо ми по майчина линия имаше алцхаймер. Помня го от много малък – как седеше на един диван и ме гледаше с неговите хубави сини очи без да може да ме познае. Но алцхаймер не е същото като деменция, още по-малко временна деменция. Сали (Потър – б.пр.) наблягаше много върху тази разлика и върху факта, че това може да се появи, още когато си 25-годишен. Отидох при една асоциация в Билбао, където ме поканиха да се запозная със засегнатите от това и с техните семейства. Това е напълно непредвидимо заболяване. Онзи, който страда от него, си стои уж пред теб и в един момент изчезва. Може да има пълни с насилие избухвания”.

Все пак сценарият има някаква лична връзка с Бардем – името на персонажа му е същото, както на неговия син. Той посочва: „Случайност. Така е бил написан този сценарий. Но всъщност това ме привлече още повече”. А за Салма Хайек, която е една от най-добрите приятелки на жена му Пенелопе Крус, казва: „Наричам я Урагана Хайек, защото си е такава. С нея изградихме образа на тази семейна двойка, която не говори за миналото. Вложихме само усещането от ужаса на тази смърт. По време на снимките създадохме атмосфера, в която да се чувства болката.”

А дали отново ще се снимат заедно с Пенелопе Крус в друг филм? „Надявам се. Години наред го избягвахме, а сега открихме, че е много забавно. И много добре се съчетава със семейния живот”.