Германският финансов министър Олаф Шолц най-после призна реалностите на забавения икономически растеж и обяви временна отмяна на пословичната „дългова спирачка“, съобщава Bloomberg. Това правило, известно като като „Schwarze Null“ (Черна нула), налага балансиране на бюджета между фискалните разходи и данъчните постъпления.
Това ограничение за нивата на тегления от държавите дълг доминира бюджетните дискусии не само в Германия, но и в целия Европейски съюз от десетилетия. Макар че правителството в Берлин няма да го признае, премахването му може да се окаже една от онези временни мерки, които в крайна сметка стават постоянни. Предвид невъзможността да се предвиди развитието на епидемията от коронавирус и икономическите ѝ последствия, и на фона на вече надвисналата опасност от рецесия в най-голямата европейска икономика, вероятно ще мине доста време, преди Берлин отново да наложи свиване на разходите.
Въпреки отмяната на ограничението, германската държава вероятно няма да има нужда да емитира допълнителен дълг на първо време. Технически, тази мярка ще осигури на регионалните правителства в Германия по-голяма гъвкавост в бюджетните разходи и общинските дългове. В перспектива обаче може да се очаква и федералното правителство да започне увеличаване на разходите, за да противодейства на притеснителното забавяне на активността в производствения сектор, който е двигател на германската икономика. Макар т.нар. индекс на мениджърските поръчки – важен индикатор за състоянието на производствения сектор – да се е възстановил от ниските нива, достигнати през септември, той все още сочи към спад на дейността. Надеждите за възстановяване през първото тримесечие изглежда са посечени от епидемията от коронавирус.
Обявеното тази седмица разхлабване на фискалните ограничения представлява доста закъснял повей на здрав разум за Германия, която завърши миналата година с бюджетен излишък от 1.9%. Берлин разполага с достатъчно финансови ресурси за увеличаване на бюджетните разходи без да увеличава дълга, така че ограниченията на“Schwarze Null“ няма да бъдат надминати бързо. Съотношението на германския дълг към брутния вътрешен продукт е под 60%, което е най-ниското ниво сред водещите световни икономики. Берлин се радва и на завидния лукс всички държавни облигации с до 30 годишен падеж да се търгуват с негативна доходност, като тази по десетгодишните книжа е около -0.5%. Германската хазна буквално получава пари, за да заема пари от инвеститорите.
В момента в страната има общински инфраструктурни проекти на стойност над 100 млрд. евро, които са блокирани или отложени заради „дълговата спирачка“, така че има достатъчно инвестиции, готови за реализиране. Това все пак ще изисква по-широко политическо съгласие, тъй като всички големи разходи трябва да бъдат одобрени от Бундестага и Бундесрата с мнозинство от две трети. Зелената партия би трябвало да одобри разходите, ако плановете са съобразени с климатичните изисквания. Реалистично е да се очаква, че правилото „Schwarze Null“ няма да оцелее след следващите парламентарни избори през 2021 г., защото за никоя политическа партия няма да е от полза да го защитава.
Това развитие със сигурност е приветствано от президента на Централната европейска банка Кристин Лагард, което неспирно се опитва да накара правителствата в ЕС да разхлабят кранчета за разходи, вместо да разчитат на монетарни стимули. Ако досегашната съпротива на Германия се пропука, това ще осигури оправдание и на други пестеливи държави от Северна Европа да последват примера ѝ. Коронавирусът може да се окаже перфектното алиби за политиците да нарушат иначе сакралните си фискални обети.
