В категории:България

Синдикатите скочиха срещу „обезглавяването“ на държавната енергетика

КНСБ и КТ „Подкрепа“ видяха „много сериозна атака, която застрашава националната сигурност“ в действията и позициите на работодателските организации

Снимка: www.tpp2.com

Ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа“ излязоха с обща декларация срещу позицията на работодателските организации относно дейността на държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ и други „ключови енергийни дружества“ у нас.

В позицията, озаглавена „Атаките срещу държавната енергетика застрашават националната сигурност“, която е подписана от президентите на двата национално-представителни синдиката Пламен Димитров и Димитър Манолов се посочва, че действията на работодателските организации представляват „много сериозна атака, засягаща национална сигурност“, а те са загрижени за „обективността и запазването на експертния диалог“ по тази важна тема.

Декларация на КНСБ и КТ „Подкрепа“:

През последните дни сме свидетели на редица писма и изказвания от работодателските организации срещу ключови енергийни дружества у нас. Първоначално беше атакувано решението на парламента за дейността на ТЕЦ „Марица изток 2“. Преди ден бе отправена и заплаха за радикални действия и искания за оставки на ръководствата на БЕХ, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и енергийната борса, с което се иска обезглавяване на цялата държавна енергетика.

Според нас – КНСБ и КТ „Подкрепа“, това е много сериозна атака, която засяга и националната сигурност. В името на обективността и запазването на експертния диалог по тази важна тема конфедерацията държи да внесе редица разяснения.

1. Като повод за атаките бяха посочени високи цени на платформата „Ден напред“ на БНЕБ. В много експертни становища и задълбочени анализи в последните дни беше посочено, че това не е прецедент. Според експертите четенето на данните от борсовата търговия в сегмента „пазар ден напред“, публикувани от сайта https://www.energylive.cloud/, може да бъде повеждащо и води разговора по-скоро в неправилна посока.

Пазарът безспорно е динамичен – само за ден цените растат, или намаляват, като на някои пазари се наблюдават огромни разлики. Високата волативност на цената прави впечатление, особено за германския пазар. За него е характерен високият дял на мощностите на природен газ и ВЕИ. Напоследък цените им са доста ниски поради специфичния начин на подкрепа.

Много пъти са дискутирани някои слабости на пазара у нас, но сме свидетели на развитие и постепенно доближаване до европейските стандарти. Например, отварянето на сегмента „в рамките на деня“ вече дава своя ефект – от една страна върху ценовите нива и количествата, а от друга върху високите нива на внос на електроенергия. Знае се, че за ценовите нива на тези пазари имат значение както регионалните климатични фактори, така и поведението на търговците. Работодателите цитират само цените в Гърция, но е редно да се посочат и тези в Румъния и в Унгария. Така ще се види, че във въпросния ден с високи цени у нас -9 февруари, съседните на нас борси в Румъния и в Унгария са приключили търговете си с няколко часово закъснение. Така са се създали условия голяма част от търговците от региона да се прехвърлят на нашата борса и съответно да се покачи цената. Това показва непредубеденият преглед на борсовите данни – динамична среда, в която пазарните участници следва да управляват умело заявките си.

2. По отношение на цените, на които купуват електрическата енергия големите промишлени обекти у нас, също е необходим безпристрастен поглед, защото те далеч не купуват „най-скъпата“ енергия.

Специализираният анализ на ценовите равнища (https://www.emi-bg.com/bg/home/article/) показва, че: (1) българската индустрия ползва най-евтините мрежови услуги в Европа и че (2) българската индустрия плаща все по-ниски добавки (цена „Задължения към обществото“), благодарение на засилваща се държавна подкрепа. В резултат на това цените на електрическата енергия за индустрията в България са по-ниски от цените в 19 държави членки и с 20% по-ниски от средноевропейските, според официалните статистически данни за пълната цена на електрическата енергия в България и мястото ѝ в европейските класации:

Пълната цена (включващи компонентите енергия, мрежа и задължения към обществото без ДДС) на електрическата енергия за индустрията от 8,2 евроцента/КВтч (или 82 евро/МВтч) през 2018 г. поставя България на двадесето място сред 28-те държави членки.

Цените на електроенергията са сложни като структура и различни в зависимост от мястото, времето и категорията на потребителите, така че паралелно сравнение е невъзможно без необходимите уточнения. Лесно е да се спекулира с отделни данни, както и да се създава негативна представа за работата на държавната енергетика.

3. Важно е да се поясни, че благодарение на балансирания подход за миксиране на електрическата енергия основно от централите в състава на БЕХ, се постига ниска цена за битовите потребители у нас, включително за работещите в частния бизнес. Поради това ТЕЦ „Марица изток 2“ ангажира основния си капацитет за регулирания пазар, а на свободния предлага онези количества, които съответстват на ангажиментите по делото ЕК срещу БЕХ. Трябва да е ясно, че на българския пазар няма недостиг на електрическа енергия, а напротив – при по-ниски температури в региона, производството у нас се повишава и задоволява заявките, включително за износ.

4. Ако допуснем, че въпросната ТЕЦ, срещу която се изсипаха толкова нападки, спре доставките си, то у нас пазарът на електрическа енергия ще стане неуправляем, а загубите на индустрията – огромни.

5. Предвид активната позиция на работодателите срещу държавните дружества е редно да се отбележи, че много от тях имат конфликт на интереси и не би трябвало да се произнасят. Ако го правят е редно да посочат, че са собственици на субсидирани ВЕИ или когенерации. Т.е. получават пари за това, че другите индустриалци плащат, защото, ако виждаме рекорди на цената, то е и за това, че някой трябва да плаща тези субсидии. Цената на електрическата енергия от ТЕЦ в комплекса „Марица изток“ е в пъти по-ниска от продаваната от тях енергия. Да споменем и свързаните търговци на електрическа енергия с голямата индустрия, които формират печалбите при пиковите търсения.

6. Неминуемо се стига до въпроса защо се предприема атаката срещу държавната енергетика:

  • Дали, защото се искат нови отстъпки от държавата в цените на електрическата енергия?
  • Дали, защото се иска дял в държавната енергетика или това е опит бизнесът да кадрува там?
  • Или защото се търси замяната на сега работещите държавни централи с други „правилни“?

Въпросите са много и е редно да се потърсят отговори. Не трябва да се допуска тесни корпоративни интереси да рушат критичната инфраструктура у нас.

Необходимо е да напомним, че страната ни е поставена пред много тежко предизвикателство – „Зелената сделка“. Ако се фокусираме върху воденето на локални войни, ще изпуснем всички шансове за достойно бъдеще на България. Ние от КНСБ и КТ „Подкрепа“ отново призоваваме за единна позиция на страната ни по подготвяните регулации, за да бъдат защитени нейните интереси.

Даваме си сметка, че има редица нерешени въпроси в енергийния сектор, отнасящи се до ограничената конкуренция, бъдещето и рентабилността на съществуващите централи и развитие на пазарния модел, но тяхното решаване изисква не противопоставяне, а консенсус.

Няколко дни по-рано Асоциацията на организациите на българските работодатели, която обединява най-големите работодателски организации у нас, излезе с декларация, в която недоволства от цената на тока за индустриални цели на свободния пазар.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар