ГЕРБ и ДПС се събраха и пробутаха СЕТА на косъм

Народното събрание ратифицира на първо четене спорното споразумение между Европейския съюз и Канада, по-известно като СЕТА, което беше причина за многомилионни протести в Европа в последните години.

Ратификацията мина „на косъм“ – с пет гласа повече „за“, отколкото бяха тези „против“ и „въздържал се“. 110 народните представители, изцяло от ГЕРБ и ДПС, подкрепиха СЕТА. 98 от БСП, „Обединени потриоти“ и „Атака“ бяха против, а шестима от „Воля“ и един независим се въздържаха.

На влизане в Народното събрание тази сутрин, депутатите бяха посрещнати от флашмоб, организиран от гражданското сдружение „Солидарна България“, което е дългогодишен противник на СЕТА. Протестът на входа на парламента беше демонстративно подминат от екип на БНТ, който огледа протестиращите, но не прецени за необходимо и обществено полезно да ги отрази дори с няколко кадъра.

Дебатите по закона за ратификация на СЕТА се проведоха вчера, но гласуването беше отложено за днес заради процедурните похвати, с които БСП се опита да го блокира. БСП последователно се обявява и аргументира против СЕТА – поведение, което запази и при гласуването си. Вчера народни представители от групата изнесоха основната част от дебатите и аргументираха пред парламента защо споразумението трябва да бъде отхвърлено, а към тях се присъединиха и от ВМРО.

Макар и доста вял, в ролята на защитник на СЕТА влезе депутатката от ГЕРБ Джема Грозданова. От ДПС не се изказаха, но практически се коалираха с ГЕРБ по този ключов въпрос и благодарение на техните гласове споразумението беше ратифицирано на първо четене.

Окончателното му приемане ще се случи след второ четене, като опозицията взе още има надежди, че гласуването може да се обърне. При настоящия резултат от първо гласуване, всеки един глас се оказва от решаващо значение, а парламентарните групи, за които наистина СЕТА е важен въпрос, би трябвало да присъстват в зала в пълен състав. При днешното гласуване общо 25 депутати от всички групи отсъстваха при гласуването.

Сметката показва, че ГЕРБ и ДПС заедно разполагат със 120 гласа и то при положение, че в залата за гласуването се появи и Делян Пеевски. Това означава, че ако останалите групи наистина искат да блокират СЕТА, е достатъчно да се явят в цялост в залата и да повторят днешното си гласуване. Дори Пеевски да пристигне в залата, при резултат 120 на 120 споразумението няма да бъде ратифицирано, тъй като е необходимо поне 1 глас повече „за“, отколкото са общо тези „против“ и „въздържал се“.

В тази ситуация важи и обратната хипотеза – ако някоя група иска да пробута СЕТА, би могла дори формално да гласува „против“, но на практика да допринесе за приемането на споразумението, като не осигури присъствието на всички свои депутати в залата.

Днес ГЕРБ даде 92 гласа (от 95 налични), а ДПС – 18 от 25 налични. 73-ма от БСП гласуваха „против“, като по принцип партията разполага със 79 души в парламента. 20 от 21 депутати от „Обединени патриоти“ също бяха против, като един отсъстваше. „Против“ гласуваха и петима независими депутати, а един се въздържа. Общо независимите са 8 души – шест от тях от „Атака“, които по време на дебатите се обявиха против СЕТА, един бивш член на групата на БСП и един на групата на ДПС. 6 от 12 депутати от „Воля“ днес гласуваха „въздържал се“.

По време на дебатите депутатът от БСП Георги Гьоков обърна внимание на един от най-големите недостатъци по процеса на договоряне на СЕТА – липса на прозрачност. Той заяви, че особено в сферата, в която той е експерт – социалната сфера и трудовите права – не са били организирани от управляващите дискусии и не са били представени данни за предполагаемите ефекти върху трудовите права, правото на сдружаване и т.н. Същевременно синдикатите от КТ „Подкрепа“ и граждански сдружения като „Солидарна България“, а други организации извън България, са публикувани редица доклади и предупреждения за негативните ефекти в тази посока.

„Ако българският парламент ратифицира СЕТА, това ще бъде в ущърб на националните ни интереси“, категоричен беше Гьоков и призова Народното събрание да защити правата и интересите на българските работещи хора и потребители и да гласува „против“ СЕТА.

Седем групи аргументи срещу СЕТА от страна на БСП сподели народният представител Румен Гечев.

Първо, даже двете водещи икономики – Франция и Германия – категорично отказват засега да ратифицират договора, каза Гечев. В момента там няма такива процедури и не се предвижда скорошна ратификация, настоя той. Държави като Унгария, Словакия, Румъния, Полша, Кипър, Гърция, Словения и Литва също не са ратифицирали СЕТА.

На второ място, той посочи, че оборота на България с Канада е под 100 милиона, като след частичното влизане на СЕТА в сила през 2017-та година, макар и след увеличение от около 30% спрямо предходната година, оборотът ни не е достигнал обема от 2012-та година, когато никакво споразумение не е било в сила или казано иначе – СЕТА не води до някакви особено положителни ефекти за скромния търговски оборот между нас и Канада.

На трето място, според Гечев, СЕТА няма да има еднакъв ефект за силно развитите и по-слабо развитите икономики в ЕС. „Чула жабата, че подковават коня…“ обобщи Гечев факта, че страната ни бърза да ратифицира СЕТА, докато дори водещи икономики като френската и немската не го правят.

Четвърто, според БСП, в СЕТА не става въпрос само за договор между Канада и ЕС, тъй като „САЩ оказват политически и икономически натиск и използват цялата си мощ върху Европейската комисия да се подпише СЕТА“. Това според Гечев се обяснява с факта, че е въпрос на минути американските компании да използват канадските си филиали, за да извлекат ползите от СЕТА.

„Ако това е важно за САЩ, то е важно и за Великобритания, а Великобритания излиза от ЕС и отива на сътрудничество със САЩ срещу кого – срещу ЕС. Няма приятелство там, сиренето е с пари. Дали сме на страната на Франция и Германия или на страната на САЩ против собствените си интереси?“, попита Гечев.

На пето място, според Гечев, няма гаранции според експерти, юристи и икономисти, че имаме сигурна защита срещу продуки със съдържание на позволеното за използване в Канада ГМО, както и срещу фракинга. „Ако имаше такива гаранции, Великобритания нямаше да забранява със закон фракинга“, каза Гечев.

Шесто, съдебните спорове или така наречения механизъм ISDS. Евентуалните спорове между дадена компания и държавата ни няма да се решава тук, а в международни арбитражи.

На седмо място Гечев постави геостратегическия въпрос. „Франция и Германия поемат курс на по-голяма независимост. Партньорство – да, но няма място за приятелство. Франция и Германия казват повече Европа и по-малко зависимост от САЩ. Тогава ние къде сме, какво ще бъде нашето решение?“ и попита с Франция и Германия ли ще бъдем, или със САЩ.

Подкрепа за позицията срещу СЕТА дойде и от ВМРО, въпреки че съпредседателят на групата на „Обединени патриоти“ Валери Симеонов се оказа пламенен защитник на СЕТА в комисията по икономическа политика няколко дни по-рано. Днес депутати от ВМРО споделиха с протестиращи пред парламента, че са имали тежък разговор със Симеонов и са го убедили също да гласува против.

„Влизането в сила на СЕТА ще постави под сериозна заплаха обществените услуги в Европейския съюз и тези в България“, коментира депутата от ВМРО Красимир Богданов. Според него СЕТА ще наложи някои ограничения върху отговорността на националните парламенти да осигуряват ефективно достъпа до основни блага, които ще бъдат контролирани в по-голяма степен за сметка на корпоративните интереси на частни компании, гледащи на въпроса единствено през призмата на своята печалба, а не на по-голяма достъпност за мнозинството. Това ще доведе до негативни ефекти в дългосрочен план, тъй като част от естествените ресурси ще се превърнат във фактори за печалба, а достъпът ще се усложни, предупреди Богданов.

Той също обърна внимание и на големите различия в стандартите между Канада и САЩ от една страна и ЕС от друга. „Откриват се възможности за засилване на вноса на продукти с ГМО. И към момента канадски фирми отправят запитвания относно промяна на законите, касаещи вноса на някои продукти“, каза той и добави, че не са достатъчно подробно и ясно записани и защити не правата на работниците.

„Глобализацията на световната икономика, съсредоточаването на повече пари във все по-малко хора ще се отрази негативно на европейските страни. Неслучайно Германия и Франция дълго време не ратифицират този документ, а какво да кажем за неукрепналата икономика на България. 75% от фирмите тук са малки и средни у нас, а за тях няма нищо в СЕТА, тя е от полза на големия транснационален капитал“, заключи Богданов.

Джема Грозданова от ГЕРБ формулира цялото си изказване около тезата, че противниците на СЕТА искат изолационизъм и протекционизъм. „Това е споразумение е подписано от всички държави членки, но не е ратифицирано от всички държави членки“, каза тя, визирайки факта, че Франция и Германия още не са го ратифицирали. Според нея не може да се твърди, че те са против.

„СЕТА е първото всеобхватното икономическо споразумение, подписано от ЕС с високо индустриализирана западна държава. То съответства на визията на ЕС, явно не на вашата. Искаме ли България и съюза да се изолират или това е в пряк разрез на нашия интерес? Искаме ли свободна търговия или не искаме? Аз мисля, че дадохме този отговор още преди да влезем в ЕС. Със СЕТА ще увеличим влиянието на съюза и на България“, каза Грозданова.

Крум Зарков от БСП отговори на Грозданова. „Вие поставихте въпроса така – гласувайте за СЕТА, за да сте евопейци, а ако сте против – сте за изолационизъм. Това далеч не е вярно, има редица опасения и мнения в различните европейски държави“, обърна внимание Зарков. И добави, че СЕТА поставя множество въпроси, но най-вече искаме ли на глобално ниво решенията да се взимат от демократично избрани мнозинства или искаме да го правят корпорации? Искаме ли да виждаме как природата в глобален аспект бива смазана от един модел, който иска все повече и повече печалба без значение от нищо друго, избори Зарков. „Пред целия свят е поставен въпрос дали да продължи да функционира по този начин, а СЕТА е отживелица в това отношение“, настоя той.