89 души са станали жертва на фатална трудова злополука и са загубили живота си на работно си място в България през 2019-та година. Това показват обобщените данни за изминалата година от Националния осигурителен институт, който изготвя тази черна статистика.
Сметката показва, че средно над 7 души загиват на работа всеки месец или по един през 4 дни, докато се опитват да прехранват себе си и семействата си. Най-много са случаите в строителството (18), транспорта (12), производството и други.
Сравнение с година по-рано показва, че фаталните трудови злополуки са едва три по-малко – през 2018-та година 92 души са загубили живота си на работа.
Същевременно данните от Министерството на финансите сочат, че над половината заети у нас работят за доходи до минималната заплата, а близо 80% изкарват до 900 лева чисто. Така и през 2019-та година, всяка седмица поне по един човек, който вероятно работи за доходи, далеч дори от минималните средно за Европейския съюз, намира смъртта си на своето работно място.
Данните показват, че не може да се говори за тенденция за подобряване на ситуацията, което не е изненадващо с оглед факта, че този проблем по никакъв начин не присъства в обществения дебат или в плановете и намеренията на политиците, включително на онези, които би трябвало да се съсредоточават върху защитата на интереса на работниците.
В Европейския съюз единствено Румъния ни изпреварва в тази черна класация, която се отнася до защитата на работниците и служителите и доколко е гарантирана безопасността на труда им. Последните обобщени данни на Евростат за фаталните трудови злополуки са за 2017-та година и показват, че 3,4 на всеки 100 000 души в България са загубили живота си на работа. В Румъния те са 4,5, но заедно се отклоняваме сериозно от средноевропейските нива, които са 1,65 фатални злополуки на всеки 100 000 души.
Любопитно е да се отбележи, че други държави с подобни проблеми очевидно работят по-сериозно за неговото преодоляване, което не изглежда толкова невъзможно, ако се взимат мерки. Така например, през 2014-та година, с по-висока честота на фаталните трудови злополуки от България (4.45 на 100 000) освен Румъния са били още Латвия (4.5) и Литва (4.74), но три години по-късно те са намалили почти двойно тези нива съответно до 2.29 и 2.77 фатални инцидента на 100 000 души.
Още една лоша новина е, че статистиката може да се окаже и още по-черна, тъй като за настъпили на работното място смъртни случаи или инвалидност се считат всички подобни развръзки, констатирани до 1 година след злополуката. За съжаление, на по-късен етап НОИ не актуализира данните за изминалите периоди.
Също така е много вероятно да се окаже, че данните за инцидентите са непълни, тъй като в момента за тях се разчита на декларации от страна на работодателите. Те са длъжни да обявят пред осигурителния институт всяка трудова злополука, но според Инспекцията по труда някои от тях предпочитат да избегнат деклариране, когато това е възможно. Причината е, че при чести инциденти биха могли да попаднат в рисковия списък на инспекцията, а в случай че са пострадали повече от трима работници, това означава разследване от страна на НОИ и други компетентни органи.
Статистиката също така изобщо не обхваща хората, които работят „на черно“ – без трудови договори и регламентирани условия на труд. Логично това са и много рискови работни места поради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя дори на хартия да спазва изискванията на закона за осигуряване на безопасност на работното място.
Що се отнася до всички регистрирани трудови злополуки, през 2019-та година те са 2731 – с около 200 по-малко от тези през 2018-та година, но очевидно без намаленият им брой да касае в значима степен броят на смъртните случаи в резултат на злополука на работното място.
Същевременно темите за безопасността и условията на труд на работещите хора в България и фактът, че по един български гражданин всяка седмица умира, докато се опитва с честен труд да изкарва прехраната си, нямат късмета да попадат в медийното внимание. С минимални изключения, проблемът отсъства и от политическия дебат в страната, за сметка на трупането на популярност и рейтинг чрез напомпване на изкуствени теми и илюзорни заплахи, които не могат да се сравняват по реална тежест с ежедневна заплаха за живота на хиляди работещи.
Точно обратното – мнозинството от политиците от всички видими партии са заети да защитават интересите на бизнеса и да се стараят да облекчават „тежестта“ пред него, която често се изразява именно в малкото останали защити за работниците.
About The Author
