Неизчерпаемият на приключения персонаж Хуан Гуайдо, който вече и сам не знае дали е „временен президент” на Венесуела или „дублиращ председател” на Националното събрание на страната си, отлетя в търсене на нови хоризонти за своята волна фантазия. Вече нищо не може да го спре. И да няма препятствия, той ще ги открие и преодолее. А после ще разказва за всичко в очертаващото се свое ново амплоа – на атрактивен телевизонен журналист от модерен тип, който създава виртуална реалност, играе в нея и после изгодно я продава на доверчива/невежа публика.
И така, в неделя, 19 февруари, Гуайдо за втори път (след февруари м.г.) погази венесуелска съдебната заповед, забраняваща му да напуска своята страна, и отиде на среща с държавния секретар на САЩ Майк Помпео в съседна Колумбия – в Богота, където на 21 януари започва регионална конференция за борба с тероризма.
Посрещна го първо неговият скъп приятел – десният колумбийски президент Иван Дуке, инициаторът на конференцията, чрез която ще се опита да докаже, че официалното правителство в Каракас начело с президента Николас Мадуро е „свързано с тероризма” и дава подслон на своя територия на колумбийски въоръжени групировки. Нищо, че всъщност така измъченото мирно споразумение в Колумбия с левите партизани от легализиралата се ФАРК беше сключено с активното сътрудничество тъкмо на Венесуела в лицето на покойния ѝ лидер Уго Чавес. А пък Дуке и покровителят му – ултрадесният колумбийски експрезидент Алваро Урибе, правят всичко възможно да саботират това споразумение и да толерират ултрадесни банди, избиващи интегриралите се в политическия живот бивши партизани и техни симпатизанти.
Благодарение на отзивчиви колумбийски източници се разбра, че Гуайдо, който сърцато ще подкрепя тезите колумбийските си домакини, няма да се задоволи този път само с воаяж до съседите. А от Колумбия ще продължи турнето си към САЩ и Европа, че дори ще отскочи и до Световния икономически форум в Давос. Където явно ще се стреми да се щракне с пътеводната си звезда Донал Тръмп, президента на САЩ.
Толкова блясък и детска радост!… Дали не е прощален подарък от северния Голям брат, който няма повече нерви да се занимава Гуайдо, защото е дошла вече изборната година в САЩ и спешно има нужда от печеливши схеми, а не от вечно губещи недоразумения?
Освен, че предизвика поредния стъписващ фарс с опита си да се наложи не над чависти, а над други опозиционери в схватка с тях за нов мандат начело на Националното събрание на Венесуела, Гуайдо в последните дни замая всички и с един ненадеен финт в най-неочаквана посока – посегна да се занимава с телевизионна журналистика, че и да краде чужди марки. След което бе изненадан и самият той със светкавичен обрат в преките отношения между Вашингтон и Каракас, който вещае да го остави съвсем ненужен. И именно след това бе стартирано това сегашно негово международно турне. Което може да се окаже с еднопосочен билет. Никаква яснота няма засега дали Гуайдо изобщо ще се връща в Каракас (където съвсем законно могат да го арестуват за нарушаване на съдебна заповед) или ще остави президентите Николас Мадуро и Доналд Тръмп да си говорят насаме. Всъщност няма никакви причини да им пречи – в Маями го чака къде по-сладко амплоа, отколкото да им се пречка…
Но да разкажем всичко по реда си. На 13 януари Гуайдо изстреля поредния си фойерверк. Обяви в Туитър, че е решил да „преоснове” създадената през 2005 г. по идея на покойния венесуелски лидер Уго Чавес международна социално-информационна телевизия „Телесур”. Ето какво буквално написа: „След като прецених юридическите и институционалните възможности, взех решение да започна процес по реорганизация и спасяване на „Телесур”, за да я поставя в служба на истината, плурализма и венесуелската и регионалната демокрация.”
Гуайдо съобщи още, че ще сформира комисия, която да изработи проект за ново съдържание и структура на „Телесур”. Целта на комисията ще е също така „да координира със съюзниците от региона началото на ефективно онаследяване на актуалния сигнал” на международната телевизия.
Сред коментарите под този негов туит имаше доста саркастични, написани от случайни потребители на Туитър. Например: „А аз пък взех решение да започна подобен процес спрямо ВВС-Лондон”. Или: „Напушва ме смях. За идиоти ли ни мислите? Тази комисия ще е, за да се усвоят едни долари сред една групичка, нали? Това е единственото обяснение за мен. Зарязвайте шоуто, стига вече”.
Както е известно, телевизия „Телесур” е учредена през 2005 г. навръх 24 юли – рождения ден на Освободителя на Латинска Америка от испанско владичество Симон Боливар.
Идеята е на тогавашния президент на Венесуела Уго Чавес. Той иска да създаде огледален образ на CNN – информационна телевизия с международно излъчване, която обаче да отразява и проблемите на бедни класи и общности, пренебрегвани от повечето големи медии. Фокусът е върху народите от глобалния Юг – преди всичко Латинска Америка, но също и Африка, и Близкия изток.
Официалното наименование на телевизията е La Nueva Televisión del Sur („Нова телевизия на Юга”), като популярност добива съкращението ѝ „Телесур”. Тя е акционерно дружество. При самото ѝ основаване първи акционери стават Венесуела и Уругвай. По-късно се присъединяват Куба, Еквадор, Никарагуа, Боливия, Аржентина, Хондурас и някои карибски държави.
„Телесур” излъчва сигнала си чрез спътник, като обхваща териториите на цяла Латинска Америка, Западна Европа и Северна Африка. Първоначално тръгва само на испански, а от 2014 г. има и редовна мисия на английски. Излъчва също така програми на португалски и на френски.
Телевизията разполага с широка мрежа кореспонденти във всички латиноамерикански страни, както и в много държави на Африка, Европа, Азия. Разчита и на сътрудничеството на много алтернативни социални медии, поради което често предлага уникално съдържание, липсващо в други големи телевизии.
„Телесур” става особено популярна в годините на възхода на „лявата вълна” в Латинска Америка. При обратни политически тенденции обаче тя среща трудности, опити за заглушаване, нападки за пристрастност, включително и физически атаки срещу нейни репортери или представителства.
Настъпили политически промени в съответните страни карат Хондурас да изтегля участието си в „Телесур” през 2012 г., а Аржентина – през 2015 г. Пак поради обрати в управленията им Еквадор през 2017 г. и Боливия през 2019 г. променят позитивното си отношение към „Телесур”.
При отразяването на вътрешни трусове в тези две държави миналата година се стига до временно заглушаване на сигнала на „Телесур” заради обвинения в тенденциозност на кореспондентите. Причината е, че в Еквадор репортерите на „Телесур” дават думата на антиправителствените демонстранти през октомври 2019-та, а в Боливия – на привържениците на сваления от власт през ноември 2019-та президент Ево Моралес.
„Телесур” се откроява и с постоянното излъчване на репортажи от продължаващите социални протести в Чили и Колумбия.
Телевизията има своя активна и многобройна публика във всички латиноамерикански страни, откъдето веднага след анонса на Гуайдо за намеренията му да „реорганизира” международния канал се надигна остра реакция чрез специални послания и публикации в социалните мрежи.
В излъчено тези дни интервю на президентката на „Телесур” Патрисия Вийегас пред кубинското предаване „Кръгла маса” тя успокои зрителите, че „Телесур” няма никакви намерения да спира да излъчва или да се трансформира по нечии приумици. Но както и в свое специално разпратено по-рано послание, тя посочи, че ожесточената атака срещу телевизията е заради нейния социално-информационен характер и заради безпощадната информационна война.
В свой коментар в Туитър по повод казуса Патрисия Вийегас наблегна, че опитът за грубо посегателство срещу „Телесур” се извършва от онези, „които за пореден път се опитват да ѝ запушат устата в името свободата на изразяване”.
Ето какво още каза тя в интервюто си за кубинската програма: „Обяснявам сега как стоят нещата от уважение към зрителите. Но телевизията ни няма намерение да се занимава с фантазиите на човек, който преди една година реши да си представя, че е президент на Венесула, а сега явно е решил да си представя, че може да ръководи „Телесур”. Имаме си нашите задачи за разширяване и обогатяване на емисиите ни и на мултимедийния ни профил – и си ги следваме. Другото е просто поредната атака от многото, пред които сме устояли за 15-те ни години съществуване”.
Междувременно стана ясно, че Гуайдо действително няма как „да открадне” сигнала на „Телесур”, каквито бяха първоначалните страхове на публиката, но се кани да пусне паралелен сигнал от Маями, откъдето да излъчва своя версия, повтаряща схемата на популярния канал, обаче с напълно променено съдържание и гледна точка. Ще има друго име и ще се финансира от САЩ и от десни латиноамерикански правителства.
Гуайдо също така оповести, че е избрал за шеф на тази своя версия опозиционния венесуелски телевизионен журналист Леополдо Кастийо, който до 2013 г. водеше свое предаване по телевизия „Глобовисион”, а по-късно се установи за постоянно в Маями. Пак там живее и друга венесуелска опозиционна журналистка – Лариса Патиньо, чиято телевизия RCTV излъчваше до 2007 г. Патиньо щяла да е „мозъкът” зад бъдещите програми на тв проекта на Гуайдо.
Личността на Леополдо Кастийо обаче незабавно предизвика истинска буря сред общественото мнение не само в Латинска Америка, но и в САЩ, и в Европа, и във Ватикана. Защото той има в миналото си много тъмен епизод. Бил е посланик на Венесуела в Салвадор през 80-т години на ХХ век, когато в тази страна кипи гражданска война и безчинстват ултрадесните „ескадрони на смъртта”, предвождани от зловещия полковник Роберто д’Обюисон. Тяхно дело е и знаковото убийство през 1980 на архиепископа на Сан Салвадор Оскар Арнулфо Ромеро.
Името на Леполдо Кастийо се свързва с друго нашумяло убийство – на шестима свещеници йезуити (петима от тях испанци и един салвадорец) на 16 ноември 1989 г. Те са били и преподаватели в Централноамериканския университет. Убити са в къщата, в която са живели, заедно с тяхната домашна помощничка и 16-годишната ѝ дъщеря. Случаят тогава предизвиква силно възмущение по цял свят – включително в Испания, във Ватикана, в САЩ.
Салвадорски правозащитници твърдят, че лицето, което е дало информация на убийците и е потвърдило самоличността на нарочените жертви, е именно тогавашнят венесуелски посланик в Салвадор Леополдо Кастийо. Оттогава му е лепнат и прякора El Matacuras („Убиецът на свещеници”). Привеждат се и сведения за негови приятелски срещи с Роберто д’Обюисон.
Естествено, че решението на Гуайдо сега да се спре точно върху него за телевизионния си проект, хвърля в шок дори мнозина от американските му покровители.
Може да се припомни, че малко преди на Гуайдо да му хрумне да се занимава с плагиатство на „Телесур”, той получи уверенията на специалния пратеник на американския президент за Венесуела Елиът Ейбрамс, че САЩ ще отпуснат допълнителни средства за дейността на венесуелската опозиция и специално за подкрепа на независимите медии.
Очевидно този анонс е вдъхновението и за цялата тази интрига около „Телесур” и нейния замислен двойник от Маями – това е ефектна хватка за усвояване на обещаните от Вашингтон долари.
Само че Гуайдо пропуска да отчете, че със своята слаба ефективност от последната година той може би започва да натежава на президента на САЩ Доналд Тръмп, който вече влезе в изборна година и се нуждае да се представя пред избирателите като победител, а не като покровител на вечно губещия досега венесуелски опозиционер.
„Червената лампичка” вероятно е светнала на Гуайдо от две индиректно, но доста явно разменени послания от последните дни между официален Вашингтон и официален Каракас. Реално действащият президент на Венесуела Николас Мадуро даде на 17 януари обширно интервю на в. „Вашингтон пост”. Най-важното в него беше посланието към САЩ и лично към Тръмп да започне пряк диалог между двамата президенти – Мадуро и Тръмп.
Мадуро наблегна и на нещо друго, което непрестанно е повтарял – че е готов също на диалог и с Гуайдо, и с всички други сектори на опозицията, за да се организират демократични избори за Национално събрание и за да се постигне спадане на напрежението с отмяна на американските санкции.
И американският отговор дойде незабавно. Още на следващия ден, 18 февруари, Елиът Ейбрамс заяви: „САЩ подкрепят провеждането на преговори между режима на Мадуро и демократичната опозиция начело с Хуан Гуайдо, за да се организират нови президентски и парламентарни избори, които да са справедливи и свободни. Предишните опити се провалиха, защото режимът никога не ги взимаше на сериозно и ги използваше, за да печели време и да разделя опозицията. Но щом режимът е готов да участва в сериозни преговори с опозицията, САЩ ще направят всичко необходимо, за да бъдат успешни такива преговори.”
Всеки, който е следил сериозно развитието на венесуелската криза от последните години, знае, че зад фразите, които трябва да демонстрират, че САЩ няма да паднат по гръб никога, се разчита кардинална смяна на позицията им. Ако до миналата година тя се състоеше в категоричен отказ от каквито и да било преговори с „узурпатора” Мадуро и в безапелационното искане той незабавно да се маха, то сега виждаме спускане на ясна директива за спешна нужда от диалог, който предизборно да бъде представен пред избирателите за „победа” на Тръмп в туширането на венесуелската криза.
Това очевидно е било разяснено на Гуайдо, който веднага направи и своя логичен ход. В неделя, 19 феруари, беше оповестено, че той отива в Богота за среща/инструкции с Майк Помпео, вписани в рамките на планираната там конференция за борба с тероризма. А след това ще поеме към САЩ и Европа, като ще се отбие и на форума в Давос.
Наистина няма никакви причини да се връща след това в Каракас. Със сигурност и вашингтонските му покровители вече не желаят да им се пречка. Пък и нали си е осигурил „идейна” работа в Маями – да копира „Телесур” с обратен знак в компанията на „Убиеца на свещеници”. Може би скоро ще се влее във все по-екзотичните редици на съвременната журналистика, където фарсовата му съдба за дълги години ще му осигури хляб от разкази на страстни фантазии пред невинни/невежи аудитории…
