Световната програма за прехрана (WFP) към Организацията на обединените нации (ООН) заяви, че рекордните 45 милиона души в южна Африка са изправени пред нарастващ глад заради климатичните промени и икономическата нестабилност, съобщава „Ройтерс“.
Южна Африка е в състояние на силно засушаване, а изменението на климата предизвиква още по-голям хаос в бедните страни, които и без това се борят да се справят с екстремни природни бедствия като Циклон „Айдай“, който опустоши Мозамбик, Зимбабве и Малави през 2019 година.
Зимбабве, някога житницата на южна Африка, преживява най-тежката си икономическа криза от десетилетие насам, белязана от нарастваща инфлация и недостиг на храна, горива, лекарства и електроенергия.
„Тази криза с глада е в мащаб, какъвто не сме виждали досега, а доказателствата показват, че ще става по-зле“, каза в изявление регионалният директор на WFP за южна Африка Лола Кастро. „Годишният сезон на циклоните започна и ние просто не можем да си позволим повторение на опустошенията, причинени от безпрецедентните бури през миналата година“, добави тя.
Агенцията планира да предостави помощ за „сухия сезон“ на 8,3 милиона души, изправени пред нива на глад, окачествени като „криза“ или „спешни“ в осем от най-тежко засегнатите държави – Зимбабве, Замбия, Мозамбик, Мадагаскар, Намибия, Лесото, Есватини и Малави.
Към днешна дата WFP е осигурила едва 205 от 489 милиона долара, необходими за тази помощ и е принудена да прибягва до вътрешни заеми, за да гарантира, че храната достига до нуждаещите се, каза още Кастро.
През декември ООН заяви, че предоставя хранителна помощ за 4,1 милиона хора в Зимбабве, една четвърт от населението на страната, в която недостигът се засилва от растящата инфлация, предизвиканата от сушата в резултат на климатичните промени.
„Зимбабве е в разгара на най-тежкото извънредно положение заради глад от десетилетие, като 7,7 милиона души – половината от населението – са в сериозно несигурност относно своята прехрана“, посочва агенцията.
В Замбия и Лесото, също засегнати от сушата, 20% от населението е изправено пред хранителна криза, както и 10% от населението в Намибия. Лола Кастро каза още, че ако агенцията не получи необходимото финансиране, няма да има друг избор, освен да помогне на по-малко от най-нуждаещите се и с по-малко.
Кризата се засилва от нарастването на цените на храните, мащабните загуби на добитък и нарастващата безработица, пише „Гардиън“. Изданието припомня, че освен огромните финансови щети и дългосрочно негативно влияние, циклонът „Айдай“ отне директно живота на 900 души.
Шестнадесетте държави в Южноафриканската общност за развитие, регион, идентифициран като „гореща точка“ от Междуправителствения комитет по изменението на климата, са преживели само един нормален земеделски период през последните пет години. Сезонните дъждове закъсняха в много страни и експертите на ООН прогнозират с 60% сигурност, че през следващите месеци предстои нова лоша реколта.
„Докато най-належащият ни приоритет са милионите, нуждаещи се от незабавна подкрепа, изграждането на устойчивост за много по-големия брой застрашените от все по-честите и разрушителни суши и бури също е абсолютно задължително“, каза Лола Кастро. Това не може да се случи без достатъчно финансиране, категорична е тя.
Еди Роу, държавният директор на WFP за Зимбабве, заяви, че агенцията е извършила собствена неофициална оценка на ситуацията с продоволствената сигурност през изминалата седмица. „Нашата оценка не е официално призната“, каза Роу. „Но изглежда зле. Казахме на правителството, че трябва да представим тези неофициални данни на донорите. Тревогата ни е, че има 60% шанс да видим още една неуспешна реколта тази година.“
През лятото на миналата година ООН публикува доклад за глада по света, като посочи, че той продължава да расте заради климатичните промени и военните конфликти. Повечето от хроничните гладните хора живеят в Азия и Африка.
Целта на ООН за изкореняване на глада до 2030 г. е много далеч, отчетоха още тогава световните агенции. След десетилетия на известен напредък, броят на хората, които гладуват, се е увеличил през последните три години, обяви ООН в доклада си за продоволствената сигурност: 820 милиона души страдат от хроничен глад, включително 149 милиона деца на възраст под пет години.
Един от основните автори на доклада, Синди Холман коментира, че има 96 милиона души, за които „трябва да осигурим храна – или достъп до храна – за да не умрат“.
Авторите изчисляват, че около два милиарда души по света нямат достатъчен достъп до чиста и питателна храна. Осем процента от населението в Европа и Северна Америка са засегнати от хранителната несигурност, като във всички континенти жените са по-застрашени от мъжете, сочат данните.
Неравенството всъщност нараства в повече от половината страни по света, каза Холман. „Гладът е по-страшен, когато неравенството е голямо“, добави тя. Когато доходите и обработваемата земя са неравномерно разпределени, глад може да настъпи дори в страни със средни доходи като Нигерия и Ирак.
