18 социалисти и 5-има от „Подемос” повеждат Испания

Ясни са вече лицата на новото правителство на Испания, което е първото коалиционно за страната от 30-те години на ХХ век насам. То е сформирано съвместно от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) с лидер Педро Санчес и от съюза „Унидас Подемос”, съставен от партиите „Подемос” с водач Пабло Иглесиас и Обединена левица начело с Алберто Гарсон.

Одобреният от парламента като премиер Педро Санчес окомплектова кабинета и на 12 януари информира краля Фелипе Шести кои са членовете му.

18 от тях, включително самият Санчес, са социалисти. Петима са излъчени от „Унидас Подемос”. Спазен е принципът за равноправното представяне на половете – 11 от министрите са жени и 11 са мъже. 12-ият от мъжки пол е премиерът, който определи следните приоритети за дейността на правителството – трудовата, пенсионната и данъчната реформа, каталунският казус и отношенията с останалите автономии, предизвикателствата на дигиталната ера и климатичните промени.

Информацията за структурата на правителството и за министрите непрекъснато изтичаше в испанските медии още преди да бъдат запълнени всички постове и да бъдат официално обявени имената и ресорите. Така че доста рано се разчу и за първата изненада – Санчес реши да назначи четирима, а не трима вицепремиери, както беше досега. В това нямаше да има особена интрига, ако четвъртото назначение не застъпваше до известна степен един от ресорите на отдавна предизвестения като вицепремиер Пабло Иглесиас.

Всъщност, от „Унидас Подемос” разгласиха „своите” постове още веднага след одобряването на Санчес за премиер. Така отдавна се знаеше, че като вицепремиер Иглесиас поема ресорите „Социални права” и „Agenda 2030” – програмата на ООН за устойчиво развитие, включваща и проблема с климатичните промени.

Само че Санчес внезапно реши да даде вицепремиерски пост с ресори „Екологичен преход” и „Демографски предизвикателства” и на излъчената от ИСРП Тереса Рибера, призната на международно ниво като един от най-добрите експерти в света по борбата с глобалното затопляне.

Десни политици не пропуснаха да коментират в социалните мрежи, че Санчес е взел това решение под натиска на „лични ревности и съперничества”. Появиха се и медийни спекулации, че в „Подемос” се почувствали засегнати. Всъщност нито Иглесиас, нито партията му направиха какъвто и да е коментар по този повод.

Другите два вицепремиерски поста не будят никакви изненади, те бяха очаквани. Досегашната вицепремиерка Кармен Калво запазва поста си и ще продължи да отговаря за координацията в правителството, за връзките с парламента и за демократичната памет – тема, особено парлива в страна, още ненадмогнала раните от Испанската гражданска война и диктатурата на Франко.

Вицепремиерски пост заема и досегашната министърка на икономиката Надя Калвиньо, израсла като експерт в тази сфера из евроинституциите и високо ценена в Брюксел. Тя запазва ресора си.

Важна новост в кабинета на Санчес е свързана със структурата му и по-специално с разделянето на две на съществувалото досега общо министерство на труда и социалното осигуряване. От него вече се раждат две отделни министерства.

Едното е само на труда и то отива при излъчената от „Унидас Подемос” и по-специално от Обединена левица Йоланда Диас – известна адвокатка по синдикални дела, комунистка, галисийка, „откривателка” на Пабло Иглесиас за политиката чрез привличането му през 2012 г. като неин съветник при участието ѝ в местни избори в Галисия. На Диас се пада сега да задвижи обещаната на избирателите и от ИСРП, и от „Унидас Подемос” реформа в трудовото законодателство.

Другото „производно” от предишното общо ведомство министерство вече е на социалното осигуряване, включването и миграцията. То отива при поканения в кабинета лично от Санчес експерт точно по социалното осигуряване Хосе Луис Ескрива. От 2013 г. той оглавява създадената тогава по искане на европейската Тройка като контролиращ социалните разходи орган Независима служба за фискална отговорност (AIREF). Политически Ескрива е по-скоро центрист, а в икономическите политики не излиза от статуквото. Предстои му да поеме пенсионна реформа.

Може да да се допусне, че това разделение на труда и социалното осигуряване в две различни министерства и оглавяването им от две толкова различни политически личности е опитът на Санчес да остави хем агнето цяло, хем вълка сит. Тоест – да успокои работещите с едно по-ангажирано с нуждите им трудово законодателство, но и да осъществи една по-„пазарна” пенсионна реформа, която да облекчи бюджетната тежест.

По начало Санчес държи да подчертава, че правителството му ще е съсредоточено върху икономическите мерки, чрез които да се решават и социалните проблеми, и отношенията с автономиите. Лично за себе си премиерът е запазил сложната тема за Каталуня – именно заради нейната деликатност. Така ще може да държи по пряк контрол предстоящия диалог, да избегне прекалената му политизация и да прокара и него през предимно икономическия ракурс. На министърката Каролина Дариас – досегашна председателка на местния парламент на автономните Канарски острови, която ще поеме министерството на териториалната политика и обществeното функциониране, Санчес оставя да се занимава с отношенията с останалите автономии, извън Каталуня.

Интересното е, че през икономическа призма е прокаран и изборът на Санчес за министър на външните работи. На този пост застава Аранча Гонсалес Лая, която е заемала доста високи позиции в различни международни институции, като винаги се е занимавала предимно със световна търговия. Била е шеф на кабинета на генералния секретар на Световната търговска организация, била е дори зам.-генерален секретар на ООН с такъв ресор и досега работното ѝ място е било в Женева. Тази нейна специализация очевидно е търсена нарочно, за да се заеме по-ефективно на дипломатическия фронт със сложни теми като митата, наложени от правителството на Доналд Тръмп върху вноса в САЩ на испански вина и храни, както и екстратериториалните американски санкции, удрящи по испански инвестиции в Куба.

Ще е особено интересно да наблюдаваме как ще се развие оттук-нататък испанската външна политика спрямо Венесуела, където Испания също има важни икономически интереси. Прибързаното признаване от Санчес на самообявилия за венесуелски „временен президент” Хуан Гуайдо определено не беше далновидно решение, като се има предвид развитието на този казус през изтеклата година.

Латиноамериканското направление винаги е било със специален приоритет за Испания по разбираеми исторически причини. При сегашната турбулентна обстановка из целия латиноамерикански регион вниманието натам ще е допълнително изострено. Особено това важи спрямо Боливия, където, както е известно, през ноември бе извършен държавен преврат и от властта бе отстранен дотогавашният ляв президент Ево Моралес. А през декември тази страна влезе в остра дипломатическа конфронтация с Испания.

Припомняме накратко. Самопровъзгласилата се за временна боливийска президентка Жанин Аниес кардинално смени курса на страната и назначи крайнодесни министри, които започнаха преследване на бивши държавни дейци и активисти от предишното управление. Част от преследваните намериха убежище в посолството на Мексико. Около него бе установен постоянен кордон от засилени полицейски части, които да предотвратят евентуалното извозване оттам на укрилите се и прехвърлянето им зад граница.

В контекста на тези безпрецедентни мерки спрямо чуждо посолство, обтегнали до крайна степен отношенията с Мексико, боливийските власти предизвикаха и дипломатически скандал с Испания. В самия край на 2019-та, когато тогавашната временно управляваща испанското посолство посещава мексиканската посланичка, боливийската полиция не допуска в сградата да влезе съпровождащата я официална охрана от испански полицаи, опитвайки се да претърсят колата им, която е дипломатическа. Боливийските власти развяват тезата, че с тази кола биха могли да избягат укриващите се в мексиканското посолство дейци от правителството на Ево Моралес. След което дори експулсират от страната испанската временно управляваща и мексиканската посланичка. Истерията ескалира дотолкова, че ЕС официално поиска обяснения от Ла Пас за безпрецедентните действия. Оттам увериха, че желаят успокояване на обстановката, но и досега повтарят, че Испания и Мексико се месели във вътрешните работи на Боливия.

Извън официалните позиции, но с достатъчна гласност през дните на най-острата фаза на кризата публични изявления направи бившият боливийски президент Хорхе (Туто) Кирога, политически съюзник на Жанин Аниес. Той разви цяла конспиративна теория – как испанският премиер Педро Санчес влязъл в заговор с Мексико за извеждане на съратниците на Ево Моралес от мексиканското посолство, защото искал да угоди на вицето си Пабло Иглесиас. А Пабло Иглесиас пък бил платен агент на Ево Моралес и на венесуелския „тиранин” Николас Мадуро, допълни белетристиката си Туто Кирога. Негов „аргумент” е отдавна известният факт, че и Иглесиас, и други основатели на „Подемос” са работили по договори за научен обмен като докторанти или преподаватели във Венесуела и Боливия. За тези „опасни връзки” на „Подемос” непрестанно алармира и десницата в Испания.

Така че новата испанска външна министърка Аранча Гонсалес Лая ще трябва спешно да се занимае и с този горещ картоф.

Десниците от всички географски ширини със сигурност с удоволствие ще дъвчат и поне още един от министрите в новото испанско правителство – обявилия, че е горд да е комунист 34-годишен лидер на Обединената левица Алберто Гарсон, който поема министерството на потреблението. На антикомунистическите нападки срещу него от страна на десницата в испанския парламент той винаги спокойно отговаря, че онзи, който забравя важната роля на Испанската комунистическа партия в прехода от франкистката диктатура към демокрация и в изработването на демократичната конституция, всъщност забравя и какво означава самата демокрация.

В новия испански кабинет като министърка на равноправието влиза и 31-годишната Ирене Монтеро, спътница в живота на Пабло Иглесиас, майка на трите му деца и номер 2 в „Подемос”. Впрочем, когато е 16-годишна, тя първо влиза в Комунистическата младеж и първата ѝ политическа закалка е оттам. По-късно, когато през 2011 г. се разраства протестното движение 15 М, тя се влива активно в него, а също и в Платформата на пострадалите от ипотеки – популярна гражданска инициатива за противостоене на изселванията на притежатели на ипотекирани жилища, които заради ниски доходи или безработица не могат да си плащат вноските по кредитите. Монтеро не е сред основателите на „Подемос”, но бързо се присъединява и проявява голяма активност, особено в защита на женското равноправие. Така че съвсем логично сега получава и министерство с такъв ресор.

От квотата на „Подемос” в испанското правителство влиза и едно истинско световно светило в областта на информационното общество – 77-годишният Мануел Кастелс, доктор хонорис кауза на 18 европейски университета, съветник на многобройни международни организации – от ЮНЕСКО до Европейската комисия. Той ще ръководи министерството на университетите.

Ярки личности са и всички останали министри, включени от Педро Санчес в правителството му. От портретирането на всичките би излязла цяла книга. Ще изброим неспоменатите дотук само накратко, още повече, че доста от тях са известни – били са и досега членове на правителството.

Такъв е например Хосе Луис Абалос, влиятелният организационен секретар на ИСРП и близък съратник на Педро Санчес. Досега той оглавяваше министерството на развитието. И пак ще продължи в същата сфера, но министерството получава друго име – на транспорта, мобилността и урбанистичното развитие.

Начело на министерството на вътрешните работи без никакви промени остава Фернандо Гранде-Марласка, който преди това е натрупал богат съдийски опит. Политически той няма нищо общо нито с ИСРП, още по-малко с „Подемос” – убеден консерватор е. Но откакто през 2006 г. публично обявява своята хомосексуалност, развива активна дейност в защита на правата на ЛГТБ-общността.

Социалистката Исабел Селаа, завършила английска филология, философия и право,  ще продължи да оглавява министерството на образованието.

Министър на отбраната остава Маргарита Роблес, която е завършила право, била е авторитетна съдийка и е участвала още в правителствата на Фелипе Гонсалес. След като доскорошният министър на външните работи в и.д. правителството на Педро Санчес – Жозеп Борел – неотдавна зае поста си на висш представител на ЕС по външната политика в новата Европейска комисия, именно Маргарита Роблес беше натоварена да изпълнява и неговите функции до сформиране на постоянно правителство. Тя например беше принудена да се занимава и с описания боливийски случай.

Икономистката и социалистка Мария Рейес Марото остава министърка на индустрията, търговията и туризма.

От стария министерски състав е и Мария Хесус Монтеро, която продължава начело на министерството на финансите, но сега ще поеме и функциите на правителствена говорителка. Нейна грижа ще е очакваната с повишено внимание данъчна реформа.

С кратък министерски опит начело на земеделието, риболова и прехраната е Луис Планас, който оглави това министерство, след като дотогавашната му титулярка Меричел Батет бе избрана за председател на парламента след изборите на 10 ноември м.г. Луис Планас ще продължи и нататък официално като министър.

Испанският космонавт и астронавт Педро Дуке, който е летял в орбита и с американската совалка „Дискавъри”, и с руските кораби „Союз”, ще повтори мандата си като досегашен министър на науката и иновациите. Но от ресора му отпадат висшите учебни заведения, които отиват в новосъздаденото министерство на университетите под ръководството на споменатия ас по информационното общество Мануел Кастелс.

Министерството на здравеопазването се поема от секретаря на Организацията на каталунските социалисти Салвадо Ийя, икономист по образование.

Правосъдието отива в ръцете на депутата социалист и съдия Хуан Карлос Кампо.

Културата и спортът се поемат от Хосе Мануел Родригес Урибес, говорител на социалистите в Общинското събрание на Мадрид, доктор по право.

Представяйки състава на правителството си пред журналисти, Педро Санчес го определи като кабинет „на социалния, териториалния и поколенческия диалог”. И допълни, че той е „толкова плуралистичен, колкото парламентарното мнозинство, което го одобри”. Подчерта още, че макар да е коалиционно, правителството е „твърдо ориентирано към единство” и „ще говори с различни гласове, но ще казва общи думи”.

Първото работно заседание на новия испански министерски екип ще е във вторник, 14 януари. След това Педро Санчес заминава за участие в Икономическия форум в Давос.