По повод националния празник на Куба 1 януари „БАРИКАДА” продължава серията репортажи на Къдринка Къдринова, отразявала проведения в Хавана през май т.г. 39-ти Международен панаир на туризма FITCuba 2019 по покана на кубинското министерство на туризма. След първата и втората, предлагаме тук третата, последна публикация от поредицата.
„Ла Фокса” се извисява на легендарния „Малекон“ и помни нашите специалисти
…Досами хотел „Насионал” на крайбрежния хавански булевард „Малекон” е разтворила мощните си обятия и една от най-емблематичните сгради на Хавана – „Ла Фокса”. Тя е построена през 1956 г. от група испански и кубински архитекти във формата на отворена книга с три крила и на 36 етажа, с панорамен ресторант в средната колона, със собствено училище, магазини, гараж и общо 373 апартамента.
„Ла Фокса” е била замислена като въплъщение на модерните в онази епоха идеи на Льо Корбюзие за самодостатъчна „сграда-град”, обърната изцяло към човека, осигуряваща му много слънце и въздух.
След революцията тя дава подслон на многобройните специалисти от тогавашните социалистически страни, които са поканени, за да помагат на кубинската икономика. Тук през годините са живели и стотици български специалисти със семействата си. Общо в Куба за периода между 1959 и 1989 г. са се трудили и учили около 40 000 българи. Оставили много приятели на Острова на свободата и чудесни спомени за труда си. И до днес из цялата страна продължават да безотказно работят българските водни помпи от соцерата.
В сила са и… българските стихове за Куба, която е вдъхновявала много наши поети да пишат за нея. Вечни остават и строфите на Матей Шопкин за „Малекон”, където „влюбените дълго се целуват”, изпяти от обожаваната на Острова на свободата Йорданка Христова.
Все така си вървят нещата на „Малекон”. И влюбените са там с целувките си. И рибарите с въдиците. И разхождащите се семейства. И младежките компании.
Е, вярно, някои са се струпали край хотели или официални сгради, за да хванат от тях интернет сигнал. И да се вторачат в телефонните екрани…
Интернетът в Куба действа така – купуваш си карта с определен брой минути и с парола за достъп. После гледаш да уловиш Wi-Fi сигнал от хотел или институция и да се впишеш с паролата си. Там, където сигналът е най-стабилен, редовно се струпват най-много хора. И кубинската общителност веднага избива в нови запознанства, приятелства, флиртове… Пък из други ширини се оплакват, че интернетът водел до отчуждения…
Защо Хосе Марти е гушнал дете пред посолството на САЩ?
Разходката по „Малекон” предлага още много колоритни срещи, сгради, паметници и истории. Между хотелите „Насионал” и „Ривиера” е разположено и посолството на САЩ, пред което има изградена площадка с метални арки и с пилони за много знамена. Известна е като „Антиимпериалистическата трибуна”. Там през годините са били провеждани множество кубински митинги с искания за отмяна на блокадата и за отказ от агресивната американска политика срещу Острова на свободата.
Недалеч от тази площадка и от американското посолство стои още един паметник на Хосе Марти. Поетът е изобразен, гушнал малко детенце и протегнал обвиняващо ръка, сочеща към посолството на САЩ.
Статуята е издигната на това място и с това недвусмислено послание в разгара на нашумелия случай с 6-годишния Елиан Гонсалес, разгорял се през 1999-2000 г. След като родителите на момченцето се развеждат, майка му и новият ѝ приятел го вземат със себе си, когато заедно с още хора поемат със сал нелегално към САЩ. Повечето пътници, включително майката, се удавят. Елиан и още трима души от сала успяват да стигнат до Маями.
Там детето е поето от роднини на майката, които настояват то да остане с тях. От Куба обаче протестира бащата, който изобщо не е знаел за авантюрата на бившата си жена. Бащата държи да си вземе сина обратно в Куба и да го отглежда заедно с новата си съпруга.
Случаят, разиграл се по времето на американския президент Бил Клинтън, разпалва много политически страсти. Кубинската държава и лично Фидел Кастро застават изцяло зад бащата на Елиан. Пред Службата за защита на интересите на САЩ в Хавана (такъв е тогава все още дипломатическият статут на американското представителство, което става посолство чак през 2015 г.) се провеждат многобройни митинги. И именно оттогава е паметникът на Марти с детенцето.
В крайна сметка правосъдието в САЩ решава, че Елиан трябва да живее с баща си и човекът се прибира с момчето си в Куба. А статуята на поета с дете в обятията стои и до днес като памет за онези събития.
Паметници, хотели, санкции
Пак на „Малекон” се намира и паметникът на един от най-големите герои от освободителната война на Куба с испанците – Антонио Масео. Паметникът е с гръб към морето, което всъщност е Мексиканският залив. Брегът оттатък залива е на САЩ – силата, за която още в годините на онази война е било ясно, че е новото колониално зло за Куба. И затова яхналият буйния си кон Масео ѝ е обърнал гръб.
А точно срещу паметника се извисява небостъргачът на една от най-добрите хирургични болници в Куба, която носи името „Братя Амейхейрас” в памет на четирима братя герои на Кубинската революция, трима от които загиват в борбата.
Все на същия дълъг 8 километра „Малекон”, но в по-близкия му до пристанището и историческата част на града участък, е внушителният паметникът на още един голям герой от освободителната война – родения в днешната Доминиканска република Максимо Гомес. Нашите автобуси от FITCuba 2019 всеки ден минаваха покрай него, защото оттам е пътят за крепостта „Ла Кабаня”, където се провеждаха основните прояви на форума ни. До крепостта се стига най-бързо по суша през тунел, прокопан под Хаванския залив, и в него се влиза именно след завой край паметника на Гомес.
Недалеч от него е и бившият президентски дворец, превърнат в Музей на революцията. В парка пред музея е най-новият паметник на Хосе Марти в Хавана. Той е бил подарен на града от… Ню Йорк, където поетът революционер е живял в изгнание 15 години, подготвяйки войната за независимост на Куба. Инсталиран е през 2017 г.
Все пак най-живо потопен в хаванския живот си остава най-старият паметник на Апостола на свободата – онзи от „Парке Сентрал”. Около него постоянно сноват хора, уреждат си срещи и се целуват в подножието му. Наоколо редовно се събират и музикални групи, които свирят, пеят, а понякога и танцуват за радост на туристите. Дори бейзболните запалянковци имат обичая да се събират на тумби под сянката на палмите край паметника и да спорят шумно за играчи и отбори.
Целият площад е пълен хем с история, хем с архитектурни прелести, хем с всички днешни предизвикателства. Фигурата на Марти е с лице към към две красиви сгради – Музея на изящните изкуства и суперелегантния петзвезден хотел „Мансана” от германо-швейцарската верига „Кампински”, открит през 2017 г. Именно него Тръмп включи в санкционния списък, разширен с още пет кубински хотела в навечерието на 500-годишнината на Хавана – защото съсобствевник на „Мансана” е прословутата кубинска „Гавиота”.
5-етажната сграда, в която се разполага хотелът, е от 1910 г. Била е строена за търговски център и дълго е била именно това. Пространството, заградено в „сърцевината” ѝ – в покрития вътрешен двор, и сега е пълно с магазини, повечето от които са на прочути световни марки, като „Версаче”, „Джорджо Армани”, „Лакост” и др. А на покрива има басейн с великолепен изглед.
С басейн на покрива е и хотелът адаш на площада – „Парке Сентрал”. Той също е от веригата „Иберостар” на дон Мигел Флуша. Именно в него отсяда екипът на американския президент Барак Обама, който прави историческото си посещение в Куба през 2016 г.
Един от резултатите на онова посещение е договарянето американската хотелска верига „Мариот” да поеме най-стария кубински хотел – основания още през 1844 г. и настанил се в настоящата си сграда през 1875 г. „Инглатера” („Англия”), който също е разположен на площад „Парке Сентрал”. След идването в Белия дом на Тръмп и промяната на курса на Вашингтон спрямо Куба обаче тази сделка увисва.
А намиращият се до „Инглатера” друг също прочут хотел – „Телеграфо”, е част от санкционния списък на Тръмп. Него пък го стопанисва „Абагуанекс” – фирмата на Службата на Историка на Хавана. „Телеграфо” е основан през 1860 г., а от 1888 г. е в сегашната си сграда, открояваща се с характерния си син цвят. Бил е най-модерният за времето си – още през 1914 г. всяка стая е разполагала с телефон и със собствена баня.
Съсед на „Телеграфо” и „Инглатера” на площада е и споменатият вече Гран-театър на Хавана „Алисия Алонсо” с неговата впечатляваща барокова фасада. За нас, участниците във FITCuba 2019, на сцената на театъра бе изнесен зрелищен спектакъл, представящ с песни и танци историята и културните влияния в Хавана. Като „жива скулптура” участва дори изпълнителка, изобразяваща бронзовата La Giraldilla – символа на града…
Разходка из Капитолия
Пак специално за нас отвориха и все още намиращата се в ремонт по време на престоя ни в Куба сграда на хаванския Капитолий. Той е точно до Гран-театъра.
Капитолият също имаше юбилей през 2019-та – той е завършен през 1929 г., преди 90 години. Построен е по времето на диктатора Херардо Мачадо като умалено копие на Вашингтонския. Твърди се, че групата архитекти, работила по него, е била повлияна също от силуетите на парижкия Пантеон и на базиликата „Св. Петър” във Ватикана.
Преди революцията Капитолият подслонява двете камари на парламента. След това в него е настанена Академията на науките и министерството на науката, технологиите и околната среда. От 2010 г. започва дългият ремонт на сградата с цел тя да се върне към първоначалната си функция – отново да приеме законодателния орган на Куба. Реконструкцията се осъществява с помощта на Русия.
Когато домакините ни от FITCuba 2019 организираха нашата обиколка из Капитолия, ремонтът из импозантните му зали и фоайета практически беше приключил и ние можахме да ги разгледаме в целия им блясък. Довършваше се само куполът му, върху който се полагаше позлата. Отнесена за обновяване беше и прочутата 15-метрова бронзова статуя, изобразяваща Републиката, която стои в ниша точно срещу главния вход.
Сред красивия разноцветен мрамор, оформящ ефектни орнаменти по пода в централното фоайе на Капитолия, се откроява осмоъгълна звезда, в чийто център, под непробиваемо стъкло, е монтиран един легендарен диамант. Той е принадлежал на последния руски цар Николай Втори и е бил донесен в Хавана от турски търговец, закупил го в Париж. Точката, в която е положен диамантът, се смята за „нулевият километър” на Куба. Оттук се отмерват всички разстояния по нейните пътища.
Въпреки защитата, диамантът мистериозно е бил откраднат през 1946 г. И също толкова загадъчно е върнат година по-късно. През 1973 г. от съображения за сигурност оригиналът е прибран в трезор, а на негово място е поставена реплика.
Бяхме и в заседателната зала на някогашния Сенат, в която под стъкло на стената се съхранява първото знаме на независима Куба.
Заведоха ни и в приземния етаж на Капитолия, където е криптата с Гроба на незнайния мамби – така са наричали бойците от освободителната армия във войната за независимост.
Официалното откриване на Капитолия се състоя на 15 ноември т.г. – ден преди Хавана да закръгли 500 г. А в самия ден на юбилея в централното фоайе, пред обновената след ремонта статуя на Републиката, кубинският президент Мигел Диас-Канел приветства чуждестранните делегации за тържествата. И ги увери, че Хавана винаги ще бъде град на мира и достойнството.
Същата вечер Капитолият се превърна и в сцена на зрелищен спектакъл на открито, посветен на 500-годишнината на кубинската столица. Зрителите се бяха разположили на седалки, изпълнили булевард „Прадо”. А фееричното представление се разгръщаше по стълбите на Капитолия. В него участваха Националният балет на Куба, Националният фолклорен състав, Националният симфоничен оркестър и др. Вечерта завърши с пищни фойерверки над купола на Капитолия.
„Тропикана” навърши 80
А на 30 декември закръгли 80 години още една световна легенда – вариетето „Тропикана”. Разположено сред тропическата зеленина на квартала Марианао на кубинската столица, то тегли като магнит всеки гост в града. И посещението наистина не бива да се пропуска.
Преживяването, което предлагат изпълненията на трупата на „Тропикана”, е несравнимо с нищо. Програмата е изградена от тематични части със сюжети от историята и културата на Куба, предадени със завладяващи костюми, танци и песни. Всяко следващо изпълнение вдига градусите спрямо предишното, а на финала танцьорите вдигат и всички зрители да танцуват с тях. Зарядът от тази красота и веселие държи после със седмици.
Благодарение на FITCuba 2019 посетихме и още едно уникално място – Националната ботаническа градина край Хавана, създадена през 1967 г. като научно звено към Хаванския университет. Върху 600 хектара са събрани около 4000 видове растения. Повечето са на открито, но има и голям оранжериен комплекс. Гордостта на градината са 98-те вида палми, както и колекцията от борове, виреещи и в тропиците.
При тютюна, скалите и пещерите в долината Винялес
Домакините ни се погрижиха да ни закарат и до една сравнително близка до Хавана провинция, включила борове и в името си – Пинар дел Рио, което означава нещо като „борове край реката”. Разбира се, боровете там са тропически и не са най-интересното. Тази най-западна провинция на Куба всъщност е много по-известна с тютюна си, смятан за най-добрия на острова и дори в света.
Тютюн се отглежда и в красивата долина Винялес, която носи на Пинар дел Рио и туристическа слава с природните си прелести. Специфичното за нея са удивителните по формата си закръглени планини, наричани моготес. Те израстват вертикално нагоре от равния терен и се състоят от древни карстови скали. Преди милиони години са били на дъното на море. Този природен феномен се повтаря само на още едно място на планетата – във Виетнам. Долината Винялес е със статут на национален парк и е част от списъка на ЮНЕСКО с природно наследство на човечеството.
Под повечето от планините моготес там има и красиви пещери. Разходиха ни из една от тях, пригодена за туристически посещения и известна като Пещерата на индианеца, защото край нея навремето е имало индианско селище. Уви, индианците в Куба са напълно изтребени от испанците още скоро след началото на конкистата. Въпреки това в генома на кубинците все пак присъстват и елементи от индиански гени.
За забава на туристите, преди влизането в Пещерата на индианеца им се поднася атрактивно представление с индиански танци от трима младежи – две момчета и едно момиче, които наистина приличат на индианци и са пременени и боядисани така, че да ги вземеш за съвсем автентични. Площадката за изявата им също е аранжирана подобаващо – с индианска колиба и индиански барабани. Момичето кара туристите да свирят с огромна раковина, едно от момчетата ги включва в танците, другото удря барабаните, а веселбата е всеобща.
До входа в пещерата трябва да се изкачим по стръмни стъпала в скалата и някъде около последните попадаме на ниша, в която ни чака усмихнат дядо с китарата си. Той запява вдъхновено прочутата песен на Карлос Пуебла за Че Гевара. Печели бурни овации и много снимки. Впрочем, оглавяван тъкмо от Че Гевара оперативен щаб действа в една от пещерите на Пинар дел Рио по време на нахлуването на наемниците на ЦРУ в залива Кочинос през април 1961 г. Тогава кубинската отбрана, предвождана лично от Фидел Кастро, ги разбива само за 72 часа.
Пещерата на индианеца е огромна и изпълнена е причудливи сталактити. Пътеката е ту тясна, ту се разширява, ту се изкачваме, ту слизаме. На места под краката ни става доста хлъзгаво заради влагата. През пещерата минава и река. Щом стигаме до нея, започваме да се настаняваме в лодките, които идват една след друга, за да извозят голямата ни група. Пеша просто няма как да продължим – изходът е само по вода. На места лодките се промушват през доста теснини и надвесени отгоре ни скални гънки, някои от които си имат и наименования, защото приличат на силуети на различни животни.
След пещерната разходка ни откарват с автобуси и до следващата атракция в местността Дос Ерманас – огромен, 120 на 180 метра, цветен стенопис върху скала. Творбата, създадена през 1961 г., изобразява сцени от праисторическия живот. Тя е дело на кубинския художник Леовихилдо Гонсалес, последовател на мексиканския монументалист Диего Ривера.
Как се навиват пури
Край стенописа има и живописен ресторант под навеси, озвучаван от неизменната за всяко кубинско заведение музикална група, която ни изрежда всички популярни местни хитове, докато обядваме.
До бара е подпряна и работната масичка на приказлив майстор на пури. Той обяснява разни тънкости за навиването на тютюневите листа – например, че вътре се слагат по-твърдите, а външните трябва да са меки и еластични като коприна – докато сръчните му пръсти произвеждат една след друга уханните стегнати пръчици, разграбвани още „топли” от пъстроезичната журналистическа компания.
Пообщувахме и с още един такъв майстор, когато ни закараха да разгледаме сушилня за тютюн в едно ранчо в долината Винялес. Момчето правеше пурите на масичка в самата сушилня – наподобяваща плевня лека постройка от дървени летви, покрити със сухи палмови листа, които хем осигуряват достатъчна проветривост, хем предпазват от дъжд, когато вали.
Хората от ранчото, чиято прехрана е производството на първокласен тютюн, ни посрещнаха сърдечно, поканиха ни в къщите си, почерпиха ни с типичното местно кафе с… ром.
Гостувахме и в друго ранчо, където освен връщащи се от полето младежи в широкополи шапки, видяхме и други, които усърдно се трудеха в местната автоработилница – изчукваха останките на стара кола, което се канеха да преобразят и възродят, както само кубинците умеят.
А по съседство три 8-9-годишни приятелки артистично позираха за снимките ни пред къщата на една от тях заедно с майка ѝ и малката ѝ сестричка. И трите обявиха, че ще стават фотомодели.
Разходихме се и из уютното, предимно едноетажно градче Винялес, което е административен център на едноименната долина. Спокойни, усмихнати и общителни, местните хора са свикнали с чуждите туристи. От години там, а из селата в долината, редовно гостуват любители на селския туризъм. Подслоняват се под наем в приветливи частни домове, боядисани в ярки цветове, и си плащат, за да ходят за берат тютюн в полето заедно с домакините си.
Другият видим частен бизнес тук са бръснарниците и фризьорските салони. Повечето са на открито, под някой навес, който да прави сянка. Майсторът или майсторката на подстригването и прическите обаче са неизменно в снежно-бели престилки.
В центъра на градчето, до площада с бюста на Хосе Марти, с палмите и с църквата, има и хотел с гръмкото име „Централ Винялес” (Central Viňales) – и той почти „домашен”, на скромните два етажа, с ефектно фонтанче във вестибюла във формата на изкусителна мулатка, със спретнати стаи и с прохладен ресторант.
От другата страна на улицата са се подредили още заведения със сенчести веранди, на ъгъла има добре зареден магазин, жените ходят по улиците с разпънати чадъри, за да се пазят от слънцето…
Сбогувахме се с долината Винялес от панорамната площадка „Лос Хасминес”, откъдето се открива вълшебна гледка към планините моготес, обвити в буйна тропическа зеленина.
Докато очите ни се пълнеха с тази красота, сърцата ни подскачаха в ритъма на темпераментната музикална група, която с изпълненията си на площадката изкуши мнозина от журналистите да се впуснат в пламенни кубински танци. За довиждане имаше и почерпка с пиня колада…
Улична фиеста, прочут театър и опашка за хляб в Матансас
С ярка и масова фиеста ни посрещнаха и на площада пред театъра в град Матансас, който посетихме два дни по-късно. 150-хилядният град, който е център на едноименната провинция, е разположен на около 90 км източно от Хавана, на две трети от пътя към прочутия курорт Варадеро.
Градът е основан през 1693 г. През 19-ти век печели прозвището си „кубинската Атина” заради високото развитие на поезията, културата, правото и демократичния дух в града, което мнозина свързват с престоя в него на енциклопедичната личност Хосе Мария Ередия – преди всичко голям поет, но също и хуманист, юрист, преподавател, историк, журналист, депутат и т.н. Хосе Мария Ередия е оставил следа в развитието и на други държави като Венесуела, Мексико, САЩ.
Матансас се слави и с прочутия си театър „Сауто”, построен през 1863 г. Залата му притежава уникална акустика. На сцената му са гастролирали Енрико Карузо, Анна Павлова, Сара Бернар, както ни разказа директорът на „Сауто”, докато ни го показваше. В част от сградата на театъра все още се довършваше ремонтът му.
А отвън, на площада, се вихреше карнавална фиеста – с костюмирани феерични герои на кокили, с огнени фолклорни танцьори, с певци… И със спонтанната радост на жителите на Матансас от кипналия празник, в който те масово се включиха.
Артистични изпълнения имаше практически из целия светнал с наскоро обновени фасади център на града. На много места танцови състави изпълнява дансон – национален кубински танц, създаден във втората половина на 19-ти век тъкмо в Матансас от родения в града композитор Мигел Фаилде. По-късно от дансона произлизат ча-ча-ча и мамбо.
Фиеста с участието на акробати и на реге-състав имаше и на централния площад на града с паметника на Хосе Марти, включващ и фигура на разкъсващата оковите си Свобода.
Домакините ни от FITCuba 2019 ни показаха реновираните хотели и заведения наоколо. Посетихме и напълно запазена аптека от 19-ти век, заела няколко обширни помещения и патиото на старинна къща.
На една от улиците в Матансас се натъкнахме и на опашка пред хлебарница. Струпалите се хора тревожно обсъждаха дали ще стигне хлябът за всички.
Това беше периодът, в който в Куба наистина имаше сериозен дефицит от брашно, а и от пилета. И двата продукта влизат в социалните „книжки” (купоните), така че недостигът им създаваше напрежение. А той бе резултат на все същата американска санкционна политика, част от която е възпрепятстването на кубинската държава да получава кредити и да се разплаща с партньорите си по банков път. Така съответно се пречи и на вноса на продукти.
Специално дефицитът с пилетата дойде заради прекъсната от десния бразилски президент Жаир Болсонаро бартерна сделка за доставка на бразилски пилета в Куба.
Кубинският президент Мигел Диас-Канел излезе с изявления, че няма нищо друго по-важно от осигуряването на достатъчно храна за народа, правителството предприе спешни мерки и месец след нашето участие във FITCuba 2019 проблемът с недостига на храни от „книжките” бе решен чрез извънреден внос.
Разбира се, трябва да се има предвид, че при всяка покупка в чужбина кубинската държава е принудена да се разплаща чрез сложна система с посредници, за да се заобиколят американските наказателни мерки, и това оскъпява значително цената на внасяната продукция. Така че подобни извънредни усилия винаги са стресов удар за кубинската икономика, която трябва да извади ресурси от един сектор, за да покрие такива изкуствено предизвикани липси в друг.
Обич към живота по кубински или санкции по тръмповски?
Ето заради тази постоянна преса на блокадата, за Куба е толкова важно да поддържа жизнен туризма си – та от него идват толкова необходимите ѝ средства, той носи 10% от кубинския БВП. Затова и ежегодният FITCuba събира не само авторитетни чуждестранни участници от бранша, но и журналисти от цял свят – за да се разказва повече за Куба, за да я откриват повече хора, за да има повече туристически пътувания.
Онова, с което Островът на свободата държи да се отличава от всички останали притегателни туристически дестинации по света, е човешкият фактор – настроението, чувството за общност и обич, в които се потапят тук всички гости. Ненапразно министърът на туризма Мануел Мареро Крус, който неотдавна вече бе избран за министър-председател, по време на FITCuba 2019 през май т. г. подчерта неколкократно контраста между тази типична кубинска атмосфера и агресивността, излъчвана от САЩ с техните санкции: „Докато други бият тъпаните на войната, ние предлагаме мир, гостоприемство, сърдечно общуване, приятелство.”
Именно тези усещания обгръщаха цялата програма на FITCuba 2019. Те сякаш надуваха платната и на катамараните, с които домакините ни изведоха в морския залив на Матансас, а оттам – и по красивата река Канимар с природния парк около нея.
Същото настроение ни съпътстваше и във финалната кулминация на нашето пътуване – във вълшебния рай на Варадеро. Там дори само кристалното море, финия пясък и палмите стигат, за да се почувства човек в неземно измерение.
Но има още и хотели от различни световни вериги, разумно съчетали природа и удобство. Има и изкуство, вплетено не само в артистичните програми, но и в оформлението на заведения и околна среда. Има и редовни трансфери с лодки от брега до заградени навътре в морето делфинариум, в който всеки може да поплува с делфини и дори да се разцелува с тях.
Има и неподправена дружба между народите, укрепнала вече в предишните дни на пътуването ни, когато към нашата чуждестранна журналистическа група се присъединиха и кубинските колeги, отразяващи FITCuba 2019.
Фиестата не спира и на катамарана, който ни отвежда до кораловия остров Кайо Бланко край Варадеро. Там ни очаква „Пиратска нощ” – вечеря с морски дарове, а после зрелищен спектакъл с танци с факли на плажа…
Тези „кайос” – пръснатите като огърлица островчета около големия остров Куба, отдавна също са търсен туристически хит. Много от тях са развити като самостоятелни курорти – като например Кайо Санта Мария, който беше център на миналогодишния FITCuba 2018 и до който води 48-километрово шосе, построено направо през морето по идея лично на Фидел Кастро…
Всичко, разказано дотук, са само бегли щрихи от една ярка, но и сложна за Куба година. Годината на 60-годишнината от революцията. Годината на 500-годишнината на Хавана. Но и годината на най-суровото ожесточаване на американската антикубинска блокада от десетилетия насам…
Куба продължава да е слънчева и усмихната. Върви по пътя си все така с изправена снага и горда от постигнатото. Но и постоянно нащрек, постоянно под външен натиск…
С надеждата, че разумът все пак има силата да надделява и над най-упоритото мракобесие, кубинците отпразнуваха още един юбилей в края на 2019-та. На 17 декември се навършиха пет години от освобождаването през 2014 г. на петимата кубински агенти, които са били внедрени в радикални антикарстристки групировки в Маями, за да информират за техни терористични планове срещу родината. Петимата, както ги наричат всички, са арестувани през 1998-ма и получават много тежки присъди в САЩ. След дълга международна кампания за освобождаването им, то става факт на 17 декември 2014 г. И в същия ден тогавашните лидери на САЩ и Куба – Барак Обама и Раул Кастро – обявяват „размразяване” в двустранните отношения, продължило с много оптимистични перспективи в следващите две години.
Вярно, после дойде Тръмп и върна всичко дори по-назад, отколкото беше преди Обама. Но все пак веднъж вече се видя, че да, може и иначе – може да се действа и с разум и добронамереност.
Време е историята да се събуди и нещата отново да бъдат сложени по местата им: да се даде път за обичта към живота по кубински и да се спре задушаването му със санкции по тръмповски.
About The Author
