Сякаш му беше малко на Педро Санчес многомесечната сага с минаване през няколко на брой и на вид избори, докато узрее най-после коалиционен кабинет между неговата Испанска социалистическа работническа партия и „Подемос”, та сега, на финала, когато уж новият му премиерски мандат е на една ръка разстояние, шумна юридическо-политическа детонация може да срути всичко. Не е изненадващо за никого, че динамитът в нея е каталунски. Шокиращото за официален Мадрид е, че детонаторът се оказа европейски и дойде не откъде да е, а от Съда на ЕС.
Тази висша европейска съдебна инстанция на 19 декември взе знаково решение относно намиращия се в затвора от края на 2017 г. бивш каталунски вицепремиер и лидер на партията Каталунска републиканска левица (ERC) Ориол Жункерас. През май т.г. той беше избран за евродепутат, но беше оставен зад решетките. А през октомври бе осъден от испанския Върховен съд на 13 г. затвор заради провеждането на противоречащия на испанската конституция референдум за независимост на Каталуня на 1 октомври 2017 г.
Но сега базираният в Люксембург Съд на ЕС постановява, че всъщност Жункерас се ползва с евродепутатски имунитет от момента на оповестяването на резултатите от изборите за Европейски парламент на 26 май. И испанският съд е трябвало още тогава да го освободи, за да му даде възможност да си вземе акредитацията като евродепутат. След което испанският съд е можел да поиска разрешение от Европарламента да върне Жункерас в затвора и да продължат съдебните процедури спрямо него, докато бъде произнесена присъдата му.
Решението на Съда на ЕС, взето след апелация на защитата на лидера на ERC, не предполага принуждаване на испанското правосъдие да освободи незабавно затворника, който излежава влязла в сила присъда. Съдът на ЕС оставя на наказателната колегия на испанския Върховен съд да реши как да изтълкува и приложи факта, че Жункерас има евродепутатски имунитет.
Мануел Марчена – председателят на съдебния състав, произнесъл присъдата на каталунския политик, обяви, че ще проучи „задълбочено” решението от Люксембург. Той даде пет дни на обвинителите в мадридския процес – прокуратурата, държавната адвокатура и партията „Вокс”, както и на защитата на Жункерас, да представят становищата си дали той трябва да излезе от затвора и да си вземе акредитацията на евродепутат. След това Върховният съд ще приеме своето решение.
Естествено, в редиците на ERC и въобще на каталунските сепаратистки сили вестта за Жункерас бе посрещната с бурна радост, като голяма победа. Първите, които незабавно се възползваха от решението на Съда на ЕС, бяха намиращите се от 2017 г. в доброволно изгнание в Белгия Карлес Пучдемон, бивш каталунски премиер, и Тони Комин, бивш каталунски съветник (министър) на здравеопазването.
И двамата също като Жункерас бяха избрани за евродепутати през май т.г. от създадената специално за тогавашния евровот коалиция Lliures per Europa („Свободни за Европа”). Те са издирвани от испанското правосъдие за същото дело, в което е и Жункерас – заради организирането на референдума през 2017 г. За да избегнат решетките, стоят в чужбина. След избирането им за евродепутати, от Мадрид бе постановено, че трябва да дойдат до испанската столица, ако искат да си вземат акредитациите за ЕП. Те, естествено не отидоха.
Но след като сега Съдът на ЕС постанови относно Жункерас толкова категорично, че той разполага с неоспорим евродепутатски имунитет, стана очевидно, че такъв имунитет имат и Пучдемон, и Комин. Така че те незабавно се явиха в централата на Европарламента в Брюксел, за да задвижат оттам процедура по получаването на своите акредитации. И се снимаха тържествуващо на фона на празната сега заради коледната ваканция пленарна зала.
Но защо цялата тази каталунска еуфория сега рефлектира не само спрямо испанската съдебна система, а пряко разклаща и шансовете Испания скоро да има стабилно правителство? Ето защо. Както е известно, стъкмената с толкова перипетии коалиция ИСРП-„Подемос”, не разполага с абсолютно мнозинство в 350-членния испански парламент. Социалистите имат 120 депутати, а „Унидас Подемос” (както е цялото име на формацията, включваща и Обединена левица) – 35, тоест общо 155. А това е далеч от нужните 176 гласа за одобряване на проекто-кабинета на първо гласуване. Дори и да се отиде на вариант за прокарване на кабинета на второ гласуване, когато е достатъчно обикновено мнозинство, пак е нужно да се осигурят повече гласове за подкрепа или поне за „въздържал се”.
Готовност да дадат своето „за” са изразили редица малки партии като Más Pais („Повече страна” – 2 депутати), баската „Билду”(5 депутати), Баската националистическа партия (PNV – 6 депутати), но някои поставят условия, а и бройката пак не стига.
При тази аритметика ключови са 13-те гласа на партията ERC, която и като идейна ориентация (ако оставим настрана сепаратизма, ERC е отчетливо лява и е анонсирала това дори в името си) е естествен съюзник на ИСРП и „Унидас Подемос”. И именно ERC с нейния лидер Жункерас сега са в центъра на юридическо-политическата детонация, дошла от Люксембург.
Решението на Съда на ЕС идва насред много сложните и напрегнати преговори между ИСРП и нейното все още действащо правителство с ERC. Първоначалната амбиция на Педро Санчес беше дори още на 19 декември да се проведе първото гласуване в парламента в Мадрид по неговата премиерска кандидатура начело на коалиционно проекто-правителство с „Подемос” и с подкрепата на ERC и на другите партии „джуджета”. Но преговорите зациклиха заради обвързваните с деликатния каталунски проблем условия, поставяни от ERC.
Тази партия е в сложна вътрешна дилема. От една страна, тя е с лява идеология и е логично да подкрепи евентуалното управление на ИСРП-„Подемос”, защото иначе, при нови избори, нараства рискът отново на власт да се върне десницата, вече подсилена и от агресивното ултрадясно присъствие в парламента на партията „Вокс”. Дори по линия и на другото лице на ERC – на нейната пламенна привързаност към идеята за независимост на Каталуня – пак по-логично е да се изрази подкрепа за проекто-кабинета на ИСРП-„Подемос”, защото тези партии ясно отправят послания за диалог, чрез който да се търси решение на каталунския проблем. На нищо подобно не може да се разчита, ако властта отиде пак при десницата.
Въпреки тези обективни обстоятелства, ERC не може да устои на изкушението да поставя все нови и нови предварителни условия при преговорите с екипа на Педро Санчес именно по каталунскя казус. Става дума както за провеждане на едностранен референдум само в Каталуня (тезата на Мадрид е, че ако има референдум за отделяне на автономната област, в него трябва да гласува цяла Испания), така и за съдбата на Жункерас и останалите осъдени с него по същия процес. Така че и досега нещата по тази линия вървяха тегаво.
И именно на този чувствителен фон на 19 декември дойде гръмовното решение на Съда на ЕС за имунитета на Жункирас. Незабавната реакция на ERC наред с тържествуването бе да се обяви, че прекъсва преговорите с ИСРП и ще вземе своето решение дали да подкрепи или не Педро Санчес и проекто-кабинета му, когато разбере дали ще бъде пуснат на свобода или не лидерът ѝ.
Говорителят на ERC в парламента Сержи Сабриа заговори за необходим „жест” от страна на сегашното правителство, което чрез държавната адвокатура да поиска направо анулиране на процеса срещу Жункерас и другите сепаратистки дейци. Това се очерта и като условие за евентуална подкрепа на ERC към Санчес. То бе потвърдено и на свикания на 21 декември конгрес на ERC, където генералният координатор на ERC Пере Арагонес предупреди, че споразумение за подкрепа ще има, само ако „политическият път надделее над репресията”.
Естествено, че преговорният екип на социалистите така бе хвърлен в дълбока яма. Защото не бива да се забравят постоянните обвинения към тях отдясно, че влизали в сговор със сепаратистите. Ако сега Санчес приеме това извиване на ръцете, ще си заложи бомба под бъдещето управление, защото „тройната десница” на Народната партия, „Сюдаданос” и „Вокс” много бързо ще се обедини на антисепаратистка основа и ще бламира още първите ходове на евентуалния нов кабинет, започвайки от (не)приемането на бюджета. Същевременно Санчес е поставен в юридически шах от решението на Съда на ЕС, защото като анонсиран европеист не може да пренебрегне и него.
Засега той явно все още се надява на приемлив компромис с ERC. На пресконференция, дадена на 20 декември, говорителката на още действащото правителство Исабел Селаа подчерта, че от страна на социалистическия кабинет на Санчес продължават усилията да се постигне разбирателство с ERC и да се стигне до гласуване в пленарна зала за ново правителство, „дори това да стане на 30 декември”. Селаа се постара да наблегне, че политическите преговори за парламентарна подкрепа и сформиране на правителство не бива да се смесват с юридическите процедури. Че в Испания има разделение на властите. Че правителството не може да влияе на съда. Че съдебният казус с Жункерас е нещо съвсем отделно от диалога с ERC. Всичко това формално е съвсем вярно, но практически всички са наясно, че нещата са преплетени неразривно.
Самият Жункерас веднага след оповестяване на решението на Съда на ЕС по неговия случай реагира от затвора с трезво предупреждение към съпартийците си в никакъв случай да не прекъсват преговорите с ИСРП за евентуална подкрепа на бъдещото правителство. Като опитен политик той е наясно, че шансът за разбирателство със социалистите не бива да се изпуска, защото иначе се рискува залитане към по-рисковани развития в испанския политически пейзаж. Жункерас също така заостри вниманието, че решението на Съда на ЕС е само относно факта за наличен негов имунитет като евродепутат, а нататък може да стане следното: „Ако Върховният съд (на Испания – б.р.) отправи искане да бъде суспендиран този мой имунитет и Европейският парламент се съгласи, имунитетът ще падне”.
Все пак и самият Жункрас очевидно също бе повлечен от еуфорията на своите съпартийци, защото посланието му, изпратено от затвора до конгреса на ERC на 21 декември, е вече с много по-боен тон. В него той провъзгласява: „Независимостта (на Каталуня – б.р.) е необратима и новият референдум е неизбежен”.
Оттук-нататък перспективите пред Педро Санчес не са особено окуражаващи. Едната е другата седмица да видим освобождаването на Ориол Жункерас и бързо предновогодишно прокарване с решаващите гласове на ERC на коалиционното правителство ИСРП-„Подемос”, което ще бъде бламирано от десницата още при гласуването на бюджета. Втората възможност вече е втръснала на всички – пак избори с твърде малка вероятност да произведат по-податливо към стабилно управление съотношение на силите…
About The Author
